Обичайното с водка

 

 

Борис Бронщайн

Да си представим, че някъде из нашите руски простори кацат извънземни. За да разберат къде ги е довял вятърът, те влизат в интернет и виждат новинарското заглавие „Гражданин на Красноярск празнува първороден син, застрелва проститутка“. След като преодоляват някои трудности с превода, те с подозрение поглеждат в сайта на районната прокуратура, където ще се убедят сами, че то си е така – жената е в родилния дом, мъжът – вкъщи с весела компания, пушката е на стената и всичко останало е по законите на драматургията.

Ясно е, че гостите от по-развитата цивилизация изпадат в ужас, свързват се с Центъра за управление на полетите и отлитат, заклевайки се, че при такива диваци кракът им повече няма да стъпи (или каквото там имат вместо крака).

Какво разбират те от нашия живот! Това са съвсем нормални неща. На младия човек му се ражда син, трябва някак да се отбележи радостното събитие. Е, събира той приятелите вкъщи, звъни на момичета, изпълняващи „специални услуги“ (и доста по-солидни хора, както знаем, не ги пренебрегват). Веселят се чудесно, а после възникват някои разногласия между страните в частта „заплащане на услугата“. Нощ е, да се будят адвокати и да се съставя заявление за арбитражен съд, не им се ще. А на стената, както отбелязахме, виси пушка.

Колко читатели в Красноярския край биха се удивили на тази драма? Или в самия Красноярск? Е, да, новината за щастливия татко обикаля из разни медии, а една от тях пише, че драмата е станала не в Красноярск, а в Краснодарск. За всеки случай поглеждаме в сводките на правоохранителните органи, където откриваме, че събитието е станало в този ден в Краснодар. „Мъж живее заедно с 84-годишната си майка… В състояние на алкохолно опиянение той нанася множество удари по тялото на майката. Сутринта намира майка си без признаци на живот.“ Не, не е това. Въпреки че е от същата серия всекидневни събития, нито една не предизвиква и най-малка изненада.

А как иначе можеха да се развият събитията в Красноярския край? Да разгледаме ситуацията през очите на рафинираните извънземни (или каквото имат там вместо очи – триоди?). Вероятно младият човек би могъл да отиде в регионалния център (без пушката, естествено) и да послуша Виенската филхармония, която гастролира там. Ако не успее да си купи билет, може да разгледа изложбата „Ван Гог“. В краен случай –  да иде на цирк. А сега, извинете, но 15 години нито „Слънчогледите“ ще види, нито дресура на лъвици. Ще гледа дресирани полицейски кучета.

Ами нещастното момиче? Нима не е могло да си намери друга работа? Толкова предложения има за трудоустройство! Дори и без никаква квалификация – да разнася примерно рекламни листовки или да опакова храна за експресни доставки. Естествено, парите няма да са същите, но при рекламните листовки се стреля по-рядко.

Но това са разсъждения за такива, които вместо очи имат триодни лампи. Ние обаче не сме извънземни и няма да ставаме проводник на наивното им морализаторстване. Така живеем и така ще продължаваме и занапред. И докато тук си приказваме за проститутки и татковци, дойде ново послание: „В самараското село Лозовка три деца загиват в апартамент, подпален от пияния им баща. Съседи успели да измъкнат пияната майка от огъня.“

Какво е това? Нещо обичайно в границите на недопустимото.

 

Авторът е наблюдател на „Новая газета“

Превод: Рени Нешкова

 

 

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/02/23/%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%87%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%81-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%ba%d0%b0/

Свързани новини: