Редом с традиционните емоции около празника на влюбените и възобновяването на двубоите от Шампионската лига (има за всекиго по нещо), вече трета година поред месец февруари предоставя и още един повод за вълнение.

Столицата ни отново бе домакин на силния тенис турнир “София оупън”. Надпреварата приключи в неделя, но за разлика от миналогодишното издание този път остави смесени чувства. Но имаме ли наистина право да бъдем недоволни?

След като през миналата година Григор Димитров пръсна по шевовете „Арена Армеец“ и заедно с титлата от турнира вдигна и нееднократно публиката на крака, ситуацията през тази бе по-различна. Хасковлията не бе сигурен за своето участие, което разклати и самото провеждане на “София оупън”.

Впоследствие турнирът смени своя генерален спонсор, а Григор напусна надпреварата преди нейното начало, заявявайки, че страда от контузия, която не му позволява да се състезава със 100% от възможностите си.

Разбира се експерти, журналисти, съседите ви от блока и кой ли още не веднага започнаха да негодуват от липсата на патриотизъм у Григор Димитров и побързаха да се усъмнят в естеството на неговата травма, която, видите ли, имало шанс да бъде инсценирана.

Теорията на конспирацията гласеше, че петият в световната ранглиста (от вчера) нарочно пропуска “Диема екстра София оупън” и няма желание да защитава титлата пред родна публика, както и няма желание да играе за националния отбор за “Купа Дейвис“ (неофициалното отборно световно първенство по тенис за мъже). Причината? Да спести сили за предстоящите по-силни турнири.

За мнозина това може да се струва правдива история, но аз поне не смятам така. Като се има предвид какъв е начинът на точкуване в тениса (спечелените точки от един турнир не се натрупват, а се „защитават“ на следващата година), завоюваните от Григор Димитров 250 точки за титлата му през 2017-а са директно загубени през тази година вследствие на оттеглянето му.

В същото време преди започването на “София оупън” нашият представител заемаше престижното 4-то място в света, с крехка преднина от 20 точки пред Александър Зверев, ранкиран 5-и. От вчера обаче Гришо отстъпи мястото си на младия германец заради споменатите вече 250 точки, които не защити.

Присъствието в топ 4, смея да твърдя, дава голямо предимство. Четвъртият поставен няма как да играе срещу нито един от първите трима чак до полуфиналите, ако, разбира се, всичките четирима се състезават в съответния турнир. Което обикновено е факт на големите състезания (от Големия шлем и ATP Мастърс 1000).

Първите 2 места в света в момента се заемат от Рафаел Надал или Роджър Федерер и би било чудесно за Григор Димитров да се изправя срещу тях едва в късните етапи на турнирите. От друга страна, при липсата на свирепа конкуренция на турнира в София, ми е трудно да си представя, че Димитров би „изхвърлил“ с лека ръка спечелените 250 точки от миналата година, знаейки че със сигурност ще загуби 4-ото си място и че ще си навлече гнева на феновете (както и стана).

Дали съм прав или не, и каква всъщност е истината, можем само да гадаем.

Това, за което съм сигурен обаче, е, че организаторите се постараха зрителите в София да не скучаят дори при липсата на Григор Димитров. Веднага след отказването му за негов своеобразен заместник бе поканен Стан Вавринка, който, мисля, няма нужда от представяне. Компания на швейцареца в основната схема правеха доказани имена като Виктор Троицки, Филип Колшрайбер и Жил Мюлер.

Въпреки това турнирът започна доста слабо. Отчитам факта, че повечето от мачовете се провеждаха преди края на работния ден, но все пак на тях имаше много малко хора. Показателна бе следната ситуация, която редовно можеше да се види през първите дни от турнира и се запечата в ума ми - при използване на системата за видеоповторения “Ястребово око”, с която тенисистите могат да оспорват съдийските решения, обикновено зрителите пляскат в ритъм, за да се увеличи съспенсът току преди да стане ясна съдбата на точката. Е, публиката в София или се опитваше да ръкопляска с ръце в джобовете или просто нямаше достатъчно публика, за да се чуе каквото и да е.

Остана впечатлението, че българинът е повече фен на „Мачкай, Гришо!“, отколкото на самия тенис. Но като се има предвид, че никога не сме имали толкова добър тенисист при мъжете, какъвто е Григор, то не можем да очакваме, че турнир в България без негово участие ще предизвика чак такава еуфория.

Все пак през уикенда залата беше почти пълна и публиката се наслаждаваше на хубавите сблъсъци, които полуфиналите и финала предоставиха. Заслуга за това има както Вавринка, който в събота отпадна от бъдещия шампион, така и двамата финалисти - Мариус Копил и Мирза Башич, които изиграха изключително драматичен финал, спечелен от босненеца.

Остава мистерия дали пълната зала не е следствие на предварително закупени билети (с надеждата Григор Димитров да се бори за защитата на своята титла), или е от любов към спорта, но е налице и още един факт – турнирният директор Пол Макнами разкри, че в рамките на надпреварата 40 000 зрители са посетили „Арена Армеец“. Което хич не е зле за турнир от категория ATP 250!

Хубаво би било да оценим “София оупън” по достойнство. Турнирът е важен за страната ни по няколко причини.

Първо, преди 2015 г. на територията на България никога не е имало турнир от календара на ATP. Всъщност, има само 3 типа регулярни турнири, които са от по-висока категория от този, провеждан у нас – тези от Големия шлем, ATP Мастърс 1000 и ATP 500.

Второ, тази надпревара дава възможност на талантливи български тенисисти да получат шанс за изява на световната сцена. Тук вече не говорим за Григор Димитров, а за млади български момчета, които (засега) не можем да гледаме по големите състезания. През тази година в основната схема на “София оупън” имаше трима наши сънародници, получили “уайлдкард” - Димитър Кузманов, Александър Донски и Адриан Андреев.

И тримата отпаднаха в първи кръг, но натрупаха безценен опит и усетиха емоциите, които такова международно събитие носи. Това важи с особена сила за 16-годишния Адриан Андреев, който cе пpевъpна в пъpвия тениcиcт, peден пpез 2001 година, взел участие в основната схема на турнир на ATP. Дано му предстоят още много такива участия, а и много победи.

И накрая, трето - макар тенисът да няма толкова привърженици у нас, колкото има футболът (и които може би няма да достигне никога), то събития като този турнир са стъпки в правилната посока. Защото нищо не е вечно и след 10-ина години, когато Григор Димитров ще е в залеза на своята кариера, би било чудесно, ако през отминалото време е имало нещо, което да е запалило интереса на децата към тениса.

В противен случай ще се върнем в състоянието на лимбо отпреди 2009 г. и ще празнуваме годишнини от „Мачкай, Гришо!“, както празнуваме и годишнини от „славното американско лято“.

За финал ще си позволя да перифразирам един популярен цитат от „Черния рицар“ на Кристофър Нолан - “София оупън” е турнирът, който България заслужава, И този, от който се нуждае в момента. А що се отнася до Григор Димитров, утре той започва участието си на турнира в Ротердам. Защо пък да не се реваншира с титла оттам!

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Теодоси Тончев: любителят на футбол, кърлинг и петанка