От както се присъедини към Европейския съюз през 2007 г. България винаги е била най-бедната страна в елитния клуб. Българските пенсионери получават най-ниските пенсии в съюза, които дори бяха цитирани от националиста Найджъл Фараж в Англия като причина за потрес от българската действителност.

И въпреки че през последните 20 години не малко българи действително повишиха стандарта си на живот, започнаха успешни бизнеси и натрупаха спестявания, по-голямата част от обществото изостава. Селата, малките градове и цяла северозападна България изостават далеч зад София и Европа и не само че не забогатяват, а и действително губят възможности за развитие.

Мислите, че ще се измъкнете? Не, ще трябва да плащате

Една от предпоставките България да преодолее тези проблеми е икономиката ни да бъде конкурентоспособна в световен план. Повишената конкурентоспособност ще доведе до повече пари в страната ни и съответно ще позволи на правителството да инвестира повече в по-устойчиво развитие. Това би означавало по-големи пенсии и социални помощи, по-смислени програми за развитие по региони, по-добро образование и по-ефективно създаване и задържане на кадри, повече възможности за подкрепа на иновативни идеи.

Къде се намира България в момента по отношение на конкурентоспособността и какво обяснява това ни състояние? Докладът на Световния икономически форум за индекса на глобалната конкурентоспособност за 2017-2018 г. класира България на 49-то място от 137 държави, като отново сме сред последните в ЕС. Прави впечатление, че от 12-те показатели, съставящи индекса, по 11 от тях сме под средното ниво за Европа.

Кой според вас е единият, по който сме отличници?

Достатъчно добра новина ли е ниската безработица?

Макроикономическата стабилност. Това обяснява и голяма част от проблема в България през последните години и защо продължаваме да сме „дъното на Европа“. Популярно е схващането, че само фискалната дисциплина ни е достатъчна, за да вървим напред. Тя е издигната в култ, докато останалите важни елементи от държавните функции (и съответно от доклада) далеч не се взимат толкова насериозно и дори се игнорират.

Защо макроикономическата стабилност е толкова привлекателна за управляващите?

Защото е най-лесно измерима. Има харч за годината, има и приходи. Годишният дефицит е харчът минус приходите, а това число може да се раздели на БВП и като съотношение. Също така, защото се цени особено високо в Европа, не само след кризата, но и преди това, най-вече заради Пакта за стабилност и растеж, който изисква дефицит не по-голям от 3% и дълг не по-голям от 60% от БВП.

Как да тръгнем нагоре?

За да повишим конкурентоспособността си, а от там и благоденствието на гражданите, трябва да поставим на преден план останалите елементи от индекса. В най-плачевно състояние са няколко области, в които има и най-спешна нужда от действие.

Бизнес средата и иновациите

Кога беше последният път, в който шефът ви ви възложи отговорността да свършите нещо от изключителна важност за вашата компания? Според топ лидерите в Давос, не е било скоро – те нареждат България на 100-но място по склонност на мениджърите да споделят бизнес отговорност с подчинените си. По наличност на инженери и учени сме на 93-то място спрямо другите 136 страни в доклада. И то при положение, че български учени наскоро участваха в изстрелването на най-мощната ракета, произвеждана някога (Falcon Heavy на SpaceX), отговарят за трансфера на частиците в комплекса за ускорители в ЦЕРН и създават някои от най-модерните анимации в киното.

Образованието

По отношение на висшето образование сме на 54-то място, но в категориите подготовка на кадри, качество но мениджмънт школи и наличие на центрове за специализирано обучение сме на 118-то, 117-то и 112-то място съответно. Ако тези данни не ви говорят нищо, това не бива да ви учудва…

Институциите

Тук сме на 98-мо място от 137 държави… Класацията не се нуждае от коментар, но нека погледнем кои аспекти на институциите ни дърпат така надолу. Най-ниско класирани сме по отношение на предпазване на интелектуалната и на частната собственост (125-то и 120-то място съответно), организираната престъпност (119-то място) и независимостта на съдилищата (108-мо място). На всичкото отгоре, най-проблемният фактор, който възпира бизнеса, е корупцията, сочена като проблем от 17.8% от бизнес лидерите в Давос. По всички тези показатели сме толкова назад, че дори и скромни мерки от страна на правителството, частния сектор и неправителствените организации ще дадат значителни резултати в началото.

Истината е, че не можем вечно да отлагаме така наложителните реформи в образованието и съдебната система и да сочим с пръст магистралите и фискалната политика като огромни постижения. Макар и важни, инфраструктурата и макроикономическата стабилност са само първата стъпка към устойчивото развитие на България. Време е за втората фаза в нашето развитие, в която отправяме поглед към средния жизнен стандарт в Европа. Но за да стигнем до там, трябва да подходим толкова сериозно по отношение на гражданите, колкото в момента подхождаме към финансите.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Георги Клисурски – икономистът консултант от Ню Йорк