Разкол в шоу бизнеса заради промените при авторските права

Сблъсък на разнородни интереси и опит за решаване на дългогодишни проблеми, следвайки максимата "и вълкът сит, и агнето цяло", съпътстват приемането на промени в Закона за авторското право и сродните му права. Те реално бавят и окончателното одобрение на текстовете, които бяха внесени спешно в парламента заради заплаха от парични глоби от Европейската комисия. Разногласията по законопроекта се основават на дългогодишни спорове между основните засегнати - организациите за управление на авторски права и ползвателите на тези права - основно радио, телевизионни, кабелни оператори, организатори на концерти. Те периодично си разменят обвинения за нелоялно поведение и злоупотреба с монопол. Всеки от тях сега се опитва да използва измененията в закона, за да дръпне чергата поне малко към себе си. По промените, предизвикали сегашните дебати сред засегнатите, Министерството на културата работи от 2015 г. През 2016 г. дори беше представен нов закон за колективното управление на авторски права, който така и не видя бял свят. Сега промените бяха внесени на пожар в парламента през депутати, за да се избегнат процедурите по обществени обсъждания, които допълнително ще забавят приемането. Причината за бързането е, че сега действащият закон не отговаря на европейските правила за финансов мениджмънт и прозрачност за организациите за колективно управление на авторски права. Заради това Еврокомисията иска България да бъде осъдена да плаща дневна санкция от 19 121 евро. Преди второто четене на законопроекта има внесени седем доклада за промени, а по текстовете са постъпили 20 публично известни становища. Какво предвижда законът Основната промяна в закона за авторските права, наложена от съответната евродиректива, е те да могат да се предоставят не само от организации за колективно управление на права, а и от т. нар. независими дружества за управление на права. Организациите за колективно управление са сдружения с нестопанска цел, които са учредени от съответните собственици на права - композитори, текстописци, изпълнители, музикални издатели, продуценти, автори на аудивизуални произведения. Те действат и в момента в България се регистрират от Министерството на културата. В тази категория влизат "Музикаутор", "Профон", "Филмаутор", "Артистаутор" и др. Тези дружества сключват договори с телевизионни, радио, кабелни оператори, кино салони, търговски обекти, хотели, организатори на концерти и други ползватели на различни видове произведения. Ползвателите трябва да заплащат за това, че излъчват или пускат в заведението си музика, а приходите се разпределят на съответните автори, чиито произведения са ползвани. Според предложените промени в закона Министерството на културата ще може да регистрират за управление на права и независими дружества. За разлика от организациите за колективно управление, те трябва да са търговски дружества, които предоставят права на артисти и автори на базата на сключени с тях договори. Според министерството и в момента в България работят такива фирми. Те обаче не подлежат на регистрация и съответно на контрол по закона за авторското право, а в масовия случай предоставят права за по-ограничен репертоар в сравнение с организациите за колективно управление. Цените им обаче също са по-ниски. Монопол Вносителите на законопроекта изтъкват, че на пазара на авторски права има монопол, но така е във всички европейски държави, а причината е, че много на брой потребители използват много произведения. С въвеждането на възможността за регистриране на фирми, които да управляват права и предоставят репертоар, монополът на теория трябва да бъде разбит. Това реално може да се случи само в сектора на търговските и туристически обекти, който обаче към момента дава много малък дял от приходите - едва около 15%, според отчета на "Музикаутор". Всичко това е разписано в процедурата по регистрация на дружествата за управление, разписана в проектозакона. Според нея сега съществуващите организации за колективно управление автоматично получават регистрация и след промяната на закона. Така те се явяват първи по време играчи на пазара. Всяко следващо дружество, което поиска разрешение да се включи в бизнеса, трябва да повери управлението на репертоара си на тях. Изключение може да има само за фирмите (независимите дружества) и то при т. нар. публично изпълнение - ползването на музикални и аудиомузикални произведени в магазини, ресторанти, хотели. Това предложение се подкрепя естествено от организациите за колективно управление, но и от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), която обединява търговските радио и тв оператори. Аргументът на АБРО е, че така телевизиите и радиата по-лесно ще получат необходимите им права, за да съставят програмите си, и няма нужда да подписват договори с множество дружества. Допускането на конкуренция на пазара, специално по отношение на телевизии и радиа, според АБРО може да доведе до несигурност за това дали са платени правата за цялото съдържание, което използват. Въпрос на пари И ако по този въпрос АБРО и организациите за управление са едно мнение, не така стоят нещата, когато стане дума за това как се определят тарифите за ползване на авторски права. От години телевизии и радиа и дружества като "Музикаутор" и "Профон" водят спорове по тази тема. Тя става още по-сложна, тъй като в нея се намесват и обществените медии - БНТ и БНР, които също са клиенти на предоставящите авторски права, но в същото време искат различни тарифи заради статута си. Приходите от радио и тв оператори са основните за "Музикаутор" и "Профон". Според отчета на "Музикаутор", която представлява композитори, автори и музикални издатели, приходите от този сегмент за 2016 г. са около 4 млн. лева или 61% от общите постъпления. За "Профон" сумата също е около 4 млн. лева и 76% от приходите. Тарифите за тези клиенти се предлагат от организациите за управление на права и се договарят с браншовите организации - в случая с АБРО. Практиката показва, че преговорите могат да продължат с години, а в момента при непреодолими различия крайната дума е на комисия, назначена от Министъра на културата. В първоначалния текст на закона се предлагаше министерството вече да не е арбитър на споровете, а ако има такива, те да се разрешават чрез медиация. По всичко личи, че по настояване на организациите за колективно управление ще остане сега съществуващата практика за намеса на министъра. От АБРО твърдят, че често членовете на комисията към министерство са повлияни от организациите за колективно управление. Освен това те се подлагат на натиска от автори и творци, които публично обясняват, че Министерството на културата не иска да защити труда им. За това от организацията искат при спорни ситуации да може да се сезира и Комисията за защита на конкуренцията. Естествено, представителите на засегната страна са против с мотива, че антимонополният орган постоянно ги следи. Другата точка на конфликт е въпросът кой може да иска промяна на тарифите на организациите за колективно управление. От АБРО настояват да може и те да искат преразглеждане. "Музикаутор", "Профон", "Филмаутор" и "Артистаутор" настояват инициативата да е само тяхна. И двете страни искат срокове по процедурата за преговори по цените, но не са на едно мнение колко дълги да са отделните етапи. Организациите за управление искат те да са по-кратки, тъй като, докато се водели разговори, телевизиите и радиата не плащали. Те пък отричат това да е така. Изключение за БНР и БНТ Много е възможно депутатите да решат, че обществените медии БНТ и БНР трябва да плащат отделни тарифи за авторски права от търговските медии. Мотивът за това предложение е, че държавните радио и телевизия зависят от бюджетна издръжка, имат ограничения за рекламата, задължени са да предоставят определено съдържание и да инвестират в производството на българска музика и филми. Заради несъгласие на БНР с общите тарифи за радио и телевизионните оператори, в началото на миналата година се стигна до забрана от страна на "Музикаутор" радиото да използва репертоара на организацията. Спорът се развиваше публично, но накрая се стигна до съгласие. Затягане на контрола И ако приходите от телевизиите и радиата са до голяма степен сигурни, то не така стои въпросът с търговските и туристическите обекти. В момента контролът дали те плащат за излъчваната музика е поверен на Министерството на културата. Според организациите за управление обаче то няма капацитет да се справи със задачата и за последната година е направило едва 250 проверки при над 100 000 обекта в страната. В същото време сивият сектор в този сегмент е голям. За това преди второто четене на зоконопроекта се предлага вече общините да проверяват дали магазини, заведения и хотели плащат за авторски права и да налагат санкции на нарушителите между 2000 и 10 000 лева. Половината от приходите от глоби ще отиват в общинския бюджет, а другата половина - във фонд "Култура". Предложението е на депутата от ГЕРБ Тома Биков и се одобрява от организациите за колективно управление. Те подкрепят и друга негова идея - да се затегне контролът за плащането на авторски права при провеждането на концерти. Според Биков организаторите на концерти трябва до 3 дни преди събитието да дадат списък с произведенията, които ще се изпълняват. След концерта трябва да предоставят информация какво точно е изпълнено, за да може да се разпределят парите на авторите. Според промоутърски компании предварителният списък с произведения е излишен, тъй като често самите артисти променят сет листата си. Другото предложение на Биков е залите, в които се организират концерти, да носят отговорност за плащането на парите за правата заедно с организаторите. Идеята е така да се спре практиката промоутърски компании да регистрират специални дружества за концерти, да ги прехвърлят на малоимотни хора и да ги ликвидират след събитието. Така се избягват плащания, включително и за авторски права. Според промоутърски компании предложението е нелогично, тъй като собствениците на зали не може да са отговорни за действията на наемателите си. Ако рискът бъде калкулиран в цената на наема, това ще се отрази и в поскъпване на и без това скъпите билети, а от там и на посещаемостта. Противниците на идеята предупреждават, че от прилагането на солидарната отговорност може да пострадат НДК, общини, които отдават площади или зали в общински културни центрове, както и читалища.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/razkol-v-shou-biznesa-zaradi-promenite-pri-avtorskite-prava-news275895.html

Свързани новини: