Шоколад. Пакетче дъвки. Кутия презервативи. Цигари. Книга... Уж отиваш за нещо дребно, а докато се редиш на касата, се изкушаваш да сложиш още нещо в кошницата. Колко му е да си купиш книга. От супермаркета. От бензиностанцията...

„Едно време не беше така. Чакаш по цяла седмица. Записват те в списък и за да си вземеш книгата, която искаш, трябва задължително да вземеш и от другите, партийните. Сега ви е лесно на вас, младите. Даже не трябва да ходите до книжарницата, за да четете, но четете ли?“

Въпросa получавам от човек на около 65-70, докато се редим на опашка. В книжарница. Фактът, че на опашката пред нас има още пет човека, отговаря на въпроса му. И никой от тях не е дошъл за хляб или за прах за пране. Дошли са за книга. Специално. За да я видят, пипнат и изберат. Готови са да отделят от бюджета си 20 лева.

Беден народ сме били и книгата се считала за стока на лукса

Да, но на онзи вътрешния лукс, който те кара да се чувстваш като милионер. На преживявания, които не може да снимаш и да споделиш във фейсбук. Книгите си останаха онази почивка, която преживяваш по пижама, в метрото или на пейка в парка и която не можеш да покажеш. Посещенията обаче си личат после, по начина, по който продължаваш с всекидневието си. Изправени пред избора за какво да похарчат заделените 20 лева, още има такива, които избират книгата. Не се е случвало досега да пътувам сутрин и в претъпканото метро и да не видя някой, който да чете. Изобретателността намира начини да събере закъснелите за работа и ентусиастите, понесли „Песен за огън и лед” например  под мишница.

Днес, когато има решение и за тези, които не искат да тренират с носене на издания с твърди корици, има електронен четец, таблет, телефон. Словото е навсякъде. Във всякакви формати. Съобразено със всеки вкус.  И четенето отдавна не е и самотно занимание. Групи във фейсбук събират любителите на думите и предлагат терен за разпалени спорове, зареждане с идеи за следващо четиво и дори завързване на приятелство. Участниците са на всякаква възраст, а единственото, което стои на входа на една от тези групи, е просто въпросът: „Защо искаш да се включиш?”.

Защо предпочиташ книгата пред киното или дискотата?

И защо въобще е нужно такова противопоставяне. Да четеш не означава да да не излизаш и това, че гледаш екранизацията, не означава, че няма да прочетеш книгата.

„Модерно е да се чете това”, гласи една реклама на книжарница.  А модерно е най-малкото, което четенето е. Модата идва и си отива, а четенето остава.  Въпреки киното, което предлага готови картини, взети от някое чуждо въображение. Въпреки натиска да развием многофункционалността на кухненски робот, с която идва и трудността да се концентрираме само върху страницата, която четем в момента. Въпреки много по-богатия избор от развлечения, с които разполагаме днес, за разлика от баба ни преди 50 години. Четем и не го правим за убиване на време, защото тo  се превърна в един от ресурсите, с които най-малко разполагаме. Четем, защото в четенето намираме нов начин да общуваме със себе си, да се губим и откриваме. Четем, защото се появяват книги, които си заслужават вниманието ни и които имат какво да ни кажат.

„Четем”, отговарям на човека пред мен. Той ме поглежда и за миг присвива очи, сякаш за да прецени истиността на казаното. Не ми отговаря. Само подава книгите си на момичето на касата. „52 лева“,  съобщава то. Човекът вади банкноти на по два лева, отброява събраните стотинки. „Четете - обръща се към мен. - Книгите още не са на изчезване, ама знае ли човек...“

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Ася Владимирова иска да пише, да пътува и да опитва