Седите си на по бира и човекът срещу вас си отваря телефона, нацъква нещо набързо, бие "ентър" (или стрелкичката на FB Messenger, по-точно), ухилва се и пак си говорите. След 20 секунди пак. След още 30 - отново.

Дразни ли ви? Мен отдавна не. Да, принципно не е много възпитано някой да се закове в чат-програмата на телефона си, докато уж участва в разговор, но… всъщност и аз го правя. Понякога. Добре де, често. Всички го правим. Всички. Понякога. Или често.

Чатът е измислен някъде около 100 000 години преди Христа, но тогава са му викали със старомодното име говорене. Месинджъри не е имало, та нещата е трябвало да стават лице в лице. 

После обаче хората откриват шарени и трошливи камъчета и някъде преди 30 000 години се развива първата стъпка към месинджърите - пещерните графити. Скоро след това се появяват петроглифите, а съвсем, съвсем наскоро - преди около 6000 години - се появява и първата писменост. Вече сме готови за месинджърите!

Античните Никлас Ценщрьом и Янус Фрийс обаче (създателите на Skype) не бързат, и чак към 550 г преди Христа патентоват първата чат-програма. Викат й поща. Чувал съм, че някои хора я ползват за чат и до днес. Но от моя опит в Интернет съдя, че основната употреба е за пращане на наркотици и секс играчки…

Работите затихват до 1792 г, когато бива разработен първият телеграф - това е като чат, на който са ти се развалили всички бутони, освен точката и тирето. Създателят на машинката - Морз - измислил и как да се чати само с тези двата бутона…

Нещата после станали бързо - през 1876 година идва телефонът и хората пак са принудени да си ползват гласните струни, а през 1983-та най-после налицe е Интернет. Апропо, първата чат-програма за компютри е по-стара от Мрежата - Talkomatic през 1973-та. От нея именно е онова странното в старите хакерски филми, където като ти пише човекът, виждаш буквите му да излизат една по една на екрана.

Нататък вече и аз имам спомени - IRC, онова древното грозно нещо ICQ… чат-стаи, лични чатове, никнеймове, канални драми, спорове, въобще, златната ера на интернет-комуникацията - когато там имаше основно тийнейджъри и тук-таме някой заблуден уж възрастен. Дори си помня още пълния ICQ номер. Без майтап - 297 151 166. А иначе знаете ли колко телефона помня? Два.

После почнахме пак да си говорим, дори да се гледаме онлайн. Появиха се форуми, чатове, миничатове, браузър чатове, чатове за смартфони, чат-ботове, когато в целия Интернет не се намира жив човек, с когото да си говориш, и всякакви други чатуротии.

Междувременно всяка година стотици неолудити истеризират как новата комуникация е по-лоша, по-неистинска, как ни зомбира и ни превръща в прикачени към устройствата ни с някаква неразрушима дигитална пъпна връв.

Няма драма, каза Зукърбърг, и направи чат и за най-голямото ИТ зомбиране на света - социалните мрежи. И сега си чатим колкото си искаме с всякакви джаджи, през всякакви апове. Според разни учени глави скоро технологията ще стане по-невидима и чат-комуникацията по-директна - дали ще имаме прозорец в горната част на окото или нещо подобно, още не е ясно.

Идеята е друга - че комуникацията с десетки хора ще продължава, но без досадното зяпане надолу в екрана. Така ще можем да продължим да общуваме със света около нас и с малко практика да не ни личи, че чатим с двама американци, испанец и украинец в Discord, докато си пишем с руснак в Telegram, уговаряме пиене с трима приятели във FB и същевременно убедително се правим, че слушаме шефа си. Сиреч - всички ще са доволни.

Скоро обаче ще видим и виртуалната чат-реалност да става нещо масово. Ще спрем ли да се виждаме с хора тогава? Не, разбира се. Казвали ли сте си наздраве по Скайп видеоразговор? Доста глупаво е усещането да се чукнеш с ръба на лаптопа. За целувките да не говорим… нехигиенично е.

Специалистите всъщност смятат, че просто ще започнем да ценим повече реалните контакти. Както е и сега. Замислете се кога ви е било по-хубаво - с приятели на живо последния път, или когато си чатихте?

Цял живот слушам как чат-комуникацията е по-ограничена. И тя е. Но идеята й не е да замества тази лице в лице, а да я допълва. И тъй като като тази комуникация е много по-улеснена, всъщност ни остава много повече време за общуване.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Борислав Кръстев иска да направи технологиите разбираеми