Законопроектът внесен от депутата от ДПС и наш издател Делян Пеевски и колегите му по група Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева цели да даде възможност за прозрачност и публичност на информацията, касаеща собствениците на медии. Това обяви един от авторите му – Велислава Кръстева, в интервю пред БНР. „Не виждам как този законопроект ще произведе цензура. Освен, ако някой няма опасения, страхове, от излизането на светло на зависимости или връзки, или на данни за провеждани кампании, необявени за широката публика“, допълни тя. Депутатът даде да се разбере, че критиките срещу текстовете реално са извадили наяве лицемерието на неправителствени организации, които в продължение на много години апелирали за прозрачност, но в крайна сметка се оказало, че

с тези апели са искали да прикрият нещо друго.

Така, когато е налице законодателна инициатива, те я превръщат в крещящ проблем наместо конструктивно да водим разговор би ли сработил този проект, подчерта Кръстева.

Думите й бяха в отговор на поредната доза атаки срещу промените, прозвучали в ефира на общественото радио от страта на професора по медийно право и виден костов кадър проф. Нели Огнянова. Огнянова, която е сред авторите на първия закон за радиото и телевизията, приет именно по времето на кабинета „Костов“, заяви, че в предложените текстове липсвал комплексен подход към финансирането на медиите, както и че промените били насочени срещу конкретна група издания. Като част от аргументите си срещу внесените промени, цитира банкера-беглец Цветан Василев и по-конкретно част от обвиненията, които той отправя в задочните си интервюта пред удобни журналисти, давани от Белград. В отговор Кръстева я попита дали е в студиото, за да обсъждат законопроекта, или за да се „поупражнява в поднасянето на манипулирана информация“ проф. Огнянова. Припомни също, че изкарването на непроверени твърдения под формата на цитат от друг е

познат инструмент в пропагандата и манипулацията.

И подчерта: „По отношение на твърдения на човек, срещу когото са повдигнати обвинения и се укрива, не просто не бих искала да ги цитирам, защото и това би ме направило съучастник в манипулацията, а трябва да се постави ясно въпроса защо той не се явява пред закона и съда, където може да отправи и тези и всякакви други твърдения, а се крие“.

Поне от 5 години различни организации, в които и вие имате участие, поставяте въпроса за собствеността на медиите на най-различни нива. Дори имаше фаза, в която бяха призовавани европрокурори да влязат и да разследват собствеността, но не предложихте нито една законодателна инициатива как може да бъде разрешен този въпрос. И сега, когато ние предлагаме инструмент, който осветлява собствеността на медиите, срещаме във ваше лице съпротива срещу него вместо да бъде адмириран този процес. Налага се един прост извод – някъде има неистина по трасето. Когато някой говори за това, че иска да има прозрачност в медиите, отнася ли той това желание към себе си и собствения си бизнес или иска прозрачност по отношение на някой друг, с когото не е в добри отношения, а пък към себе си иска малко по-малко прозрачност. Защото така излиза в крайна сметка“, обобщи Кръстева.

По отношение на една от основните опорни точки, разпространявана от говорителите и медиите от Фабриката за фалшиви новини на олигархията – че финансирането се изкарвало едва ли не избирателно, защото не се предвиждало да се дава информация за банкови кредити, теглени от медии, тя подчерта, че както приходите от реклами, така и тези от кредити, а също и средства по европрограми са информация, която се следи от данъчните и задължително се дава от изданията по данъчното законодателство.

Затова законът вади на светло финансиране, което не е обхванато в момента от нормативната рамка -

ще трябва да се декларират приходи от дарения и грантове,

за да е ясно дали съответното издание има някакви зависимости. Кръстева посочи също, че става въпрос само за режим на деклариране и осигуряване на прозрачност на информацията, а не за ограничаване или поставяне в някаква рамка на въпросното финансиране.

Зам.-шеф на НС зове:

Олигарсите с обвинения да декларират имат ли медии

Олигарсите с обвинения да оповестяват публично дали са собственици на медии. Това мнение изрази юристът и зам.-шеф на НС Явор Нотев от „Атака“ в предаването „Беновска пита“ по Канал 3. Поводът за коментара му бяха последните поправки в Закона за задължителното депозиране на печатни издания, които целят изсветляване на медийните собственици и тяхното финансиране. Нотев обясни, че със закона се хвърля се камък в блатото и изглежда оптимистично за разкриване на неща, които остават скрити зад обществото.Според него, това, че обвиняемо лице е собственик на медия, трябва да се каже ясно, а не да е съпътстваща информация, която прозира от тенденциозността на предаванията и изданията. „Тези медийни средства се използват за отговор и нападения, включително срещу държавни институции – прокуратура, съд или опоненти. Превръщането на ефира в такава среда не е полезна за никого.“, каза той и допълни - „Затова си мисля, че би могло да се изисква поне категоричното и ясно обявяване на тази ситуация, сходна с конфликта на интереси.