Оня ден Детето се връща от детската и се оплаква, че искала да си играе с чуковете и отвертките на момчетата, а те не ѝ давали. Госпожата обяснила, че момичетата си играят с кукленската къща, момчетата с работилницата.

Много правилно. Браво. От старата школа е, жена на място. Детето реве.

А мен нещо ме човърка, не мигвам - защо това Дете, принцеската на мама, куклата ненагледна и т.н., ще иска въобще да пипа чукове. Гладя розовата рокличка, съчетана с жилетка в бледолила, огледалцето, червилцето, розовата чантичка - всичко е в тон, а от дясното ми око се отронва сълза. 

Чукове и отвертки?

Да не би нещо джендърско да се е вселило в Детето? Да Му лея куршум? Или да Го заведа на молитва в неделя? Или и двете за по-сигурно?

Сбъркала съм нещо, ама какво. Преглеждам гардероба на Детето - много дънки, много суичъри. На кого са притрябвали? Било ѝ по-удобно с панталон? Започвам чистка.

Следваща точка - детските книги, подаръци по разни поводи. Някои хора не вземат да купят една кукла Барби, едно парфюмче, ми си хвърлят парите за книги...

Погледът ми попада на приказки с автор някой си Оскар Уайлд. Този не беше ли онзи, дето... даже не ми е приятно да го изрека. Проверявам в гугъл. Страшни работи пише. Славеи, великани, звездни принцове, тъпотии... Мятам книгата в торбата за изхвърляне.

Принцовете със съмнителна сексуална ориентация не свършват. Следващото, което виждам, е заглавие "Малкият принц". Само като погледнеш как изглежда т. нар. малък принц и всичко е ясно. Много нещо изнежен, рус, че къдрици, направо на трети пол отиват работите. На боклука.

Ами "Пипи дългото чорапче"?

Детска класика ми било? Сериозно? Това момиче ли е като момиче - нито обувките му обувки и по мяра, някакви грозни чорапи, една свястна рокля няма, косата ненаправена, въргаля се в мръсотия, говори глупости, има мнение по всички въпроси и вдига... коне. А бащата - негърски крал?!? Кой ще го вземе за жена? С една дума мъжкарана повлекана. И на феминистка намирисва. От това до операция на пола има само крачка. Даже половин.

Треперя вече. Но съм силна и продължавам напред. Няма да се предаваме, защото джендърът го виждам, че дебне отвсякъде, прикрива се. Страшно е хитър. Размахва среден пръст, подиграва се. После други му излизат виновни.

А "Карлсон, който живее на покрива"? Някакво "мъничко човече" с перка на гърба? Ненормална работа. Може ли "чичко" да живее на покрива? Педофил, който налита на момченца, мен ако питате. И да не е педофил, колко да е мъж. Я се вгледайте, не ви ли прилича на Елтън Джон? Пък всички го знаем Елтън Джон какъв е. Хубаво пее, ама да не ти е в къщата, нали?

Отварям напосоки друга книга и чета, вече съм пред припадък:

"Боже, боже! Колко чудно е всичко днес! А всичко беше тъй обикновено! Дали не ме е сменил някой през нощта? Чакай да помисля: бях ли същата, когато станах тая сутрин? Струва ми се като че ли се чувствах някак особено. Но ако не съм същата: коя съм, тогава? Ах, ето голямата загадка!

Тя си припомни всички деца на нейна възраст, които познаваше, за да види дали е могла да бъде заменена с някое от тях."

Поглеждам какво е това неприятно нещо - Алиса. Представям си как Детето се връща от детска и ме пита: Коя съм аз, тогава? Ще ѝ кажа: Не те знам коя си, но вече нямаш майка. 

Въздухът започва да не ми стига.

Продължавам да чета: "Коя съм тогава? Кажете ми най-напред това и ако ми харесва да бъда тоя човек, ще се върна. Ако ли не, ще остана тук долу, докато стана някой друг".

НЯКОЙ ДРУГ?!?

Какви противни книги са ни подарявали и да не ги погледна?

Захвърлям тази малка извратена (малка като години, иначе много извратена) Алиса.

Правя план. 

1. Трябва да има камери в детската. И излъчване онлайн. Да следя какво си говорят и как се държи Детето. И дали го възпитават правилно. И да не им четат гнусни детски книжки. От сега почвам подписка за недопускането на всички тия "класики". Всичко ще прегледам внимателно. Или най-добре въобще да не им четат. От четене някой да е прокопсал?

2. Да има родителски комитет, който да одобрява всяка книжка и всяко филмче. И помагалата също трябва да се огледат. Да няма едно панталонче, което после става рокличка... както в учебника за първи клас. После твърдят, че не било това истина, ама не е чиста тая работа... Иначе свободията ще е пълна. И ще изчезнем като нация. И като православни. Кой ще ражда, кой?

Спирам засега с плана дотук, защото е време да взема Детето от детската. Вървим после по улицата към къщи, вижда то плакат на "Лили, рибката", лепва се за него и ми вика: "Я, какво е шарено, може ли да ходим да го гледаме това филмче?" 

Боже, изгоря Детото. Защо ли го имунизирах навремето? Защо не послушах д-р Папазова и всичките мами, които ми казваха да не вярвам на Педито? Увредило се от ваксините. Дали да не започна с уринотерапия или вече е късно?

Пийвам сега една чашка прясноизточена - много изостря ума. И после ще мисля пак...

А екзорсист?