Няколко години след най-тежкия период на финансовата криза в Европа, повечето държави членки на ЕС постепенно се възстановяват. В България от 2014 г. насам наблюдаваме спад на безработицата и днес тя отново е на нивата от преди кризата. И все пак, можем ли да сме доволни, че проблемите в сферата на заетостта вече са решени или пред нас има все още предизвикателствата?

През последните десет години безработицата в България премина през три фази:

В периода около 2008 г. безработицата беше сравнително ниска, около 5-6%, заради благоприятните икономически обстоятелства в световен мащаб, сравнително високите инвестиции в България и началния ентусиазъм около присъединяването на страната към ЕС.

С настъпването на глобалната финансова криза обаче безработицата скочи и не спря да расте чак до края на 2013 г., когато достигна около 13%.

От 2014 г. насам наблюдаваме спад на безработицата и днес тя отново е на нивата от 5-6%, каквито бяха преди кризата.

Коя безработица е добра?

От една страна новината е добра. Къде с помощта на многото правителства и коалиции през периода, къде без, българската икономика успя да се завърне към приемливи нива на безработицата. Но дали всъщност безработица от 5-6% е приемлива? За да отговорим на този въпрос, нека първо дефинираме термина „безработица“.

Мислите, че ще се измъкнете? Не, ще трябва да плащате

Безработицата не е просто съотношението между безработните и цялото население. Безработицата, която най-често се обявява, е съотношението между търсещите работа и работната сила. Работната сила включва тези, които работят в момента или активно са си търсили работа в последните 4 седмици. Ако някой не си е търсил работа повече от 4 седмици, той де факто „изпада“ от работната сила и се води „обезкуражено лице“.

Извън работната сила са пенсионерите, студентите, хора, които вършат домакинска работа, и тези, които са се отказали да си търсят работа по други причини. 

Та, какво ниво на безработицата е приемливо? Според икономистите, които изследват пазара на труда, безработица в рамките на 5-6% е приемлива, защото е сравнително ниска и не означава социална криза. Но е и достатъчна, за да има мобилност на пазара на труда. Ако абсолютно никой не е безработен, това би означавало, че никой не си търси работа и никой не си напуска работата. А ако поне малка част от работната сила е „в движение“, в търсене на нещо ново, това е симптом, че хората се възползват от възможността да си намерят нещо по-добро и че работодателите наемат нови кадри.

Кога ще ги стигнем?

Въпреки че след кризата България успя да сведе безработицата до едно сравнително ниско ниво, това не означава, че всичко е било наред през цялото време. Периодът 2010-2015 г., когато безработицата постоянно надхвърляше 8%, беше много тежък за десетки хиляди българи, които изгубиха работата си и дълго време не можеха да си намерят нова. В същия този период безработицата в България стана по-висока от средната за ЕС, т.е. кризата удари българския гражданин по-лошо от европейския гражданин.

А ако погледнем към Румъния, страната в ЕС, с която е най-удачно да се правят икономически съпоставки, там безработицата в нито един момент не надмина 7,5% – т.е. румънците изобщо не позволиха на кризата да се отрази на пазара на труда. Съответно румънските граждани, поне от гледна точка на заетост, преминаха през кризата доста по-добре от българските.

Има и надежда

И все пак, има ли нещо, което в България се случи по-добре от колкото в Румъния или ЕС като цяло? Ако погледнем включването в работната сила (коефициента на икономическата активност), ще видим, че в България то през целия период е по-високо от това в Румъния. И въпреки че намаля по време на кризата, от 2011 г. расте постоянно и днес е над 76%, само с два пункта по-ниско от средното за ЕС.

Тези числа показват съотношението между работещите плюс търсещите работа и всички граждани на възраст между 20 и 64 години. Съответно увеличаващата се работна сила е добра новина, защото все повече хора се завръщат към някакъв тип активна стопанска дейност, а когато има повече работещи, расте и цялата икономика, т.е. България забогатява.

Днешните проблеми и утрешните им решения

Сравнително ниската безработица от 6,2% за последното тримесечие на 2017 г. обаче прикрива няколко проблема и правителството трябва да се съсредоточи върху разрешаването им. Първо, младежката безработица е двойно по-висока – 12,4%. Изобщо за последните 10 години, безработицата при българите на възраст под 25 години неизменно е с между 5 и 15 пункта по-висока от средната. В пика на кризата през 2013 г., когато безработицата средно е 13%, младежката достига 29%!

Изключително важно е младежите да бъдат подкрепяни в търсенето и намирането на работни места, защото колкото по-рано напуснат работната сила, толкова по-трудно е след това да се завърнат и да бъдат наемани. А най-важното е, че те са бъдещето на България и правителството трябва да гледа на тях като на най-приоритетната група, в която да инвестира средства и енергия.

Съществуват множество мерки, които могат да се предприемат, като например подготовка на кадри за сектори, в които има недостиг (ИТ), изграждане на отношения между работодатели и студенти още от университета, както и насърчаване на предприемачеството чрез още по-големи инвестиции в нови младежки компании.

Другият голям проблем са разликите в заетостта по региони. По данни на Евростат за 2016 г., безработицата е била най-ниска в югозападния регион – 5,4%, а най-висока в северозападния – 10,6%. От доста време насам се говори за това как северозападният район е най-бедният в ЕС, но трябва и да се предприемат конкретни действия за справяне с проблема. За да остават хората в района и той да се развива, трябва да се създават работни места. Правителството може да привлече инвеститори като създаде атрактивни условия за бизнес, включително и чрез подобрена инфраструктура. Най-добрият модел за подражание обаче може би е тракийската икономическа зона, която се превърна в двигател на просперитета за целия южен централен регион.

Така че, макар и днес безработицата в България да е рекордно ниска за последните осем години, пазарът на труда не предлага необходимите условия за развитие на младежите и хората в по-бедните райони на северна България. А ако искаме доходите ни да растат и да достигнат средноевропейските по-бързо, ще трябва да инвестираме в развитието на младите, защото те са бъдещето, както и в развитието на всички региони.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Георги Клисурски – икономистът консултант от Ню Йорк