Номенклатурчик или предприемач. Кой е Петр Кернел?

Купувачът на Нова ТВ е най-богатият чех. И не само. Келнер е определян като най-богатият човек в Централна и Източна Европа със състояние от 16 млрд. долара. Икономическата му група PPF притежава активи в области като банкиране, финансови услуги, телеком, медии, застраховане, биотехнологии, земеделие и имоти. Бизнесът на Келнер излиза далеч извън границите на Чехия и присъства в Русия, Словакия, Китай, Франция.

Кой обаче Петр Кернел?

Петр Келнер е роден през май 1964 г. в чехословакия град Чешка Липа. Чешкият бизнесмен не говори никога за произхода си. Семейството му работи в един от местните изследователски институти.

Само на 25 км от град Чешка Липа е държавната граница с ГДР. Детството на Келнер преминава в район, известен като Судетската област. Това е провинция, обитавана главно от хора с германски произход. Още в първите няколко месеца след разгрома на Германия след Втората световна война властите в Чехословакия започват масово изселване на етнически германци от Судетската област и настаняват в градовете в региона славяни. Може би предците на Келнер идват от тази вълна от имигранти, пише руското издание РБК дейли.

Когато Петр е още дете, семейството се мести от Чешката Липа в регионалния център Либерец. Там по-малкият син влиза в престижното икономическо училище в Либерец. През 1982 г. се премества в столицата, записвайки се във Факултета по икономика в Пражкия университет. След като завършва университета през 1986 г., Келнер започва работа в държавната фирма Stroimport.  Доставките на чуждестранно оборудване са добра възможност за кариера в социалистическа страна. В края на 80-те години светът започва да се променя. През 1989 г. Келнер напуска Stroimport.

През годините Келнер работи като асистент във филмовото студио Barrandov, най-старото и най-голямото в страната. „Петър беше изключително съвестен, изпълнителен и успя бързо да се ориентира в живота. Той е в състояние незабавно да види кое е най-важното „- припомня си години по-пъсно един колегите на Келнер. За краткия си период в студиото Кернел успява дори да изиграе и роля във филма „Служители на времето“, режисьорски дебют на известния сценарист Ирена Павловска.

През ноември-декември 1989 г. в Чехословакия се провежда „кадифена революция“. Властите предават контрола в управлението на демократите, водени от Вацлав Хавел. Планираната икономическа либерализация включва, наред с други неща, приватизацията на държавните активи.

Тъй като студиото Barrandov принадлежи на правителството, за нея приватизацията би могла да означава и лишаване от държавното финансиране. Още през 1990 г. Келнер напуска филмовото студио, за да пробва късмета си в зараждащото се пространство на свободното предприемачество.

Присъединява се към Immromat, едва създадена компания, която се занимава с внос и продажба на копирни машини от японската компания Ricoh. Компанията Impromat съществува и днес и сега продава не само офис оборудване, но и климатици, като е официален дистрибутор на Fujitsu в Чешката република. През периода на работа в Impromat Келнер се срещна с бъдещия си бизнес партньор Милан Винклер.

Винклер участва в доставката на компютърни компоненти от азиатските страни и ги продава на юридически лица в родния си град Теплице в северозападната част на Чешката република. През 1990 г. се премества в Прага, където започва работа с Келнер.

Двамата се запoзнават с проекта за закон за мащабна приватизация, изготвен от Министерството на финансите на Чехословакия. „Решихме да организираме инвестиционен фонд. Веднага беше ясно, че това е единственият начин да участваме в мащабно разпределение на богатството при приватизацията“, каза Винклер.

Веднага след влизането в сила на първия закон за приватизацията без да губят време Келнер и Винклер без да губят време през февруари 1991 г., регистрират в Теплице компания WIKA. За нея по-късно получават лиценз за създаване на инвестиционен фонд. През септември те организират Първия приватизационен фонд – První privatizační fond (PPF), за да се подготвят за приватизация.

Одобреният капитал на фонда е сравнително малък – 100 хил. чехословашки крони, което през 1991 г. съответстваше на приблизително 3.6 хил. долара. Все пак този начален капитал е достатъчен, за да започне кампания за привличане на средства от гражданите. В цялата страна в „първата вълна“ на приватизацията участват 434 инвестиционен фонд. PPF се нуждае от мащабна рекламна кампания, за да спечели доверието на чехите.

В търсене на инвеститори Винклер се договаря с ръководството на държавния завода за стъкло Sklo Union от родния си град Теплице да нвестира 20 милиона крони под формата на дълга. С тях се увеличава капитала на фонда, а в замяна шефът на Sklo Union Степан Попович се присъединява към Съвета на директорите на PPF и става миноритарен акционер във фонда (по-късно продал своя дял от Келнер).

С началото на приватизационната кампания PPF стартира агресивна рекламна кампания, включително по телевизията и радиото. Лице на кампанията е тогавашния популярен актьор Йозеф Дворжак. В резултат PPF събра 1,4% от всички ваучери в страната и заема 11-то място по пазарна капитализацията. След разпадането на Чехословакия през 1993 г. преминава „втората вълна“ на приватизация, където PPF вече е успял да получи 2.1% от всички бонове. След това фондът успява да задържи дялове в 202 предприятия на стойност 4.9 млрд. крони.

Няколко години след успешното стартиране на фонда на PPF започват сериозните проблеми между бизнес партньорите. Като управляващо дружество WIKA редовно организира издаването на акции за финансиране на дейността на своите дъщерни дружества. Винклер обвинява Келнер, че се опитва да разводни неговия дял и да поеме бизнеса, но скоро самият той е осъден за фалшификации.

Спорът между двамата продължава до 1995 г., когато Келнер установява контрол над PPF.

Консолидирането на активите в ръцете му помaга на Келнер да направи първата наистина сериозна сделка в кариерата си. През 1995 г. PPF изкува дял от 20% от най-голямата чешка застрахователна компания (CHS). Профилът на CHS не e лош, но банките, които тя притежава носят само загуби, което засяга финансовото състояние на цялата група. На срещата на старите и новите акционери, с посредничеството на Министерството на финансите, страните се споразумяват, че CHS минава под управлението на фонда на PPF, който освен това получава възможност да увеличи своя дял.

Сделката приключи през юни 1996 г. До края на годината CHS все още показва солидна загуба от 5 милиарда крони, но през 1997 г. вече в частни ръце, групата показа печалба от малко над 500 милиона крони. До 2001 г., чрез упражняването на опции и закупуването на акции на други хора, Келнер постига дял за PPF в собствеността на CHS ot 93%.

Успехът на сделката предопределя интересът на бизнесмена към финансовия пазар – банки и застрахователни компании. Например през 2007 г. той се съгласява с италианския застрахователен гигант Generali за съвместното управление на застрахователния бизнес в Източна Европа. В новото съвместно предприятие PPF влиза с 49% от акциите а, Келнер се присъединява към борда на директорите на Generali и придоби малцинствен дял в корпорацията. През 2015 г. партньорството с Generali е прекратено.

Важен пазар за Келнер през годините е Русия. Тук той влиза за първи път през 1993 г., за да участва в руската приватизацията. До 1997 г. той се отървава от всички руски активи без обяснение. Впоследствие журналистите обяснява тази стъпка с естествения инстинкт на милиардер, който успява да отгатне за бъдещата финансова криза в страната.

Няколко години по-късно, Келнер се завръща в Русия, създавайки финансовата група за потребителски кредити Home Credit. Веднага след създаването си младата банка започва да си сътрудничи с веригата магазини за домашна техника и битова електроника Eldorado. По време на финансовата криза от 2008 г. властите предявяват на Eldorado няколко милиарда данъчни задължения PPF предоставя конверитируем заем на веригата. Впоследствие чешкият фонд пoема 100% контрол над Eldorado.

В края на август 2016 г. Eldorado, която по това време е втората от приходите и брой на магазините на този пазар в Русия е продадена. Купувач е групата „Сафмар“ на Михаил Гуцериев и Михаил Шишчанов.

58-годишният ингушетски милиардер Михаил Сафарбекович Гуцериев е основен собственик на финансово-промишлената група „Бин“.

По данни на „Форбс“ състоянието му е 6.2 млрд. долара и е сред двайсетте най-богати руски предприемачи в света. Натрупал е богатството си от частно банкиране, с което започва да се занимава веднага след колапса на комунизма в Русия, освен това е собственик на няколко енергийни компании. В последните години, докато руската икономика потъва, той придоби недвижима собственост и медии. Освен това пише песни за руски певци.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител