Разговорът за култура е рядко срещано явление за парламентарната ни трибуна, но миналата седмица се състоя един такъв дебат и то продължи над час. Повод стана проект на левицата - на младите хора, навършващи 18 години, да се предоставя своеобразен "културен чек" - по 200 лева, с които може да посещават кино, театър и други културни мероприятия, да си купуват книги. Дали защото идеята идва от редиците на БСП обаче, управляващите дадоха отпор на проекта, но без да посочат сериозни аргументи. Така той потъна до евентуално ново искане за разглеждане. По този повод депутатът от левицата Антон Кутев, основен двигател за приемането на "културния чек", написа коментар за Клуб Z:

През изминалата седмица в Народното събрание се проведе дебат по така наречения културен чек. Истинската битност на този законопроект е Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, където е систематичното му място в българското законодателство.

Законопроектът е внесен от група народни представители, начело с Корнелия Нинова. Именно този факт очевидно определя и отрицателното становище, както на Министерството на културата към законопроекта, така и на мнозинството в парламента. Но има ли основание за отричане на този закон? Какво съдържа той?

Първо, законът предполага увеличение на средствата за култура в бюджета на страната с около 7 милиона лева годишно. Мисля, че няма българин, който да отрече, че увеличението на средствата за култура в държавата е крайно необходимо. Особено ако искаме да изведем държавата някъде, а не да я унищожим. А и при положение, че за последните два месеца правителството похарчи повече от един милиард лева извън бюджета, то явно тези седем милиона годишно не би трябвало да са проблем.

Второ, законопроектът предвижда на всеки български гражданин, навършил 18 години, държавата да осигури чек от 200 лева, предназначен само за културно потребление. С тези пари младите хора могат, за сметка на държавата, да посетят изложби, театри, кина, да закупят книги и т. н. Това решава един от основните проблеми на съвременното българско общество: липсата на навици по отношение на културното потребление. Над 53 % от българите не са влизали в залите с години. Всеки маркетолог знае, че потреблението трябва да се възпитава, а културното потребление още повече, защото е въпрос от обществен интерес. 

Националният фонд "Култура" – и съдията, и журито, и палачът

Трето, закупуването на билети и книги от младите хора става по един модерен и бърз начин. Става дума за интернет платформа, на която са регистрирани всички културни институти, които предлагат продукта си (кина, театри, книжарници, музеи и т.н.). Държавата служебно регистрира младите хора с навършването им на 18- годишна възраст. Така тази платформа работи като електронен магазин, в който младежите избират своя културен продукт. Тук е важно да се отбележат две неща:

- Потребителите нямат пряк достъп до пари, които да могат да пренасочват за друго потребление, защото те само заявяват поръчките си, а плащанията минават през бюджета, направо към сметките на културните институти , без потребителите да имат допир до живи пари.

- Тази платформа ще се превърне в най-големия културен афиш на страната, където ще се публикува всяко културно събитие. Но тя ще бъде и мощен инструмент в ръцете на Министерството на културата, защото то ще определя какво съдържание да предлага на младите хора. Например, ако министерството реши, може да предлага само българско кино, за да стимулира българската продукция. А дали ще качи на платформата чалга, Слави Трифонов или Графа, остава да реши само, в зависимост от политиките, които иска да развива.

Драги зрители, нужна е елементарна култура в театъра

Четвърто, законопроектът предлага частично решение и за още един системен за България проблем: неравният достъп до култура. Има областни градове, в които няма нито кино, нито театър, а да не говорим за общински и по-малки центрове. За да могат младите хора там да ползват чека си, законопроектът предвижда възможност да се купуват книги, като включително могат да бъдат покрити и разходите за доставка на книгите с куриер. Така, дори да се намираш в Дулово, където културния достъп е силно ограничен, ти ще можеш да използваш чека си, като си закупиш книги. 

Нека в заключение отбележа, че "културният чек" има още много предимства. Той успешно работи вече няколко години в Италия, където на младите хора се предоставят не 200 лева, а 500 евро.

Не чух по време на дебата смислени възражения срещу него, което още веднъж подчертава убеждението ми, че законопроектът ще бъде отхвърлен по политически причини. Но аз съм уверен, че когато нещо е полезно за държавата и гражданите, то ще оцелее. А "културният чек" е безспорно полезен, поради което вярвам, че ако партизанлъкът на това управление не позволи на тази идея да се осъществи, то следващото управление (надявам се по-мъдро от сегашното) ще припознае тази възможност.