Миналия месец за първи път от 15 години японският външен министър посети малката островна държава Шри Ланка, като заведе делегация от десетки бизнесмени, които нямат търпение да задълбочат икономическите връзки между двете страни след година на засилено сътрудничество в сферата на сигурността.

Посещението показа до каква степен Шри Ланка се е превърнала в микрокосмос на изострящата се геополитическа надпревара между Япония и Китай. След Пакистан Шри Ланка е един от най-показателните примери как амбициозните инфраструктурни планове на Китай, известни като Инициативата "Един пояс - един път", стряскат съседите, които се опасяват от бързо растящите влияние и военен размах на Пекин. Тези страхове бяха демонстрирани в края на миналата година, когато Шри Ланка предаде пристанището Хамбантота на Китай, за да покрие дълга си към Пекин.

Врявата около Хамбантота помага да бъде обяснено защо японският външен министър Таро Коно избра да завърши посещението си с обиколка из другото голямо пристанище на Шри Ланка - Коломбо, като обяви планове а помощ в строителството на терминал за внос на природен газ. Това бе само част от вихрушката от японски визити и обяви за инвестиции от Югоизточна Азия, през Пакистан, до Балтика през последните месеци.

Икономиката на Китай с ръст от 6.9% за 2017 г.

Япония, изправена пред внезапния отказ от ангажимент на обърналите се навътре къмсебе си САЩ при президента Доналд Тръмп, сега се оказва с основна роля в отпора срещу големите планове на Китай за раширяване на влиянието в цяла Азия и в Европа. За да направи това, Токио все повече се съюзява с други страни, най-вече Индия, като стартира инфраструктурен план за 200 милиарда долара и дори засилване на военната си мощ в Индийския океан в нещо, смятано за умишлен опит за противопоставяне на нарастващата китайска мощ. Усилията се простират чак до Източна и Централна Европа, където японският премиер Шиндзо Абе направи историческо посещение миналия месец.

"Абе е много активен в предлагането на алтернатива на Китай като цяло и по-специално на "Един пояс - един път",- заяви Селин Пажон, експерт по Япония във френския Институт по международна политика. - Това допринася Китай а бъде затруднен в стратегическите си сметки и да бъде поддържан колкото се може повече многополюсен свят."

След Втората световна война Япония играе предимно второстепенна роля след САЩ в Азия, като се защитава под американския чадър за сигурност, докато се съсредоточава върху бизнеса. Но сега, след като Вашингтон излезе от единствения голям проект, целяш отпор на нарастващото китайско влияние в Азия - Транстихоокеанското партньорство (ТТП) - Япония е принудена да се стегне.

Абе, изглежда, приема тази роля. И двата пъти, когато той оглави Япония - през 2006-2007 г. и след това отново от 2012 г. насам - той иска да направи Токио по-силен играч на регионалната сцена, дори напук на вътрешната опозиция. През 2016 г. той огласи своя собствена версия на план за развитието и сигурността на Азия, изработен, за да бъде пълна противоположност на китайската визия. Това включва умишлено съсредоточаване върху изграждането на "качествена" инфраструктура - удар по предполагаемите течове в построените от Китай проекти.

"Тези тенденции ги имаше преди Тръмп, - заяви Робер Дюжарик, директор на Института за съвременни азиатски проучвания  Храмовия университет в Япония. - Но те бяха много бързо изтикани в страни, донякъде за да бъде компенсирана липсата на американско лидерство", допълни той.

Дюжарик нарече доказателство номер 1 главната и изненадваща роля на Япония в спасяването на ТТП дори без участието на САЩ.

Тази нова роля изкристализира в увеличаващото се стратегическо партньорство на Япония с Индия. Двете страни действат заедно в разработването на много необходимите електроцентрали, железопътни линии и пристанищни инсталации в Шри Ланка, Бангладеш, Мианмар и на островите в Индийския океан.

Япония и България с бизнес форум и за Западните Балкани

Още по-амбициозно те заедно насърчават т. нар. Азиатско-африкански коридор за растеж - продължение на плана на Абе, насочено към задълбочаване на икономическите връзки между Африка и Южна и Югоизточна Азия. Не случайно той е представен като алтернатива на протегнатите през Индийския океан китайски ръце към Източна Африка.

"Япония се опасява от засилването на Китай отвъд западната част на Тихия океан, а Индия също толкова се опасява от стратегическите последици от търговските ангажименти на Китай в съседство до нея, - смята Дарсахана Баруа от Фондация "Карнеги"-Индия. - Целта на тези проекти е създаването на алтернатива на китайския "Един пояс - един път".

В голяма степен засилването на оглавяваните от Япония платове за развитие на Азия, включително чрез инфраструктурната инициатива за милиарди долари и Азиатската банка за развитие (АБР), е просто едно разширяване на десетилетната японска помощ и инвестиции в региона.

Това, което определено е ново, са усилията на Япония за разширяване на икономическото й влияние в много райони, специално в Централна и Източна Европа, превърнали се във фокус на проекта "Един пояс - един път" на Пекин през последната година. Посещението на Абе в Балтика и други ри източноевропейски страни - първото изобщо на японски премиер - имаше за цел да привлече подкрепа за подписаното миналата година търговско споразумение между Япония и ЕС. Но това посещение включваше и спирка в Сърбия - страна, която не е в ЕС, но със сигурност е на мушката на китайските опити за спечели влияние чрез инвестиции.

"Китайският фактор, изглежда, действа мотивиращо на Япония в Източна Европа, - каза Франс Паул ван дер Пютен от холандския Институт за международна политика. - Япония се състезава с Китай в Азия и това състезание се разширява към други райони."

Не всеки е убеден, че Япония играе ролята на спойлер рещу "Един пояс - един път", най-вече на фона на двусмисления шум на Токио за "приветстването" на китайските инвестиции, които могат да облагодетелстват региона като цяло. Япония дори периодично намеква, че може в крайна сметка да се присъедини на определен етап към "Един пояс - един път". Погледнато от Исламабад - най-големия бенефициент от Китайско-пакистанския икономически коридор (КПИК) за 60 милиарда долара, дори сътрудничеството между Япония и Индия не представлява сериозна заплаха.

"Индия и Япония могат да си сътрудничат, но "Един пояс - един път" е прекалено голям, за да му се противопоставят, и затова те оставят отворена възможността да се присъединят към него рано или късно", заяви Ахмад Рашид Малик - директорна Китайско-пакистанския център за проучвания в Института за стратегически проучвания-Исламабад.

Външният министър Коно прояви интерес към КПИК, когато направи необичайно посещение в Исламабад, докато големите икономически играчи като Японската организация за външна търговия (ЯОВТ) и Японската банка за международно сътрудничество (ЯБМС) искат да правят по-големи инвестиции там:

"Япония не е против КПИК", каза Малик.

В крайна сметка големият въпрос е какво ще покаже  устойчивият стремеж на Япония за водеща роля и дали това ще остави отворена вратичка за Китай. Абе няма да бъде вечно премиер и не е ясно колко дълбоко е навлязла в политическата култура на страната силовата му визия за мястото на Япония в света.

По-същественото е, че Япония, страдаща от забавен икономически ръст, огромен дълг, остаряващо и топящо се население, просто няма икономическите или дипломатическите ресурси на САЩ в Азия, смята Дюжарик. Това може да ограничи ролята й до много ценен пожарникар, докато Вашингтон умува дали наистина смята да се оттегли или отново да се ангажира към света.

"Ако Тръмп е просто временно заболяване, Япония може да служи като голяма лепенка лейкопласт, докато здравият разум не се върне в САЩ", каза Дюжарик.

--------

* Авторът е кореспондент по въпросите на глобалната геоикономика на изданието "Форин полиси", където е публикуван коментарът.