57% от българите имат като цяло положителна представа за Европейския съюз, а близо половината (47%) оценяват посоката на развитие на ЕС като правилна. Това сочат резултатите от последното допитване "Евробарометър" в държавите членки на ЕС, проведено по поръчка на Европейската комисия.

Тези 57 на сто нареждат България на едно от водещите места по този индикатор, заедно с Ирландия, Люксембург и Португалия. Едва 14% от анкетираните българи имат отрицателна представа за ЕС, а една четвърт са неутрално настроени. 

Като цяло данните показват явна поколенческа граница в представите за Европейския съюз у нас. Сред 82% от младите до 24 години тя е положителна, докато на този дял е на половина сред хората на възраст над 65 г..

"Мнозинството от нашите сънародници определят Съюза като модерен (80 на сто), демократичен (75%) и прогресивен (67%). Половината го определят и като "отдалечен", посочват от "Евробарометър.

Най-силно различие между гражданите на България и ЕС-28 е измерено по отношение на "ефективност": усредненото мнение на всички граждани на ЕС-28 е значително по-ниско от измереното сред българите.

Оценките на българите по отношение на различните приоритети на ЕС до 2020 г. съвпадат със средноевропейските, като те са оценени като подходящи, точно такива, каквито следва да бъдат - нито твърде скромни, нито твърде амбициозни.

Най-висока подкрепа българите заявяват по приоритета, свързан със заетостта до 2020 г. Три четвърти от хората в активна трудова възраст искат да имат работа. На второ място по подкрепа е образователната цел – намаляване на дела на младите българи, напускащи училище без никаква квалификация до 10%. В България общественото мнение е положително настроено (75%) към сътрудничеството и изработването на обща политика в областта на отбраната и сигурността на държавите-членки на Европейския съюз, също обща към идеята за европейска политика за миграцията (68%) и обща външна политика (66%).

Борисов е еврооптимист, но не бърза за Еврозоната

Няма полярност в мненията на българското общество относно състоянието на европейската икономика. Мнозинството (61%) го определя като добро. Подобна висока оценка силно контрастира с мнението за състоянието на националната ни икономика, за която положителна оценка споделят едва 18% от българите. . Този дял е по-нисък от измерения сред участниците от страните кандидат-членки. Близък е до този на Румъния (22%) и Италия (19%). По-ниски от оценките в България има в две страни - членки на ЕС – Хърватия (12%) и Гърция (2%). Над две трети считат, че ЕС разполага с достатъчно власт и средства, за да защитава икономическите интереси на Европа в световната икономика.

Нагласите към въвеждането на общи за ЕС данъци или общ европейски заем са по-скоро негативни. Една трета от българите (29%) подкрепят въвеждане на данък върху финансовите транзакции за целия ЕС. Тук средноевропейският дял е два пъти по-висок - 47%. Въвеждането на еврооблигации е с по-висок дял на отхвърляне, отколкото на приемане (38% към 26%) в България. Аналогична е ситуацията обаче за целия ЕС.

"Оптимистично за бъдещето на ЕС мислят три пети от българите на възраст над 15 години. Този резултат е близък до процентите в Естония и Белгия, както и до средноевропейския", посочват още социолозите.

Доверие в ЕС декларират около три пети от българите. Той е много по-уважаван от националните институции. След ЕС като организация с най-високо доверие се нарежда ООН (47%). Българският парламент за сравнение се ползва едва със 17 на сто одобрение. Сред институциите, действащи на национално равнище, най-високо доверие българите заявяват към органите на местното самоуправление (39%).