Чаша вино или плюшено сърце? За фон се чува Earned It от саундтрака на „50 нюанса сиво”.  Мирише на рози. Червени. Опасността от покачване на кръвната захар се усеща само от вида на поредната кутия шоколадови бонбони във формата на сърдечен орган, на която ще попадна днес. Купидон явно е бил на градус след коледните и новогодишните празници и е хванал някакви стрели на промоция, защото броят на жертвите му през февруари рязко се е увеличил...

Заобиколена съм от влюбени погледи, сплетени пръсти и леко отчаяни любовчии, осъзнали, че времето за избор и купуване на подарък рязко е намаляло. Ясно ми е, че блясъкът в очите е резултат на силни чувства, но не мога да преценя дали те са породени от обичта към скъпата половинка или от гняв към скъпите куверти във всяко поне малко прилично заведение. За да мине любовта през стомаха, първо трябва да мине през портфейла,  и какво толкова ме интересува дали има включена бутилка минерална вода, като за човек е 100 лв? За тия пари на цял минерален басейн ще отида. С нощувка.

Не мразя любовта, но не си падам по показността

Нито по чувствата по график. Обичам те винаги, но особено много на 14 февруари.  „Мило, нали ще ми купиш подарък?” Не че съм почитател и на подслушване на чужди разговори, но сутрин в метрото е тясно, а си забравих слушалките. „За к’во?”, чувам в отговор отегчен мъжки глас. Няма да гледам. Дори хората, избрали да обсъждат любовния си живот в пиков час в градския транспорт, заслужават малко privacy.  И като сме тръгнали да празнуваме чужди празници, защо да не ползваме и чуждици? „Свети Валентин е”, чувам жената. „Не се казваш Валентина, нито Трифонка”, отсича мъжът, а аз за щастие слизам.  

Ако всичко беше само за подаръците, добре. Имаме нужда от оправдание да си поискаме нещо, да помечтаем за цвете или да очакваме обилно ядене с прибори, които после няма да мием ние, и разбира се, гарантираните ласки в леглото. Така поне е по подразбиране. Любовта има два сборни пункта – масата и леглото. Явно. Но не е  само заради това.  Някак си чакаме и да чуем, че някой ни обича. Така, като има ден, в който това да се заяви, няма опасност от грешки и спонтанни изблици на чувства. На 16 февруари, например.

От другата страна на силните, сърдечни емоции, стоят привържениците на празника на виното, които бранят всичко българско и родно.

Те предпочитат да се обяснят в любов към алкохола

Него са избрали за своята сродна душа. Те твърдят, че чуждите празници не са лъжица за българската уста и е по-добре всяка жаба да си знае гьола или в случая, чашката.  Ако ти липсват силни емоции, подкрепи се със силно пиене и обичта ще се възроди.

Най-мъдри като че ли се оказват хората от третата категория, които виждат, че и виното, и сърцата, всичко е все червено и е важното празник да има, „наздраве” да се чува, а за какво, ще се изясняваме утре, докато изтрезняваме.

Не съм противник нито на пиенето, нито на романтиката. И шоколад даже обичам. Може пък цялата тази врява да подпомогне икономиката ни, да влее алена кръв в туптящото й с мераци за подражание сърце. Може да се заобичаме по-силно. Какво като го правим по разсписание. Показно, по-скоро за другите ,отколкото за себе си и по-скоро автоматично, отколкото наистина усетено. Та нали днес една чаша вино може да разтупти дори и плюшено сърце...

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Ася Владимирова иска да пише, да пътува и да опитва