- Инж. Коев, с колко се увеличават лозовите насаждения?

- Насажденията в страната с винени лозя са 60 418 хектара. Това са действително засадени площи. Новите лозя, откакто сме приети в Европейския съюз от 2017 г. до този момент, са се увеличили с 10 965 хектара. Всяка година, общо взето, увеличаваме с около 10-12 хиляди декара нови лозови насаждения своите площи. Това е или като изкореняваме стари такива, които са вече нерентабилни, неконкурентоспособни, и на тяхно място засаждаме нови насаждения, или площи, на които за първи път се засаждат с лозя.

- Можем ли да кажем какъв клас вина е родната продукция?

- Имаме вина, които са във всички сегменти – и в ниския клас, и в средния, и във високия. И така трябва да бъде, не откриваме топлата вода. Във всички винарски държави задължително са заели всички пазарни ниши, като не без основание мога да похваля нашите лозари и винопроизводители, че най-големият дял на вина, които се реализират извън страната, са в средния ценови клас. Вече от пет-шест години далеч не сме в ниския ценови клас и след като родната продукция се търси на по-високи цени, означава, че качеството на българското лозарство и винопроизводство се е повишило драстично.

- Можем ли да се похвалим с интерес от чужди инвеститори към винарския сектор у нас?

- От 263 работещи изби на територията на страната и 19 изби, които са в процес на доизграждане, на този етап 66 от тях са на чуждестранни инвеститори. Това се отнася и за около 70 хиляди декара от лозовите насаждения. Имаме от САЩ, от Русия, от Германия, от Франция, от Полша... Общо взето, инвеститорски интерес има от всички краища на света. В момента китайци обработват четири хиляди декара на територията на страната ни. Така че не сме в изолация, напротив, има голям интерес към нашето лозарство и винопроизводство. Тук може да се отглеждат лозя, да се ражда едно много висококачествено грозде и оттам да се произвеждат изключително добри вина на ниска себестойност.

- Чуждите фирми производители къде пласират най-много марките си вина?

- Това са фирми, български юридически лица, регистрирани по българското законодателство. Голяма част от продукцията си някои пласират в страните на инвеститорите, а други се реализират където намерят възможност. Идват си със собствени марки, защото има такива, които са като клонове на изби от други държави. Също така има такива, които предпочитат да реализират своята продукция изцяло на територията на България. Намерили са си добра реализация, високи цени и си реализират 90% от продукцията тук, в страната.

- Очаквате ли ръст на износа?

- Очакваме да има ръст на износа по няколко причини. Не на последно място искам да изтъкна и ниския данък печалба, който тук всички плащат. В България е един от най-ниските в света – знаете, че корпоративният данък е 10%. Все още може да се наемат висококвалифицирани кадри в технологията за производство на вината, или пък да се рекултивират старите с програмата за преструктуриране и конверсия, където субсидията достига 75%. През 2017 г. проведохме световния конгрес по лозарство и винарство в София. Това е едно невероятно събитие за целия свят и, общо взето, страните, които кандидатстват за следващата дата на домакинството, са между осем и дванадесет. Бяхме избрани за домакин сред изключителна конкуренция. Посетиха ни най-големите „играчи“ в сектора, които определят бъдещето на лозарството и винопроизводството за пет-десет години напред. Тогава те се запознаха отблизо с лозаро-винарските ни райони и технологията на производството на вино. Не бяха минали и две седмици и започнаха сключването на новите договори. Така че през тази година смятам, че нашите винарски предприятия ще берат плодовете на проведения през 2017 г. на изключително високо ниво и много успешен конгрес.

- Въз основа на тези договори можем ли да кажем, че има нови пазари?

- Имаме нови екзотични пазари, започнахме да изнасяме за Бразилия, както и по-големи количества за Куба. А колкото и да е странно, имаме износ на вина за Северна Корея. За Южна Корея е разбираемо, че изнасяме от доста отдавна. Разширяваме износните си позиции към по-традиционни пазари. Имаме увеличение на обемите за Германия, страните от Централна Европа, Унгария, Чехия, Полша, Китай, Виетнам. Смятам, че през 2018 г. износът ще достигне между 64 и 65 млн. литра вино.

- Русия къде е на картата на износа?

- За съжаление през последните три години количествата вина, които изнасяме за Руската федерация, са или през Сърбия, или през други съседни на Русия държави. Прекият износ е в малки обеми, оскъпява се преминаването през прибалтийските държави на нашите транспортни превозвачи, които изнасят българските винопроизводители, от една страна. От друга страна, в Русия е на мода от 3 - 4 години предпочитане на родното руско производство. Но смятам, че договорите, които се сключиха през 2017 г. с руските големи компании, ще дадат положителен резултат. През юни ще проведем големия винен форум на територията на България за първи път, очаквам експанзия на руските големи фирми, които купуват вино. Потвърдено е участието на руските компании и смятам, че с количествата, които ще се договорят и изнесат, ще постигнем стария обем, който сме изнасяли за Руската федерация.

- Какъв е процентът на сивия сектор в производството ни?

- Сивият сектор е в рамките на не повече от 5 до 10 на сто. Това са изчисления на база на гроздето на територията на страната, това, което постъпва във винарските предприятия, постъпващото за производството на оцет. В производството на ракия също има грозде. Знаете, че всеки българин има право да си произведе до един тон за собствена консумация. Тук е тънкият момент, защото някои злоупотребяват с тези количества, не произвеждат от един тон, а примерно от пет тона грозде и си позволяват да търгуват с него. Съгласете се, че и продажбата на вино в търговски обекти без издаване на касов бон също отива в сивата икономика.

- Колко литра са произведени през 2017 г.? Има ли ръст в производството?

- Общо взето, количеството грозде, което прибраха и преработиха българските винарски предприятия, е 167 хиляди тона, а произведеното количество вино е в размер на 127 млн. литра. Има едни количества гроздова мъст - смачканото грозде с люспите и семките, която ще отиде за производство на вино, за производство на ракия или на оцет. Може би в края на месеца ще имаме яснота за това. В крайна сметка то е достатъчно българските винопроизводители да посрещнат нуждите си и да могат да изкарат до следващата реколта. Имаме, разбира се, всяка година и внос на вино от територията на Европейския съюз, което се експортира, за да се задоволят количествата по договорите, които имат с чуждестранните си партньори. Не повече от 7 до 9 млн. литра всяка година се купува вино от Италия, от Испания, за да може да се посрещат договорите, които са с Руската федерация, с Китай, със САЩ също.

ВИЗИТКА:

Инж. Красимир Коев е завършил екология и опазване на околната среда в Лесотехническия университет в София и стопанско управление на малки и средни предприятия в Техническия университет
Специализира в Държавния департамент на САЩ и в Лондон

Бил е ръководител на отдел, а по-късно и изпълнителен директор на Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки

От 1 септември 2009 г. е директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното