Що е маке, все е юнак. Или не?

 

 

Скоро ще наричаме братята си горномакедонци, общите ни герои ще са горномакедонски, девойчето – също. И как ли ще се казва ВМРО?

 

Решаването на спора за името на Македония се точи без реалното участие на България. Макар разговорът да тече тези дни и на територията на нашата страна, няма никакви индикации от Външно министерство, че този въпрос наистина ни интересува.

Независимата държава, която ние първи в света признахме като такава, изглежда напълно победена от Гърция. Елините и държавата им показаха за пореден път как се отстояват национални и държавни интереси. Ние, както обикновено, бяхме публика.

Тук е и първото разминаване – слагаме Западните Балкани като акцент на лелеяното ни председателство, а не обелваме и дума като държава какво ние мислим по въпроса за името на Македония – те да си се разберат там с Гърция, нас какво ни интересува.

Сигурно членството в ЕС и НАТО са цели, заради които Скопие се съгласява на планираните жертви.  Сигурно в дипломацията е наложително да има известна доза лицемерие. Дори и така да е, няма как да не видим с просто око липсата на каквато и да било заявка за български национален интерес в този спор. Разбира се, не става дума за териториални интереси, както се опитват да го представят временно заетите с държавното управление. Става дума за подкрепа към страната, която представлява интерес за нас. Или нямаме такъв?

Всичко това се случва във време, в което коалиционен партньор на ГЕРБ е формация, претендираща за патриотизъм. Той обаче почти не се забелязва – нито в думите, нито в делата на тази формация. Иначе речовитият лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, днес военен министър, никакъв не се чува по темата за Македония. Вицепремиерът Симеонов също не смее да продума.

Тяхното мълчание коренно редактира признаването на Македония от България. Това старателно се замазва от всякакви екземпляри, правещи се на дипломати и разбирачи. Мълчанието ни е съгласие с Гърция. И нож в гърба на македонците. Добре че не разчитат само на нас.

Пълната омерта от страна на властта означава само едно – българската държава е напълно съгласна с исканията на Гърция. Или просто слуша повелителите си. На които, разбира се, им е все тая как ще се казва някаква си там държава край Вардаро.

Все тая им е и на нашите така наречени политици. Портретите от стените сами ще паднат, защото героите по тях не са умирали за Северна, нито за Вардарска, нито за Горна Македония. „Що е маке, все е юнак“ май окончателно става в минало време.

Ако не гледаме назад, а в настоящето, веднага ще видим кой има интерес от неприемането или поне от спъването на Македония за ЕС и НАТО и от използването на проблема с името за тази цел. Не друг, а Лавров препоръча на гърците да не се съгласяват на никакъв компромис. И те го послушаха, нищо че са в НАТО.

Преди това пък Москва обичаше македонския национализъм. Защото й вършеше работа. Българската държава и тогава си траеше.

Това, че не подкрепихме съседите си за името на държавата им, може да ни изиграе лоша шега. И сами да се лишим от история – в името на гръцките интереси. Общите ни с македонците герои вероятно ще станат горномакедонски. Девойчето, китка шарена, също.

Как ли обаче ще се казва ВМРО?

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/02/16/%d1%89%d0%be-%d0%b5-%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b5-%d0%b2%d1%81%d0%b5-%d0%b5-%d1%8e%d0%bd%d0%b0%d0%ba-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%bd%d0%b5/

Свързани новини: