Миналата седмица транспортната комисия в Столичния общински съвет (СОС) обсъди ново увеличение на платените паркоместа в Зелена зона в четири района. Ден по-рано зам.-председателят на комисията Калоян Паргов обаче се зарече да постави въпроса доколко обстоятелствено са били обсъждани нововъведенията с жителите на тези райони. Информирани ли са те, напълно прозрачно ли е било взето решението.

Това ме накара да се замисля колко често гражданите на столицата търсят информация по въпрос, който ги интересува? Като: 

Кой свали таблата за замърсяването в София?

Наистина ли общината и нейните дружества работят, за да подобрят качеството на въздуха?

Нужно ли бе да се повишава цената на билета до 1,60 лв.?

Защо парите ми за паркиране не отиват за изграждане на паркинги?

Кой е длъжен да мие улиците и да поддържа тротоарите и осветлението в града ни и ако не го прави, защо?

"Зелена зона" в още четири квартала в София (КАРТИ)

Ако искате да научите реалните факти, вместо да повярвате на формалното "Правим всичко по силите си, текат проверки" на някой председател на общински съвет или кмет и да се успокоите като добър гражданин, значи сте като мен.

От 2006 г. насам у нас действа Закон за достъп до обществена информация. В него се казва, че всеки гражданин има правото да изисква информация относно дейността на публичните органи във връзка с негови правни интереси. След искане, подадено в правилния формат, задълженото лице е длъжно да ви отговори в писмен вид в срок, не по-дълъг от 14 дни, а ако информацията е с по-голям обем – най-късно до 30 дни, като е длъжно да ви я предостави във вида, поискан от вас – устно, на хартия или в електронен формат. Вие все пак сте длъжни да заплатите разходите по подготвянето и, които са минимални.

Да приемем, че искате да попитате нещо някое от общинските дружества в София, например колко от приходите от увеличението на еднократния билет с 60% се харчат за купуване на нови автобуси и колко за обществени поръчки с изпълнители, близки до управляващите. Би следвало да попитате "Център за градска мобилност" ЕАД. През 1993 г. фирмата "Столична компания градски транспорт" събира в себе си 13 общински дружества, занимаващи се с транспортните услуги в София. От 2009 г. дружество "Паркинги и гаражи" ЕООД се влива в "СКГТ-СОФИЯ". Името на новото дружество става "Център за градска мобилност". Едноличен собственик на ЦГМ е Столична Община.

Но дефиницията на "задължени лица" за съжаление оставя, или поне така твърди Върховният административен съд, общинските дружества извън кръга си. Печално известното решение на ВАС от 2012 г., в което се посочва, че държавното дружество не е задължено да дава отговор на въпросите ви по ЗДОИ.

Фандъкова дава личен пример. Ходи на работа с автобус 76

Съдебните решения е прието да се изпълняват, без да се коментират, но спокойно бихме могли да разясним следното. По силата на бюрократичната логика следва, че вие нямате право на достъп до информация за това, как се харчат парите ви от дружеството "Център за градска мобилност" и другите подобни. В този смисъл съдебната практика е категорична.

Ако попитате общинския съвет или кмета, или и общинския съвет, и кмета за по-сигурно, те отговарят, че търсената информация е качена в Търговския регистър. В него обаче се публикува единствено абстрактен, обобщен отчет, който не означава нищо за обикновения гражданин, който се пита защо градът му е мръсен и прашен, а плочките на тротоарите са лепени от майстори с поне по две леви ръце. На сайта на ЦГМ е публикуван и вътрешен одитен доклад за 2016 г., който може да служи за пример за това, как човек може да напише 53 страници и в тях да не каже нищо за изпълнението на разходите и целите си по същество. Обещанията за независим одит на дружеството, дадени след поисканата оставка на изпълнителния директор Симеон Арнаудов от 2016 г., бяха забравени, както забравихме и че беше дадена във връзка с корупционен скандал за зле изпълнено боядисване на близо 60 спирки от фирма, близка до ГЕРБ.

Същите спирки трябваше да се оправят за сметка на изпълнителя и да векуват, но две години по-късно ръждясват. И, ще кажете - голяма работа, някакви спирки, нали направиха метро, строят още един лъч, сложиха колчета по тротоарите, асфалтираха бул. "Цариградско шосе".

Отвод по делото за мръсния въздух в София - и съдийката го дишала

Какво толкова си се разпитал?

Списъкът на общинските дружества, които също се подчиняват на описания режим "инкогнито" пред данъкоплатците, включва още: "Топлофикация София", "Метрополитен", Общинско предприятие "Туризъм", "Столично предприятие за третиране на отпадъци", Регионален исторически музей - София, "Екоравновесие", "Социален патронаж", "Паркове и градски градини“, "Столичен дом за радостни обреди", "София – проект", "Софпроект – общ градоустройствен план", "Гробищни паркове", "Управление на общински земи и гори", "Зоологическа градина – София", "Столичен автотранспорт", "Столичен електротранспорт", "Чистота- Искър", "В и К", "Софинвест", "ГИС-СОФИЯ", "Егида-София", "Лозана", "Спортна София-2000", "Софийски имоти", "Пазари Запад", "Пазари Изток", "Пазари Възраждане", Пазари Север", "Пазари Юг".

Според мен това са достатъчно много общински пари, че да заслужават нашето внимание. Ако питаме по правилния начин, може би в един момент непрозрачността в управлението на публичните средства ще се разнесе, въздухът по улиците от само себе си ще се изчисти, паркингите ще се построят сами, а осветлението и тротоарите ще престанат да саботират имиджа на европейската ни столица.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Георги Мишев – юристът, който спори в защита на интересите ни