Бъдещето на Балканите днес изглежда много по-светло, отколкото бихме предположили преди двайсет години.

Войните на Балканите отнеха живота на 100 000 души и принудиха милиони да напуснат домовете си. Икономиките в региона останаха в развалини, а много от най-добрите и най-умните заминаха на тълпи да търсят по-добро бъдеще другаде. Политическите опоненти не си имаха доверие и нямаха истинска визия за бъдещето.

Като млад човек по това време аз не можех да видя какви са ползите от сътрудничество за сметка на разделенията. Но сега знам, че моята страна плати висока цена за националистическите ексцесии.

Ситуацията днес показва, че бариерите могат да се премахнат с достатъчно обща воля. Отношенията между държавите от региона се промениха драматично през последните десет години.

Те се подобриха толкова драстично, защото решихме да променим курса. Решихме да се учим от грешките си в миналото. Решихме да поставим страните и народите си на първо място.

Ако не бяхме повярвали в общото бъдеще на региона като част от система, която ни обвързва в името на обща цел, нямаше да можем да преодолеем годините на горчива враждебност, които ни разделиха.

Трябва да празнуваме това постижение. Но трябва също да признаем, че сериозната работа тепърва предстои. Сега, когато повечето държави от Западните Балкани сме обединени от амбицията си да станем част от Европейския съюз – а ЕС публикува нова стратегия за региона, – пред нас се отваря уникална възможност за действие.

Членството в ЕС не може да бъде краят. Като лидери ние носим отговорността да създадем условията, които ще донесат растеж и просперитет за нашите страни. Трябва да изпълним обещанията, които даваме на нашите народи.

Свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали ще направи региона ни по-привлекателен за инвестиции. Поотделно ние сме малки играчи, но заедно представляваме пазар от 20 милиона души. През последните 10 години търговията между Западните Балкани и ЕС се удвои и достигна 44 милиарда евро през 2016 г., като експортът към ЕС се увеличи от 7 на 18 милиарда евро.

Но докато европейските компании все повече виждат ползите от това да правят бизнес в Западните Балкани, частните инвестиции все още изостават. Всъщност трансграничните инвестиции в Западните Балкани са четири пъти по-ниски, отколкото в ЕС.

Търговията със стоки и услуги съставлява едва 30-40% от БВП в повечето икономики в Западните Балкани. Това е изключително малко в сравнение със средните стойности за възникващи икономики, където тя често е 100-200% от БВП.

Младежката безработица в Западните Балкани също е почти два пъти по-висока от страните в ЕС. Измежду осемте страни в Европа с младежка безработица над 40% пет са част от Западните Балкани.

Създаването на общ пазар между страните от Западните Балкани ще удвои равнището на преки чуждестранни инвестиции и ще донесе поне 8-9 милиарда долара инвестиции годишно в сравнение с миналогодишните 4,6 милиарда долара. Това също ще създаде хиляди работни места и ще направи икономиките по-конкурентни. Това може да убеди най-добрите и най-умните да не заминат.

Общият пазар не само ще създаде нови икономически възможности, той ще послужи и за по-нататъшната интеграция на страните от Западните Балкани. Икономическата интеграция ще събори регионалните прегради, които ни разделят от общия просперитет, и ще обезсили границите помежду ни.

Западните Балкани изпитаха на гърба си разрушителния ефект от национализма. Сега, когато много европейски държави се обръщат навътре, ние искаме да погледнем отвъд границите си и да се фокусираме върху онова, което ни обединява.

По-голяма икономическа интеграция ще ни помогне да засилим културните връзки между страните и да направим региона политически по-стабилен. Тя ще бъде също котвата, която ще задържи желаещите да напуснат региона в търсене на по-добро бъдеще за себе си и за децата си.

Историята показва, че икономическото единство е ключово за политическата стабилност. Европейската общност за въглищата и стоманата, която свали напрежението между Франция и Германия след Втората световна война, като засили икономическото сътрудничество и след това прерасна в ЕС, както и Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) са само два от примерите.

Ние положихме основите на по-силна регионална икономическа интеграция на Западните Балкани, когато се присъединихме към партньорите си в ЦЕФТА. Сега трябва да превърнем икономическия съюз в реалност, като създадем единен пазар.

Някои скептици гледат на тази обща икономическа зона като на алтернатива на влизането в ЕС. Аз вярвам, че е точно обратното. Този икономически съюз ще бъде важна стъпка в подготовката за интеграция в ЕС.

Темите, които ни обединяват, са по-важни от тези, които ни разделят. Всички искаме стабилност. Всички искаме икономически растеж и просперитет. Всички искаме да подобрим живота на нашите народи. И всички тези цели можем да постигнем само с повече икономическо сътрудничество.

...

Александър Вучич е президент на Сърбия. Статията му е публикувана в "Политико". Преводът е на Клуб Z.