Станислава Стоянова: В земеделието кадровата криза е за специалисти

– Все повече земеделски производители изтъкват като проблем липсата на подготвени кадри, които да обезпечават научното обслужване на селскостопанското производство. Какво може да се направи в тази посока?

– Действително има кадрова криза както в земеделското производство за обезпечаването с подготвени специалисти и с хора, които имат проблем с професионалната си ориентация, с професионалното си образование, които да бъдат заети в земеделието.

Нека тук откроим два момента. Миналата седмица гласувахме на първо четене текстове в Закона за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанска академия, свързани с обезпечаването на научни кадри. Една стъпка в правилната посока именно в развитие на науката за земеделието в България, защото това е една научна организация, която има институти в цялата страна. Идеята е нейното преструктуриране, промяна в начина на финансиране, което ще даде тласък в развитието на страната, както и промяна в организацията вътре в самите държавни предприятия по търговския закон.

Предстои между първо и второ четене да предприемем поправки в закона и след това съответно да продължим и да го приемем на второ четене, като основната идея тук е да се създаде една функционираща научна организация, която да бъде добре управлявана (тя се управлява от Управителен съвет с председател). Идеята е да се намалят членовете на УС, по-голяма част от тях да са от Селскостопанска академия, тъй като в момента те са 16, от тях 9 са от академията, а част от членовете са дори членове на конкурентни научни структури – БАН и от държавни училища.

Това е едната стъпка по обезпечаването с научни кадри, а втората стъпка е  професионалното образование – средните училища, където се учи земеделие, и не само тези. Акцентът на Министерство на образованието, понеже съм член и на Комисията по образование и наука, е професионалното образование в България да стане по-привлекателно за младите хора, тъй като там тепърва ще изпитваме дефицит на кадри.

– Споменахте за промяна в начина финансиране. Земеделието в България в последните години разчита основно на европейски субсидии, което го прави зависимо, а и конкуренцията от такова финансиране в едни от най-конкурентни сектори, не е за подценяване. В тази връзка не е ли редно да се помисли за по-голямо финансиране на конкретни програми директно през държавния бюджет?

– Говорех за нов начин на финансиране, понеже в закона, който визирах, се говори за автономия на Селскостопанска академия. Конкретно европейските фондове винаги са давали допълнителна възможност. Не трябва да гледаме на тях като на нещо лошо, а напротив – като възможност за допълнителна помощ. Земеделието в България е един от движещите сектори, така че както правителството, така и в момента в Комисията по земеделие с колегите продължаваме да развиваме и да променяме законите, така че те да бъдат адекватни към новите условия. Това ще бъде и в бъдеще един от основните акценти в земеделието, в смисъл, че това е един от основните сектори на икономиката на държавата. А европейските фондове могат да ни бъдат само в плюс за нашите земеделски производители – било в зърнопроизводството, било в лозаро-винарската промишленост.

– Лозаро-винарската промишленост, и по-конкретно виненият сектор, е изключително конкурентен и бързо развиващ се в световен мащаб. И в този смисъл е въпросът за държавната подкрепа, както е примерно във Франция, Испания, Италия. Този сектор е свързан с много други сегменти от икономиката, като например туризма. Смятате ли, че държавата – с всички лостове, които притежава, може да помогне на този древен и традиционен сектор за едно по-добро представяне тук и на световния пазар?

– България е производител на вино от хилядолетия, в това спор няма. По нашите земи винопроизводството е било и продължава да е един от основните поминъци на населението в много региони. Българските вина са познати по цял свят, така че това, което казвате, е напълно резонно. Разработването на карта за хранителната, туристическата и винарска промишленост, е само началото. Това е една стъпка, в страната ни започна създаването и карта на виното. Хората в този бранш по-добре и от мен знаят, че започва да се разработва и т.нар. винен туризъм.

– У нас сравнително отскоро се чува за такъв вид туризъм, който във Франция например е много популярен и развит. Как трябва да го правим ние?

– Най-важното разбира се е самото качество на виното, което е неговата най-дообра реклама. Картата, за която споменах, също е важна част, за да могат гостите, които идват в България, да имат възможност да посещават тези региони, които са развити в лозаро-винарската промишленост, както е примерно Свищов. Започнаха да се предлагат и т.нар. винени турове, които да запознават гостите освен със самата технология на виното, но и с възможности за дегустация и нощувки. Доколкото разбрах, заводът в Свищов, който е вече със 70-годишна традиция, има план за създаване на шато и т.н. Това е правилната посока – да предложим на туристите реален продукт, подходяща атмосфера, за да се запознаят и да се насладят на тази божествена напитка.

– Като университетски преподавател вие често казвате, че трябва да се създават условия младите хора да остават в България. Вие вече споменахте за институтите и професионалните училища, свързани със земеделието. Какви са възможности за добри кариери в науката и потенциал за бизнес у нас?

– Това е широкоспектърен въпрос. Много са факторите, които засягат тези възможности. Първо, от гледна точка на това най-важното е образованието, което е и акцентът на правителствената политика. Образование, но качествено образование, защото в момента на пазара на труда има сериозен кадрови проблем. Кадрите, които излизат от средното и от висшето образование, трябва да са адекватни на пазара на труда. Работни места има, но работодателите имат нужда от обучени и квалифицирани кадри. Затова говорих и за професионалното образование, много подценявано в годините на прехода. Но младите хора трябва да осъзнаят, че могат да се реализират в България, стига да бъдат достатъчно активни, с добра специализация в дадена сфера, защото има области, в които след 20-30 години няма да има кадри. Важно е предварително младите да са проучили и пазара на труда – какво ще се случва след 2, 3, 10 години, защото при висшето образование резултатът идва след 4 години, при средното – периодът е малко по-дълъг. Условията в някои браншове не са по-лоши от тези, които се предлагат на Запад, стига младите хора наистина да целеустремени и да могат реализират своите цели.

Станислава Стоянова е депутат от ГЕРБ, член на две парламентарни комисии – по образование и наука и по земеделие и храни

На Трифон Зарезан в Свищов     Снимка: Сергей Антонов

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител