В четвъртък се появи първото официално потвърждение за смъртта на руски граждани в резултат на въздушен удар на американската авиация на изток от Дейр аз Зур в Сирия. Особеното е, че съобщението дойде от Министерството на външните работи, а не от Министерството на отбраната. Според позицията на ведомството, гражданството на загиналите предстои да бъде потвърдено. Обстоятелствата около случилото се обаче поставят още повече въпроси.

Москва: Има убити в Сирия. Петима, вероятно руски граждани

Част от отговорите могат да бъдат получени от генерал-лейтенант Джефри Хариган, ръководител на Централното командване на военновъздушните сили на САЩ, който по време на официален брифинг разкри някои подробности за ракетния удар по „вражески сили“ в Сирия в нощта на 7 срещу 8 февруари. В резултат на този удар загинаха десетки сирийци и руснаци, бойци от въоръжено формирование, което в Русия е прието да се нарича „ЧВК (Частна военна компания) Вагнер“.

Още на 26 септември 2015 г., няколко дни преди началото на операцията на Въздушно-космическите сили на Русия в Сирия, в публикация в „Новая газета“ писахме, че „в бордовите компютри на самолетите и бомбардировачите в Сирия преди всичко са въведени координатите на помпените станции, които поддържат налягането в нефтопровода, по който тече нефтът на терористичната организация „Ислямска държава“, а не толкова данни за местата, където се намират главатарите на групировката“.

Тогава разказахме за превзетите от терористите находища на територията на Сирия, включително и в провинция Дейр аз Зур. Към картата публикувахме и въздушна снимка на помпената станция Т-3, разположена в района на находището, открито от американската компания „Коноко“. Именно това е районът, където в нощта на 7 срещу 8 февруари 2018 г. американските ВВС нанесоха удар по „вражески сили“.

Блумбърг: Над 200 руски наемници са убити от американците в Сирия (ВИДЕО)

В отговор на въпрос на журналисти в Пентагона, генералът заяви, че американската коалиция е действала в рамките на „самозащита“. По думите му, противникът е използвал артилерия и танкове, реактивни системи за залпов огън и миномети, и открил „непровокирана съгласувана атака“ по позициите на американските съюзници – кюрдските въоръжени формирования от Сирийските демократични сили (СДС). Именно след началото на обстрела, по американската версия, е било взето решение за изпращане към района на бойна авиогрупа, в която са били включени хеликоптери и самолети B-52, F-15, MQ-9, AC-130, AH-64 Апачи.

По думите на генерал Хариган, „в продължение на повече от три часа са били нанасяни насочени удари“. Той подчерта, че въздушните удари по „вражеските сили“ са били предшествани от редовни контакти с командването на руската армия в Сирия. Седмица преди сблъсъка американците са забелязали оживление по левия бряг на река Ефрат и нееднократно, по думите на генерала, са предупреждавали руското командване, че това е недопустима провокация. Въпреки това настъплението на сирийците към позициите на кюрдите изненадало американците.

Брифингът на генерал-лейтенант Джефри Хариган не изясни въпроса. Дори напротив, още повече обърка ситуацията. Във всеки случай, отблъскването на атака от няколкостотин, сражаващи се за Асад, бойци с помощта на стратегически бомбардировачи изобщо не е обикновена случка.

Убитите в Сирия руснаци наети от готвача на Путин?

И едва ли някой би поел отговорността да издаде заповед за излитане на самолетите от авиобазата в Катар, способни да носят и ядрено оръжие, без да информира за това ръководството на Пентагона.

Не по-малко удивление предизвиква участието в „самозащитата“ на самолети AC-130, предназначени за авиационна подкрепа на сухопътни войски по време на бой. Тези самолети са използвани още във Виетнам. Максималната скорост на полета е 480 км/ч. И това, ако е на голяма височина. А когато поддържа огън по цели на Земята, скоростта е дори по-ниска. Тези самолети са слабо маневрени, те са сваляни от бунтовници и във Виетнам, и в Ирак. Излиза, че този, който е взел решението за изпращане на АС-130 в Сирия за нанасяне на удари по левия бряг на Ефрат, е знаел, че противникът не разполага с нито един преносим зенитно-ракетен комплекс?

Неволно се появяват съмнения и в това колко случайно американските въздушни части се появяват в сирийското въздушно пространство над левия бряг на Ефрат. Или авиацията е била някъде съвсем наблизо наоколо? Или пък самолетите вече са били излетели, когато „вражеските сили“ са започнали атаката по позициите на кюрдите?

Говорейки за „оживление по левия бряг на Ефрат“, генерал-лейтенант Джефри Хариган, по всичко изглежда, не излъга. Сирийците изобщо не се криеха, когато още в началото на януари започнаха да прехвърлят в този район техника и личен състав. Отговорът последва мигновено.

Прехвърлянето се осъщестяваше по коридор с понтонен мост, изграден от руските инженерно-сапьорски подразделения още през септември 2017 г. Именно по този коридор на левия бряг на Ефрат подразделенията на 4-та танкова дивизия на Сирия засекли въоръжените бойци, избили са терористите в околните села и превзели района. Но прекратили настъплението, за да избегнат сблъсък с кюрдските въоръжени формирования, които вече били установили контрол над нефтеното находище „Коноко“.

През цялата минала година течаха преговори между кюрдите и сирийците, с посредничеството на Русия, за предаване на активите на „Коноко“ под контрола на Дамаск. Но, очевидно, не са се договорили. И сирийците започнаха да се готвят за настъпление.

Но на 6 януари нивото но водите в река Ефрат рязко се покачило и понтонният мост бил отнесен. Официалното издание на Министерството на отбраната на Русия „Красная звезда“ в началото на февруари написа:

„Разследването, проведено от сирийските специалисти, показа, че рязката промяна във водната обстановка е в резултат на преднамерено отваряне на шлюзовете на язовир, намиращ се на територията на опозиционните формирования, под контрола на „международната коалиция“ начело със САЩ“.

Но да се върнем на брифинга на генерал-лейтенант Джефри Хариган. И на неговото твърдение, че „вражеските сили“ са открили огън от танкове, артилерия и миномети по позициите на кюрдите. Това твърдение на буди доверие. И не само защото кюрдите практически нямат загуби. Има и по-сериозно основание за съмнение – това е обстоятелството, че кюрдите са били заети с охраната на нефтопреработвателния завод. Ако целта е била да се унищожи завода, то това може да направи и авиацията. Но задачата, очевидно, е била да се превземе този актив. Тогава би било глупаво той да се обстрелва, ако има риск някой случаен снаряд да повреди целия завод.

Може би, главният извод, който можем да направим от брифинга на генерал-лейтенант Джефри Хариган, е следният:

Въздушните части на САЩ не се появяват изведнъж на източния бряг на Ефрат. По време на прелитането над сирийското въздушно пространство те щяха със сигурност да бъдат свалени от руската противовъздушна отбрана, разположена както на кораби в Средиземно море, така и на територията на Сирия. А ако американците нееднократно са контактували с руското командване в Сирия и преговорите са били именно за ситуацията на левия бряг на Ефрат, то руското командване много точно щеше предположи с каква цел натам летят американски самолети.

И за руското командване на авиобаза „Хмеймим“ щеше да има достатъчно време, за да се свърже както с командването на „ЧВК Вагнер“, така и със сирийските съюзници. И ако не е необходимо „да се изнасят“ от там, то поне са щели да бъдат предупредени за възможни въздушни удари. Но това, очевидно, не е било направено.

Не ми се иска да го мисля, но това много ми прилича на нещо друго – че „вагнеровците“, които в Сирия отдавна работят не само за руското Министерство на отбраната, но и за правителството на Асад, в този случй просто са били „отписани“.

...

Ирек Муртазин е специален кореспондент на "Новая газета". Преводът е на Клуб Z.