Легионерите: Хитлер да направи ген. Луков фюрер на България

На 13 февруари 1943 г. "черните ангели" Виолета Якова и Иван Буруджиев застрелват ген. Христо Луков на стълбището пред жилището му. Тази екзекуция вцепенява властта, макар че тя не долюбва водача на Българските национални легиони и кандидат за фюрер на България. Колкото и да се гърчат и да отричат очевадното, легионерите ненавиждат не само евреите и комунистите, но и правителството на Богдан Филов, и самия него. Причината е в неистовия мерак кой да е начело на властта и кой е по-верен на хитлеристката "чума". Ген. Луков е плашилото, което германците размахват, започнат ли да се правят на интересни нашите управници. Връзките му са били лично с Гьоринг. Неведнъж нацистите вадят "картата" Луков. 
Били ли са ксенофоби легионерите,  възнамерявали ли са да изпратят български "доброволци" на Източния фронт, искали ли са България открито да тръгне по пътя на Хитлер - на тези въпроси "кафявите внученца" на ген. Луков днес категорично отговарят отрицателно. Знаят ли какво гласи 9-та божа заповед? Не лъжи!
Но да не хабим думите напразно - който иска, нека хвърли поглед към документите по-долу и сам да реши кое как е.

Сборник с документи "Силно наляво, национализмът - напред", съст. проф. Николай Поппетров, ИК "Гутенберг", 2009 г.
Из предговора на проф. Поппетров:

Антологията представя развитието на един обособен, силно подценяван от изследователите важен сегмент на българската политическа мисъл.
Вследствие на гражданска инициатива се създават (подредени според основаването им): Български народен съюз "Кубрат", 1922 г.;  Съюз на бойците (Съюз на българите) Съюз на българите фашисти, 1923/1926/1928 г.; Съюз "Българска родна защита", 1924 г.; Всебългарски съюз "Отец Паисий", 1927 г.; Идеен/Политически кръг "Звено", 1927 г.; Национална задруга за политическо възраждане/Национална задруга - фашисти, 1930 г. Съюз на младежките национални легиони/Съюз на българските национални легиони, 1932 г.; Идеен кръг "Млада България", 1932 г.; Националсоциалистическа българска работническа партия, 1932 г, Народно социално движение (първоначално Демократически сговор "Ал. Цанков", 1932 г.; Български младежки съюз "Отец Паисий", 1933 г.; Идеен кръг "Нация и политика", 1935 г.; Съюз на ратниците за напредъка на българщината, 1936 г.; "Българска орда", 1938 г.; Кръжок на приятелите на националсоциализма в България", 1941 г.; Резултат от държавна инициатива са: Съюз на българската младеж, 1935 г.; Организация на българската младеж "Бранник", 1940 г.Тяхното присъствие в българското политическо пространство очертава една тенденция на преосмисляне на считаните обичайни ценности и на традиционния политически ред, представя нови ориентири за развитие на държава, общество, стопанство, извежда на преден план нацията и националното.
Още при първите си стъпки легионерската организация изразява своя антикомунизъм, отричане на либерализма, масонството, интернационализма и пацифизма. Пак още при най-ранните си изяви показва симпатии към италианския фашизъм и към националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, символи и терминология. На Третия си конгрес (1933 г.) организацията показва ориентация към еднопартийния политически модел.
През март 1935 г. се преименува на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). През втората половина на 30-те години идейни различия и личностни амбиции довеждат до обособяване на фракции и дори до разделянето на легиона на две основни течения със свои водачи (Илия Станев и Иван Дочев). Формално обединение се постига под ръководството на ген. Христо Луков (1942-1943 г.) и на ген. Никола Жеков (1943-1944 г.).
В годините на Втората световна война се радикализира и търпи определено развитие. Проявява изразени симпатии към новия ред - националсоциализма, изразява силен антисемитизъм, постепенно навлиза в целенасочена опозиция на режима, участва в различни комбинации за компрометиране на безпартийния режим. В нея навлиза група висши офицери, споделящи идеите на радикалната десница и на тоталитаризма.
Като цяло легионерската организация е най-мощното дясно радикално движение, най-силната младежка политическа формация, основен адепт за изграждане на авторитарен режим по националсоциалистически образец. Тя представлява и най-мощната, реална алтернатива на безпартийния авторитарен режим. Той, от своя страна, включвайки и маневрения потенциал на монарха, полага системни усилия за сдържане на легионерското движение.

Извадки от "Ново знаме. Учението на българските народници" - сборник с разработени теми върху легионерската програма и идеология
1940 г.

Урок 28. БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ.

Свободното българско отечество, изградено от кръвта и костите на милиони българи, ще бъде майка-закрилница само за чистите българи. България - създадена чрез върховните усилия на синовете си, ще служи само на тях. Всички български богатства и ценности ще служат само на българите.
България не може и не трябва да бъде Ханаанска земя за иноверци и инородци.
1. НИЕ СМЕ ПРОТИВ ЧУЖДЕНЦИТЕ, които са яхнали 
българския народ и живеят за негова сметка, а събрания в България капитал - потта и мъката на българите, изнасят в чужбина.
Ние най-силно се опълчваме срещу коварното и подло еврейство. Евреите са най-големият враг на народите. Колко международни вътрешни смутове са тяхна работа. Сърцето на България се скверни от гнусни капиталисти, които смучат нашите жизнени сокове и се подиграват с честта и достойнството на сестрите ни. София не е столица на българите, а на евреите.
България не е напълно свободна. Икономически тя робува на чужденците капиталисти, централно място между които заемат евреите. Доберат ли се до високопоставени лица в държавата, те посредством парите си лесно се изплъзват от закона и имат възможността често да диктуват вътрешното положение. Евреите като червеи разяждат българското тяло. България е златна земя за тях. Никъде другаде те не са така галени и уважавани. Те живеят върху българската снага, като същевременно ПОДРАВЯТ устоите на България със своите тайни и явни организации и течения: масонство, болшевизъм, анархизъм, интернационализъм и пр.

Легионерски позив срещу политиката на правителството и за приобщаване към делото на СБНЛ. 
(преди 13 февруари 1943 г.)

Българи,
Легионерите зоват на борба за национално величие и социална правда достойните синове на българската нация.
Борбата срещу масоните, евреите и комунистите е борба за величието на България, за духовно прераждане и ново държавно устройство.
Днешните властници искат да заблудят народа, че са носители на новия ред. Това, което днес става в страната ни, доказва, че хищните капиталисти, юдомасоните и болшевиците, които управляват днес България, са верни оръдия на отживялото минало.
Ако искаме да вземем участие и дял в строежа на нова Европа, трябва да се отърсим от заблудата и робството на плутокрацията. 
Верни на завета на първия легионер Левски и пламенния Ботев, Българското легионерско движение се бори за истинска нова България, легионерска България.
За България!
ЦДА ЧП, 136к, а.е. 6, л.72. Циклостил

Из документалната книга "Царят - вожд" на проф. Александър Атанасов, изд. Демократичен антинацистки клуб "Майор Франк Томпсън", 2007 г.

22 юни 1942 г. Телеграма по повод годишнината от нахлуването на Хитлер в Русия:

"По случай историческата дата 22 юни, когато започна борбата за спасението на Европа от болшевишката опасност, и по случай блестящите успехи на вашата армия на Източния фронт, Ви поздравявам от името на Съюза на националните легиони на България и лично от свое име, и желая по-нататъшни успехи на Третия райх. Ние ви уверяваме, че в борбата винаги можете да разчитате на българските легиони, които са верен последовател на националсоциалистическото движение. Да живее Германия, германският народ и неговият фюрер Адолф Хитлер!
Водач на националните легиони на България генерал Христо Луков."

Из мемоарите на Митка Гръбчева "В името на народа", Издателство на БКП, 1964 г.

В шест часа след обед цялата ни бойна група се бе събрала край езерцето с рибките. На групи по двама-трима души ние седяхме на пейките или бавно се разхождахме в очакване разпорежданията на командира. По едно време откъм лятната къпалня се зададе Виолета. Тя не вървеше, а сякаш летеше, понесена на крилете на радостта. Аз се спуснах към нея и първата й дума бе:
 - Стрелях!
За ликвидирането на Луков били определени Виолета и Иван Бур[у]джиев. Двамата няколко дни поред обикаляли квартирата на запасния генерал, проследявали го, когато излиза сутрин, причаквали го, когато се връща вечер.
Вечерта на 13 февруари Виолета и Бур[у]джиев били отново в дирите на генерала. С него бил генерал Русев и някакъв поп. Тримата отишли на кино и след това започнали да се разхождат. Пръв си тръгнал генерал Русев, последван скоро от попа. Луков спокойно се отправил към къщата си. Охраната му вървяла след него и го напуснала едва пред вратата на неговия дом.
Иван Бур[у]джиев настигнал Луков в момента, когато генералът отключвал вратата на втория етаж. Двамата мъже се гледали един миг в очите. В тази частица от секундата се водел мълчалив словесен двубой, който завършил с пистолетен изстрел. Създала се суматоха в къщата му. Генералската дъщеря, която надникнала от хола, като видяла, че баща й се бори с някакъв мъж, надала страшен вик и с трясък блъснала вратата след себе си... Този именно вик и замлъкналата пистолетна стрелба накарали Виолета с бързината на пантера да се завтече нагоре по стълбите...
- До болка стисках в ръка пистолета си, когато се изкачвах по стълбите. Какво става горе? Защо Иван не се връща? Защо не стреля? Мислите една след друга ме шибаха да бързам, да бързам... Когато стигнах втория етаж, видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в рамото.
Напрегнали последните си сили, двамата бяха се вкопчили гърло за гърло, в смъртен двубой.
Този път пистолетът ми не направи засечка, прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на земята.
Ние двамата с Иван се огледахме и бързо излязохме на двора.

