Как археологът Красимира Лука спечели проект на ЮНЕСКО и стана неудобна

 Археологът Красимира Лука е заръвшила  археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2000 г. е председател на Българско археологическо сдружение. От тогава до сега е ръководила или участвала в множество проекти, посветени на опазването на културните паметници и популяризирането на културното наследство на България, сред които - Създаване на археологически комплекс Мездра-Калето, организирането на международна кампания за спасяването на антична Рациария, археологически летни лагери.

Като председател на сдружението по нейна инициатива са възстановени или са инициирани нови проучвания на редица обекти в Северозападна България. Участник е в множество научни експедиции, посветени на проучването на римския и средновековен период в този регион. Ръководител на археологическите разкопки в римския военен лагер Conbustica, Видинско и на спасителни действия в Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. Съставител и редактор на научни издания и сборници, свързани с издателската дейност на сдружението. Автор на над тридесет научни статии и студии, а също и на редица научно-популярни публикации, представяща археологията на достъпен език. Член е на Европейската асоциация на археолозите и на Europa Nostra – европейска организация за опазване на културното наследство.

- Г-жо Лука, защо не Ви разрешават да работите като археолог и от кого зависят разрешителните за разкопките?

- Проблемът не е само при мен. В България има общо седем университета, които предлагат специалност Археология. Ако допуснем, че годишно от всеки университет излизат поне 10 обучени специалисти, то това значи, че от 1998 г. насам (когато аз се дипломирах) България би трябвало да разполага с около 1400 висшисти-археолози, без да броим тези преди тях. По официални данни обаче, работещите археолози в момента са между 200 и 300 …? За това твърдя, че България е една от най-богатите държави в света! Една от малкото, която може да си позволи да финансира обучението на специалисти (да не забравяме, че в България образованието все още е безплатно, т.е. платено от данакоплътеца) и след това да ги изхвърли на боклука …

Години наред се гордеех, че съм единственият археолог, който успява да провежда археологически разкопки и изследвания, без да ощети с нито един лев държавния бюджет. Използвах какви ли не подходи – частни спонсори, платено обучение за чужди студенти (което включва, разбира се, и популяризиране на родното ни наследство), различни програми и проекти. Оказа се, обаче, че в очите на археологическата гилдия това е „престъпление“ и че ако археолозите не точат пари от държавата, са „нелегални“, „частни“ и „незаконни“.

И за да не останете с впечатление, че става въпрос само за пари (макар че, като говорим за археология, именно за това става въпрос), ще цитирам Суверена (българския народ), който е казал „Вързан Поп – мирно село“. Да не забравяме, че през 1945 г. са екзекутирани 2730 души, представители на българската интелигенция, политически и военен елит. Т.е. – „главата“, „водачите“ на българите … Между които и основателят на българската археология, международно признатият учен Богдан Филов!!!

Та защо аз и още 1400 човека в България не можем да упражняваме професията си? Ами защото „Попът“ трябва да е вързан… Защото от 1945 г. насам в България интелигенция няма! И защото простият народ се управлява по-лесно.

От кого зависят разрешителните за археологически проучвания?
Прочетете пълното интервю на: Sofiapress.com

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/284877_%D0%9A%D0%B0%D0%BA+%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82+%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0+%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B0+%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8+%D0%BF

Свързани новини: