Произволните арести, връщане на мигранти и насилие по българската граница. Всичко това е продължило и през 2017 г., както и преди.

Такива са заключенията в частта за България от разпространения днес доклад на "Амнести интернешънъл" за 2017-2018 г. Той е озаглавен "Състоянието на човешките права по света".

Българските власти не предоставят необходимите услуги на мигрантите и бежанците. Такова било отношението и към децата без придружители. Рязко се изострила атмосферата на ксенофобия и нетолерантност. Ромите продължават да са заплашени от масова дискриминация.

"Амнести": България наруши основни принципи с връщането на Бююк

Правата на бежанците и мигрантите

Броят на влизащите в България бежанци и мигранти намалял. Продължили обаче да пристигат съобщения за чести насилствени връщания, прекомерна употреба на сила и кражби от страна на граничната полиция. Властите продължили на криминализират незаконното преминаване на границата чрез административен арест на мигранти и бежанци, включително на непридружени деца, чийто брой станал по-голям. Правозащитните организации документирали редица оплаквания от лошо отношение към бежанци и хора, търсещи убежище, както и лоши условия в местата за задържане.

През февруари 2017 г. властите в град Елин Пелин отказаха да приемат сирийско семейство, получило бежански статут в България. Кметът публично предупреди, че "мюсюлманите от Сирия не са добре дошли", и отказа да регистрира семейството или да им издаде документи за самоличност. Други общини демонстрираха подобно нежелание да настанят бежанци.

През юли правителството прие Наредба за интеграция на бежанците. Тя обаче не успя да осигури ефективен механизъм за интеграция. Според Върховния комисариат на бежанците към ООН (ВКБООН) наредбата не е успяла да адресира постоянния проблем с неоказващите сътрудничество общини или да предложи мерки за създаване на по-благоприятни усовия за интеграция в общините. Документът не е успял и да ликвидира пропуските в достъпа на бежанците до социални жилища, семейни надбавки за деца или езиково обучение, които ограничават възможността те да се ползват от социални и икономически права.

Кметът на Елин Пелин отказва да издаде документи на бежанци

Правителството издаде заповед за ограничаване на движението за търсещите убежище. Приета през септември, тя налага териториални ограничения за кандидатите в центровете за бежанци, като им забранява да излизат от техните райони.

Макар България да се ангажира да приеме от Гърция и Италия 1302-ма кандидати за убежище според програмата на ЕС за спешно разселване, тя е регистрирала само 50 души от Гърция към края на 2017 г. Тя не е приела нито един сирийски бежанец от Турция според споразумението между ЕС и Анкара, макар да се е ангажирала да подслони 100 души.

Правата на децата

Условията за настаняване на непридружени деца на бежанци и мигранти остават лоши. Те постоянно получават отказ да бъдат представлявани от адвокати, превод, здравеопазване и психологическа подкрепа. В центровете няма елементарно обучение и повечето деца не ги приемат в местните училища. Ограничените социални и образователни дейности се свеждат до няколко пъти седмично и се организират предимно от НПО и хуманитарни организации.

Властите не разполагат с адекватни системи за ранно идентифициране, оценка и механизми за отношение към деца без придружители. Децата често нямат достъп до законова защита. През февруари 2017 г. кметовете и жителите на няколко града отказаха да настанят две деца без придружители в центрове в техните общини. Момчетата бяха местени на няколко пъти и ги разделиха, което накара по-младото от тях да се укрие.

През септември Народното събрание прие на първо четене допълнения към Закона за чужденците. Те включваха задължението да се осигурява адвокатска защита на деца без придружители и увеличаване на правомощията на дирекциите "Социално подпомагане" във всички процедури с такива деца, които не са подали молба за международна защита. Допълненията обаче предлагаха отмяна на изискванията за индивидуална оценка в най-голям интерес на децата преди краткосрочното им задържане в имиграционни центрове. Правозащитници предупредиха, че предложението ще узакони практиката за "прикачване" на деца без придружители към нямащи нищо общо с тях възрастни, придвижващи се в същата група, с цел забрана на задържането на деца.

Дискриминация

Продължават да се извършват свързани с омраза престъпления и да се произнасят такива речи. Те са насочени към малцинствените групи, включително турците и ромите. Бежанците, кандидадите за убежище и мигрантите продължават да бъдат уязвими за насилие.

По време на кампанията за парламентарните избори през март 2017 г. бяха правени дискриминиращи и ксенофобски изявления от страна на кандидати от крайно десни партии, от Патриотичния фронт, който спечели достатъчно места, за да влезе в парламента.

Продължава маргинализираното и ширещото се дискриминиране на ромите. Те постоянно срещат пречки във всички сфери на живота, включително образованието, здравеопазването, жилищното настаняване и наемането на работа. Ромските деца са вземани в специални училища и им се отказва преподаването на другите места за образование. Голям брой роми нямат достъп до здравно осигуряване и са изправени пред проблеми с адекватно здравеопазване и услуги.

Властите продължават практиката на насилствени изселвания, без да осигурят адекватно алтернативно настаняване, като оставят много семейства без дом. Правозащитници са документирали редица случаи на лошо отношение и физическо насилие срещу роми от страна на полицията. В центровете за задържане има прекалено много роми.

През юли в Асеновград и Бяла имаше масови демонстрации против ромите, организирани от Патриотичния фронт след инцидент с насилие между младежки спортен клуб и няколко роми.

Инвалиди, най-вече деца, продължават да бъдат дискриминирани и системно са жертва на социално изключване. Те дори имат ограничен достъп до обучение, здравеопазване и работа.

Хората с умствени увреждания и психически проблеми са лишени от правото на независим живот и често са поставяни под опекунство или под социални грижи на институциите без тяхното съгласие.

Въпреки множеството заплахи и провеждащи се по същото време контрадемонстрации на крайно десни групи гей парадът в София се проведе през юни при засилено полицейско присъствие.

От чие име лае кучето?

Свобода на словото, журналисти и медии

Продължават заплахите, политическият натиск и атаки срещу журналистите. Значителна част от медиите остават под здравия контрол на политическите партии и местните олигарси. През октомври 2017 г. вицепремиерът Валери Симеонов и депутатът Антон Тодоров публично заплашиха телевизионния журналист Виктор Николаев, че ще бъде уволнен, ако не спре да разследва закупуването от правителството на бойни самолети. Инцидентът бе решително осъден от гражданското общество, но не бяха предприети действия срещу публичните представители.

България остава страната от ЕС с най-ниски показатели в световния индекс на свобода на печата. "Репортери без граници" постави страната на 109-о място от 180 държави.

За Виктор Николаев, някои си Антон, Валери и как се уволнява от телевизията

По света - пропити с омраза политики. Начело с Тръмп

Пропитите с омраза политики допринесоха за многобройни нарушения на човешките права по света през 2017 г., се казва в общата част на доклада на "Амнести интернешънъл".

Организацията упреква лидерите на най-богатите страни за подхода им към мигрантската криза и отбелязва, че в съвременния свят не могат да се намерят истински световни ръководители, които биха могли да станат твърди защитници на спазването на човешките права. 

"Неприкрито изпълнената с омраза стъпка на правителството на САЩ, което през януари забрани влизането на хора от няколко страни с преобладаващо мюсюлманско население, зададе тон за цяла година, през която водената от световните лидери политика на омраза доведе до изключително опасни последици", заяви генералният секретар на "Амнести" Салил Шети.

Сред лидерите на страните, в които правата на човека са грубо нарушавани, правозащитната група посочва президентите Доналд Тръмп на САЩ, Владимир Путин на Русия, Абдел Фатах ал Сиси на Египет, Родриго Дутерте на Филипините, Николас Мадуро на Венецуела и Си Цзинпин на Китай.

В Европа повечето управници "решиха, че на практика всичко им е позволено, за да попречат на бежанците да достигнат бреговете на континента", се казва в доклада. Споменават се и неотдавнашните избори в Австрия, Франция, Германия и Холандия, където "някои кандидати се опитаха да превърнат социалните и икономическите тревоги в недоволство, особено към мигрантите".

Салил Шети разкритикува президента на САЩ Доналд Тръмп и заяви по негов адрес:

"Това е президент, който в първите месеци от мандата си заяви, че одобрява изтезанията, можете да си представите какво означава това за правителствата по света, които масово прибягват до изтезания."

Правителството на Тръмп също така "подкопава медиите, увърта по въпроса за застъпниците на превъзходството на бялата раса, дискриминира транссексуалните и обмисля да облекчи ограниченията върху износа на леко стрелково оръжие".

Китайската комунистическа партия пък "продължава да въвежда нови закони, които сериозно застрашават човешките права под предлога на "националната сигурност" и затяга контрола над интернет и вероизповеданията.

"Амнести" осъди и кампанията по етническо прочистване на мюсюлманите рохинджи в Мианмар, която доведе до бягството на 655 000 души от страната.

Обръща се внимание и на ужасяващия брой на цивилните жертви във въоръжени конфликти. Споменати са сегашната хуманитарна катастрофа в Йемен, безогледните убийства в Сирия и Ирак и принудителното изгнание на хора в Южен Судан.

В доклада се упрекват правителствата, че са експлоатирали предизвиканите от тероризма тревоги, за да "поставят под въпрос баланса между властта на държавата и индивидуалните свободи". Дава се пример с Франция, която сложи край на извънредното положение едва след като въведе в законодателството редица от разпоредбите на този извънреден режим.

В доклада обаче се приветства движението #MeToo ("И мене също") и шествията по случай Международния ден на жената за привличане на вниманието върху ужасяващите мащаби на сексуалните посегателства и тормоз. "Амнести" хвали и реакцията на обикновените граждани с искане за правосъдие като мобилизацията на младите оцелели от стрелбата в училище във Флорида, които настояват за по-строг контрол над огнестрелните оръжия.