Сборник с документи "България - своенравния съюзник на Третия райх", Военно издателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1992 г.
Из секретна сводка на Службата за сигурност до германското министерство на външните работи
Берлин, 5 февруари 1941 г.

Националистическите кръгове от антуража на генерал Луков и от Щаба на войската продължават да бъдат много обезпокоени от обстоятелството, че Райхът не можел да се реши да се намеси в България. Според мнението на тази политическа група споменът от вече дружелюбно посрещане на германските рекогносцировъчни подразделения от населението в Северна България щяло да остане без каквото и да е значение, докато българската и германската политика не бъдат в унисон.
Още веднъж бе отправена настоятелна молба за бърза германска интервенция с оглед назначаването на генерал Луков за ръководител на правителството.
(без подпис - б. с.)

Поверителна телеграма щ789 на германската легация в София до германското Министерство на външните работи за желанието на български националистически групировки да участват в доброволчески корпус на Източния фронт.
София, 24 юли 1941 г.

Легионерското движение (СБНЛ - б.а.) бе забранено от правителството, но то провежда своята дейност при известно мълчаливо съгласие. По принцип въпросът за създаване на български доброволчески корпус зависи от решението на Центъра. Като се има предвид положението на България, желателно ли е да бъдат направени стъпки в тази посока? Ако г.н. имперският външен министър отговори положително на този въпрос, тогава освен частното създаване на доброволчески корпус вероятно ще се наложи и участие от страна на българското правителство.
(без подпис - б. с.)

Из секретна телеграма щ 293 на министъра на външните работи Йоахим Рибентроп до германския пълномощен министър в София обергрупенфюрер Адолф-Хайн Бекерле за разговора с Цар Борис III
Специален влак, 26 март 1942 г.

От разговора, който имах вчера с Цар Борис ттт Ви съобщавам за Ваша лична строго поверителна информация следното:
4. Накрая царят говори за известни вътрешни интриги, които били насочени срещу неговото правителство и се правели под ръководство на  генерал [Христо] Луков. Той бил суров бивш генералщабен офицер и по-раншен водач на младежкото скаутско движение, но сега, както изглежда, завързал известни връзки и в Германия. Царят помоли такива неща да не бъдат подпомагани от официалните германски служби...
Моля ви в един доклад да вземете подробно и откровено становище по тази последна обсъждана с царя точка и да посочите всички целесъобразни наблюдения на легацията с оглед изясняването на въпроса.
(п) [Йоахим фон] Рибентроп

Много бърза секретна телеграма щ 230 на германския пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерледо Германското министерство на външните работи за последиците от убийството на генерал Христо Луков
София, 14 февруари 1943 г.

Понастоящем още нищо не може да се каже относно мотивите за убийството на генерал Луков, тъй като по сведение на полицията досега тя не може да установи никакви следи на убийците. Правителството, както се вижда от печата, приписва убийството на комунистите.
За нас убийството е неприятно, тъй като, макар, че, както е известно, не поддържаме връзки с националната опозиция, съществуването на тези абсолютно надеждни германофилски кръгове е от изключително политическо значение.

Из дневника на Бекерле, изд. "Христо Ботев", 1992 г.
Понеделник, 15 февруари, 1943 г.

Голяма суетня около погребението. Аз реших от нас да участват само военните аташета, които да положат венец от мене. В 13 часа ми телефонира Морман, който ми съобщи, че Гьоринг е наредил по телефона Шьонебек да положи венец от негово име. При това положение аз, разбира се, не мога да направя нищо повече, въпреки че царят и правителството ще протестират.

Вторник, 16 февруари 1943 г.
Посещение при министър-председателя, който изказа своите съжаления по повод смъртта на Луков. Бергер ми каза, че Вълчев бил твърде потиснат... Нима ние искаме да предоставим легионерите на съдбата им? Впрочем, тяхната служба за опазване на реда сама задържала един легионер, който носел два револвера в джобовете си  и искал да застреля Габровски. Царят много се уплашил, ръцете му се разтреперали така, че не могъл да запали свещта. Това му се удало, едва след като с едната ръка хванал другата. При това той пребледнял още повече и скришом се огледал дали го наблюдават.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител