Президентът Румен Радев изрази днес подкрепата си за реализация на мултимодалния транспортен коридор "Персийски залив - Черно море", след среща с държавния глава на Армения Серж Саркисян.  

"С президента на Армения се обединихме около позицията, че двете ни държави имат стратегическо положение и ние трябва да го оползотворим. Затова ще работим отговорно за реализация на мултимодалния транспортен коридор "Персийски залив - Черно море", който ще даде възможност да се възползваме от задълбочаването на политическите ни отношения", каза Радев. 

Перспективата за създаване на транспортен коридор, който да свърже Персийския залив с Черно море, се обсъжда от 2016 г. насам. Зад нея стои инициативата на Иран да създаде алтернативен маршрут за доставка на стоки в Европа. Предполага се, че маршрутът ще мине през Армения или през Азербайджан, Грузия, после ще влезе по вода в България, откъдето товарите могат да минат в Гърция и в Италия. Грузия също изрази подкрепа за проекта.

Радев е на двудневно посещение в Армения. Той приветства идеята на арменския си колега да бъде организирана среща на транспортните министри от всички държави, заинтересовани от този проект.

"В момента се нуждаем преди всичко от свързаност - транспортна, енергийна, дигитална, за да можем да разгърнем потенциала на нашите икономики, заяви българският държавен глава. Проблем е липсата на директна авиолиния между двете държави, разчитам да се създадат благоприятни условия за частните компании за откриването на такава линия", заяви Радев.

Той определи отношенията между България и Армения като не просто традиционно добри, а преди всичко приятелски, защото между двата народа има дълбоки исторически и културни връзки, взаимна симпатия и уважение от сходната историческа съдба. 

"Приветстваме подписаното споразумение за всеобхватно и засилено партньорство между Армения и ЕС, защото то дава условия да имаме много по-лесен и интензивен обмен между икономиките ни и във всички сфери", посочи още Румен Радев.

Двамата са обсъдили също сътрудничеството в сферата на сигурността. Президентът е отправил покана за по-широко арменско участие в учения на НАТО на българска територията, както и в обмен за военно обучение.

В отговор на въпрос за проблема с Нагорни Карабах и българската позиция, президентът Серж Саркисян каза, че е благодарил на президента Радев за балансираната позиция на България, която по думите му винаги е била за мирно разрешаване на конфликта.

"България има категорична и ясна позиция относно конфликта в Нагорни Карабах. Той може да бъде разрешен само чрез мирни преговори, с посредничеството на Минската група и съпредседателите Русия, Франция и САЩ, със съдействието на ЕС, и много важно - чрез активния диалог между държавните глави на Армения и Азербайджан, който диалог считаме, че трябва да се основава по-малко на емоции и повече на здрав разум, каквато е и общата позиция на ЕС", посочи Румен Радев. - "България като председател на Съвета на ЕС ще съдейства тя да бъде реализирана."

Серж Саркисян коментира, че конфликтът може да намери своето разрешение само при положение, че Азербайджан изостави своите "нереалистични очаквания" за резултатите от преговорите.

Двамата държавни глави бяха единодушни, че подписаното Споразумение за всеобхватно и засилено партньорство на Европейския съюз и Армения ще създаде предпоставки и за всестранното развитие на двустранните отношения и призоваха за повече прагматизъм в диалога между институциите и бизнеса от България и Армения. В присъствието на президентите Румен Радев и Серж Саркисян бяха подписани двустранни споразумения в различни области: за взаимна защита и обмен на класифицирана информация; Програма за сътрудничество в областта на културата за периода 2017-2019 г.; Спогодба за регулиране на трудовата миграция; Споразумение за сътрудничество в областта на информационните технологии и съобщенията.

В резултат на подписаните днес споразумения утре в Ереван ще бъде подписан и Меморандум за сътрудничество между Асоциацията на индустриалния капитал в България и Съюза на работодателите в Армения. Споразумението ще улесни достъпа на арменски професионалисти до трудовия пазар у нас, както и двустранния технологичен обмен, беше подчертано на срещата.

"Приоритет на Българското председателство на Съвета на ЕС е европейската перспектива на Западните Балкани, но България е изключително ангажирана и с Източното партньорство на Европейския съюз. За нас от съществено значение са както сигурността, така и развитието на отношенията с държавите от Черноморския регион и Кавказ", подчерта Румен Радев.

С приетите на референдум конституционни промени в Армения и засилването на правомощията на парламента се създават нови предпоставки за активизиране на диалога между законодателните институции на България и Армения, беше подчертано на срещата на президента Румен Радев и българската делегация с председателя на парламента Ара Баблоян.

По време на срещите си в Ереван президентът Румен Радев подчерта и ролята на арменската общност в България, която е естествена връзка между двете държави и има съществен принос за развитието на културните връзки.

Българският държавен глава беше посрещнат с официална церемония пред президентския дворец в Ереван от своя колега Серж Саргсян. Президентът Радев положи венец и отдаде почит пред паметта на жертвите на насилствената масова депортация и убийства на арменци в Османската империя в началото на XX век. Тогава са били избити около 1.5 милиона арменци.

През 2015 г. Народното събрание призна "масовото изтребление" над арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г., като замени думата "геноцид" в първоначално внесения от "Атака" проект. Измененията бяха по предложение на ГЕРБ. Отпадна и позоваването на няколко международни конвенции на ООН, в които е записан "геноцидът" над арменците. В декларацията си тогава парламентът определи 24 април като ден на възпоменание на жертвите.