Без регулаторни бариери за сделката на Гинка

Няма никакви регулаторни пречки пред сделката за българския бизнес на чешката ЧЕЗ с пазарджишката фирма "Инерком", собственост на Гинка Върбакова. Колкото и правителството да се заканва, че че всичко по нея ще бъде проверено, на практика това съвсем не е така, а продажбата лесно ще получи зелена светлина от единствената българска институция с подобни правомощия – Комисията за защита на конкуренцията. Това установи допитване на Mediapool до комисиите за защита на конкуренцията, за енергийно и водно регулиране и за финансов надзор, за които бившият вече енергиен министър Теменужка Петкова обясняваше, че ще проверят сделката. КЗК оценява пазарното влияние, не самата сделка Реално единствено антимонополната комисия има задължение да се произнесе по т.нар. концентрация, но в случая се оценява само пазарното влияние на сделката. Нищо друго. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще направи това, което се изисква от нея по закона за защита на конкуренцията – да оцени дали покупката от страна на "Инерком" увеличава пазарния й дял и влиянието й, за да не се допуска злоупотреба с положение. КЗК не проверява нито произхода на средствата по сделката, нито дали купувачът разполага с професионален капацитет и финансова възможност да оперира придобивания бизнес, обясниха от антитръстовия орган пред Mediapool. Тъй като "Инерком" е създадена пред септември 2017 г. и на практика е нов играч на пазара без никакъв бизнес, КЗК много лесно и бързо може да даде картбланш на сделката. Дори и да се включи свързаността на Гинка Върбакова с другите фирми от групата на "Инерком", става въпрос за три фотоволтаични парка, чието влияние на пазара е нищожно. Така одобрението на КЗК, което е единственото законово необходимо разрешение за финализиране на сделката и джиросването на акциите на Гинка Върбакова, е 100% сигурно. Енергийният регулатор се включва, само ако се залага мрежата Енергийният регулатор няма никакви законови правомощия да се произнася по сделки с прехвърляне на активи на енергийни дружества, независимо че те се контролират и лицензират от този орган. Веднъж лицензирани с опита на чешката ЧЕЗ, електроразпределителното и електроснабдителното дружество и търговецът на ток за свободния пазар могат да продължат да работят, независимо кой става техен собственик. Причината е, че проверка на активите и финансовото състояние КЕВР прави само преди да лицензира дадено дружество за съответната дейност на енергийния пазар. При прехвърляне на акции не се изисква прелицензиране на новия собственик. Единственият начин Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по сделката е, ако новият собственик поиска да ползва активите на "ЧЕЗ Разпределение" – тоест мрежата, като особен залог по банкови заеми или някакви сделки. Много е вероятно да се наложи такова действие, предвид че "Инерком" няма никакви активи освен регистрирания капитал от 50 хил. лв. и вероятно плащането към ЧЕЗ в размер на неофициално коментираните 320 млн. евро ще се извърши с банкови кредити. Засега не е ясно кой ги е предоставил и как са гарантирани. Обикновено в такива случаи се използва залог на бъдещото вземане. Точно такава схема бе използвана при приватизацията на Дипломатическия клуб в Бояна от младежи от Стара Загора, които взеха кредит и после продадоха обекта на фирма, свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски. Запознати твърдят, че заради залагането на електроразпределителната мрежа в Западна България ще се наложи енергийният регулатор да се произнесе по сделката. Официално становище от страна на КЕВР засега няма. КФН отговорна само за офертата към дребните акционери От Комисията за финансов надзор (КФН) също не могат да са никаква пречка пред превръщането на "Инерком" в мастит енергиен играч. Ведомството заяви пред Mediapool, че сделката за акциите на ЧЕЗ не подлежи на одобрение и разрешение от нейна страна, нищо че две от компаниите сред продаваните активи на ЧЕЗ са публични дружества. Правомощията на КФН са свързани със задължението на новия купувач да отправи търгово предложение за изкупуване на акциите на миноритарните собственици в търгуваните на борсата 33 на сто от "ЧЕЗ Разпределение“ и "ЧЕЗ Електро“. В тях 67 на сто са на ЧЕЗ, а останалите се търгуват на борсата, но основно се държат от фирми, свързани с групата на "Химимпорт", и търговията с тях е по-скоро спорадична. Реално в "ЧЕЗ Електро" другите двама големи акционери са "Централна кооперативна банка" с 9.92 на сто и трите пенсионни фонда на "Съгласие" с общо 14.94 на сто. В "ЧЕЗ Разпределение" пенсионните фондове на "Доверие" притежават близо 12 на сто, а тези на "ЦКБ-Сила" – 6 процента. От КФН обясняват, че по закон четири дни след като купувачът регистрира в Централния депозитар смяната на собствеността върху акциите в двете публични дружества, той ще е длъжен да отправи търгово предложение за изкупуване дяловете на останалите собственици. Ако не стори това, новият мажоритарен акционер ще е длъжен с срок от 40 дни да намали капиталовото си участие под една трета. Финансовият надзор допълни, че до момента в него не е постъпвала официална информация във връзка със сделката за активите на ЧЕЗ. Така излиза, че сделката с "Инерком" надали ще срещне административни пречки, освен ако ДАНС не открие проблем с произхода на средствата за реализирането й. Досега не се е чувало за такъв случай. Но дори и тогава не е ясно какви точно са законовите механизми, с които може да се противодейства на сделка между частни фирми, сключвана извън България.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/bez-regulatorni-barieri-za-sdelkata-na-ginka-news275966.html

Свързани новини: