Панорама на филмите по Радичков от 20 февруари до 6 март в София (програма)

02/11/18 15:22
(http://offnews.bg)

Панорама на филмите по Радичков от 20 февруари до 6 март в София (програма)

Между 20 февруари и 6 март почитателите на творчеството на Йордан Радичков ще имат възможност да се срещнат с всички пълнометражни филми, създадени по историите на неповторимия български писател в столичните салони на Одеон и Дом на киното.

Съпътстващ елемент към програмата ще е изложбата „Неосветените дворове“ със снимки от пътуването на Йордан Радичков до Сибир в Дом на киното от 20 до 28 февруари. Като специална изненада всички посетители на Дом на киното ще имат възможност да намерят преиздадените заглавия на Йордан Радичков с намаление от 20 процента от 20 до 28 февруари между 17:30 и 20:30 часа.

Заедно с това посетителите на кинпанорамата в Одеон ще могат да намерят изготвената от Българска национална филмотека изложба със снимки от филмите. Тя ще бъде разположена на територията на филмотечното кино.

Всички прожекции в кино Одеон ще започват в 17:00 часа и ще са с вход свободен. В Дом на киното билетите ще са на цена от 5 лева.

Одеон:

- 21. 02. – Горещо пладне – 1965, реж. Зако Хеския, сценарист Йордан Радичков + Опашката – 1963 – реж. Доньо Донев, сценарист Йордан Радичков;

- 26. 02. – Привързаният балон – 1967 – реж. Бинка Желязкова, сценарист Йордан Радичков + Айде да бичиме пънове – 1965, 2’;

- 28. 02. – Последно лято – 1974 – реж. Христо Христов, сценарист Йордан Радичов + Есен – 1967 – реж. Петър Донев, сценарист Йордан Радичков 22’;

- 01. 03. – Барутен буквар – 1977 – реж. и сцен. Тодор Динов + Хляб – 1972 – реж. и сцен. Наум Шопов, 43’;

- 05. 03. – Всички и никой – 1978 – реж. Крикор Азарян, сценарист Йордан Радичов + Ако цветовете бяха сиви – 1969 – реж. Роман Мейцов, сценарист Йордан Радичков 6’;

- 06. 03. – Веществено доказателство – 1990 – реж. и сцен. Борислав Пунчев, 88 мин. + Суматоха – 1987 – реж. и сцен. Иван Танкушев, 13’.

Дом на киното:

- 20.02 Черказки хроники – 19 ч – реж. Димитър Петков;

- 22. 02. 45 градуса по Азарян - 19 ч – реж. Лилия Абаджиева;

- 25.02 Козелът – 17 ч. – реж. Георги Дюлгеров, сцен. Кристин Димитрова;

- 27.02 Това име го забравете – 19 ч. реж. Боян Папазов, сцен. Румянка Емануилиду, Боян Папазов.

Наред с пълнометражните филми по творчеството на Радичков, посетителите ще могат да видят и късометражните заглавия, сред които се откроява единственият опит на Наум Шопов като кинорежисьор, базиран на текста „Хляб“ от книгата „Барутен буквар“.

Заедно с безплатните прожекции в кино Одеон, за любителите на киното ще бъдат на разположение и няколко документални филма с вход от 5 лева, посветени на Радичков и приближени, важни за творческия му път културни дейци. Това са документалните филми „Черказки хроники“ за Радичков, „Това име го забравете“ за театралния режисьор Юлия Огнянова и „45 градуса по Азарян“ за Крикор Азарян.

Пътят на Радичков в екранните изкуства е обвързан с редица от най-големите имена в историята на българските кино и театър. Още първият филм със сценарист Йордан Радичков – „Горещо пладне“,попада в селекцията на най-престижния кинофестивал в Кан през 1965 година. Историята за един закъснял влак и неговото издирване се превръща в едно от класическите заглавия на българското кино. Този момент бележи началото и на дългогодишнотоприятелството на Радичков със знаменития Григор Вачков.

Година след гостуването на българската лента във Франция, през 1966 г., се появява предизвикалият множество противоречия игрален филм „Привързаният балон“. Веднага след премиерата си лентата е спряна от неофициалните органи на цензурата на социалистическа България и вижда бял свят едва след 1989 година. Филмът на Бинка Желязкова прави толкова силно впечатление, че е забелязан от разпространители от Америка и Канада, които искат да откупят правата за излъчване на лентата. Същите неофициални органи обаче анулират продажбата и филмът остава скрит в архивите задълго.
В панорамата присъства и първият и последен опит на театралния режисьор Крикор Азарян в киното – лентата по романа на Радичков „Всички и никой“.

Синопси на филмите:

1. Горещо пладне - В горещ летен ден три момчета се къпят в реката. Едното от тях заклещва ръката си в каменната зидария на железопътния мост. Много селяни, пътниците от влака, които спират наблизо, и екипажите на танковете, участващи във военни тренировки, се стичат до мястото на произшествието. Хората зарязват всичко, което правят; дори маневрите се спират, за да дойдат на помощ на детето. Трябва да се предприемат бързи действия, тъй като нивото на водата се покачва бързо.

2. Привързаният балон - През втората световна война един балон се откъсва и се спира над едно планинско село в България. Селяните решават да го свалят със залп. Изпречва им се въоръжена група от другото село. Спорът за притежание на балона се превръща в ръкопашен бой. Намесва се полицията.

3. Последно лято - Останала самотна, къщата на Ефрейторов е последната в долината.Всички вече са се изселили в града, само той не желае да приеме действителността. - Край неотдавна завирена долина се белее паянтова, но гордо белосана къщата на Иван Ефрейторов. На дъното на язовира е останало неговото село. Жителите му са се изселили в града. Ефрейторов единствен е останал заедно с баща си и сина си. И няма сила, която да го накара да напусне. Връзката на българина с родните корени е здрава, но нищо не може да спре неумолимия ход на времето напред.

4. Барутен буквар - Полицейските камиони и натрупаните мъртви партизани в селищния площад разбиват спокойствието на едно село. Хората успяват не само да понесат това, но и се превръщат в активни участници в историята. Една армия блокира селото. Арестите и разпитът са често срещани. Партизаните се крият в гората. Един от войниците успява да избяга към тях.

5. Всички и никой - Действието се развива през 50-те години. Нещо ужасно се е случило в едно тихо селце: убит е човек. За да може объркването да е пълно за младия селски милиционер Иван Мавров, на мястото се събират няколко странни новодошли: ловци на съкровища, билкари, бурна група цигани и луд пчелар, който търси пчелите си.

6. Веществено доказателство - В с. Мулдава живее кроткият селянин Исай. Въпреки че се демонтира паметникът на Сталин, сталинизмът е жив. Главната грижа на председателя на кооператива е движението на температурата според закачения насред селото термометър, а животновъдният бригадир действа според мъдрите указания на уводните статии на вестника, които по принцип никой не чете. В този свят на абсурда присъства и човешката глупост. Но идва един момент, в който насилието поражда насилие.

7. Козелът - Докато търсят заровено имане, мъж и жена от различни националности сблъскват в трагикомична схватка културните си предразсъдъци, за да разберат накрая, че породилата се помежду им близост е най-голямото възможно съкровище.

8. Черказки хроники - филмът представя едни от малкото записани разговори с българския автор Йордан Радичков. В срещата си с камерата в края на 90-те години Радичков говори за киното, театъра, литература, традициите и бита в България, както и за религията и народопсихологията на нашия народ.

9. 45 градуса - През работни моменти от репетиции, разговори с актьорите, противоречия и след скандал изкуството е празник и продължава. Азарян е роден в Пловдив. Фелини е любимият му режисьор. Театърът е любов. Музата е животът.
От 60 часа записан материал Лилия Абадажиева създава портрет на доайена в български театър.

10. Това име го забравете - Театралният режисьор Юлия Огнянова (1923–2016) е явление в нашата култура. Нейният бивш съпруг, режисьорът Вили Цанков, който я познаваше като никой друг, пише: "Как не ѝ дойде наум да поиска нещо за страданията си! Как не ѝ дойде наум да поиска нещо за таланта си!... Жалите я, ама ви е малко страх от нея. Мразите я, защото такива хора носят едно неясно обвинение. Обвинение за греховете ни. Уж няма помен от обвинения, а обвинява...
Иначе е много кротка и можеш да я смачкаш, стига да поискаш". Филмът разказва за биячите, цензурите, клоуните и "децата" на Юлия Огнянова. Нейните "деца" са лицето на българския театър днес.