Пътят до съпротивата

Когато през 1933 година националсоциалистите идват на власт, Ханс и Софи Шол живеят със семейството си в южния германски град Улм. По това време двамата са още ученици: Ханс е роден през 1918, а сестра му Софи - през 1921 година. Баща им Роберт Шол, данъчен съветник по професия, има либерални убеждения и не одобрява идеите на новата власт. Заедно със съпругата си Магдалена полага усилия да възпита петте си деца в дух на толерантност. Но те са буквално запленени от идеите на националсоциализма.

Ханс Шол прави бърза кариера в "Хитлерюгенд" - младежката организация на националсоциалистите. На 16-годишна възраст той вече ръководи 160 момчета. Гореща привърженичка на националсоциализма е и малката му сестра Софи, която влиза в редиците на Съюза на германските девойки - момичешкия клон на "Хитлерюгенд". Подобно на брат си, Софи също бързо се издига в организацията, където - според спомените на нейна съратничка - работи "изключително амбициозно и дори фанатично за идеите на националсоциализма".

Само няколко години по-късно обаче Ханс и Софи Шол вече са твърдо против Хитлер и неговия режим. С времето и двамата осъзнават, че собствените им морални убеждения влизат в пълно противоречие с целите на националсоциалистите. През 1942 година Ханс Шол е изпратен на източния фронт, където вижда с очите си колко брутално се води тази война. Особено силно го разтърсва съдбата на депортираните евреи. Така у него постепенно узрява мисълта, че е длъжен да предприеме нещо срещу престъпния режим на Хитлер.

"Всяка дума от устата на Хитлер е лъжа"

Същата година Ханс Шол основава в Мюнхенския университет малка група от студенти, които се посвещават на борбата срещу националсоциалистическия режим. Освен студентите по медицина Ханс Шол, Кристоф Пропст, Александер Шморел и Вили Граф, в групата се включва и професорът по философия Курт Хубер. След като през май 1942 се премества в Мюнхен, за да следва биология и философия, Софи Шол също се присъединява към групата.

Ханс (1918−1943) и Софи (1921–1943)

Младежите бързо се организират и започват да разпространяват т.нар. "Позиви на Бялата роза", в които между другото пише: "Всяка дума от устата на Хитлер е лъжа". Чрез приятели и познати листовките им стигат и до други германски градове. Шестата листовка на групата е последната, която успяват да огласят. На 18 февруари 1943 година Софи и брат ѝ разпространяват позиви в сградата на университета. Но ги забелязват и двамата са незабавно арестувани. По време на разпитите в Гестапо Ханс и Софи Шол се опитват да поемат цялата вина върху себе си.

На 22 февруари 1943 т.нар. Народен съд, председателстван от Роланд Фрайслер, постановява три смъртни присъди: срещу Ханс Шол, Софи Шол и Кристоф Пропст. Още същия ден тримата са екзекутирани, а последните думи на Ханс Шол гласят: "Да живее свободата!".

Пример за морал

Десетилетия по-късно един германски президент ще изрече други запомнящи се думи. "Те ни карат да вярваме, че не всички германци са били неми и страхливи съучастници", каза през 2013 година тогавашният германски президент Йоахим Гаук по повод съпротивата на Ханс и Софи Шол и тяхната "Бяла роза". В четвъртата листовка на групата пише следното: "Няма да мълчим - ние сме вашата лоша съвест. "Бялата роза" няма да ви остави на мира!". В онези години само малцина са имали смелостта да изричат подобни думи. За тази своя смелост Ханс и Софи Шол са почитани и до днес в цяла Германия: навсякъде из страната има безчет училища, улици и площади, които носят техните имена, а наградата "Шол" е едно от най-значимите литературни отличия във Федералната република.