Елитна стоматологична клиника, която се афишира с това, че работи със здравната каса и покрива целия пакет за детско зъболечение. За избрани специалисти се чака с месеци. Никой от редовните пациенти не роптае за това. Когато става въпрос за здравето на децата, родителите не пестят средства и доплащат необходимите процедури. И се чувстват меко казано омерзени, когато някой издевателства с това. Обикновено това се случва постфактум. След като са им извили ръцете и са им ударили звучен финансов шамар, защото... парите за здраве не се броят.

Записан час за вадене на две млечни зъбчета. Майката (в случая аз) е заявила изрично, че става въпрос за дете, а името на детето фигурира от години в системата на клиниката, защото са вършени редица манипулации там. В това число и вадене на други млечни зъби. Този път изненадата идва болезнено – като вадене на зъб без упойка.

- 90 лева.

- Какво 90 лева?

- Трябва да платите за двата извадени зъба.

- Защо? Касата не покрива ли вече това?

Тази година не сме били на зъболекар, така че няма как да сме изчерпали лимита. Знам какъв е верният отговор, но не предполагам какво ще последва.

- Тя го покрива, но този доктор не работи по каса.

- Клиниката обаче работи.

- Точно така, тя работи, докторът – не.

- Защо не го уточнихте предварително, за да си направя сметката?

- А вие не си ли я направихте? Би трябвало да знаете, че се плаща.

- Напротив, знам, че точно за това не се плаща. Включително и при вас.

- Е да, ама при този доктор се плаща.

- И какво правим сега, когато зъбите са вече извадени? Аз отказвам да платя, защото съм уточнила, че не искам час при конкретен стоматолог и съм обяснила много точно за какво става дума. Тоест, проблемът е ваш.

- Докторееее, имаме проблем! - провиква се тутакси дамата на регистратурата, която вече ме гледа с нескрита омраза. След кратък разговор с доктора на ухо, тя закарфичва „проблема“ с поглед и просъсква: „Хубаво, но в такъв случай ще чака. И ще даде 1.80 лв. за снемане на здравен статус.“

Статусът обаче не е снет, така че шашардисаното дете с окървавени марлички в устата се връща обратно в кабинета, за да му опишат зъбите. И вече извадените.

Тук вече съм напът да си ударя главата в стената, че съм причинила на детето си този кошмар. Можех да изискам предварително списък на докторите в клиниката, които работят с касата или този месец да не платя тока, водата и телефона, защото... Абе, парите за здраве не се броят!

Предния път, когато ми извиваха така ръцете, това се случи чак в Бургас. Изпратихме сина си на детски лагер, но в деня преди да се върнат обратно ни телефонираха да дойдем от София и да си го приберем, защото е пипнал вирус. В болницата в Царево го прегледали, дали на учителките две банки с глюкоза и ги изпроводили обратно в лагера. А там се оказало, че няма кой да закачи детето на системата и повикали медицинска сестра, която да свърши това срещу 30 лв. на банка. И понеже състоянието му се влошавало, повикали и частен доктор, който да го прегледа срещу заплащане, щото другите отказали да поемат случая. Посрещнаха ни с наръч квитанции, които добавихме към разходите за непредвиденото пътуване. Оправихме сметките светкавично, защото междувременно малкият се оказа настанен в реанимацията до една умираща баба и трябваше спешно да се преместим в друго отделение. В крайна сметка този лагер ни се върза финансово като семейна почивка за трима души в Гърция, само дето прекарахме няколко допълнителни дни в инфекциозното в Бургас. И досега си спомням как ме нахока един доктор, който дойде на визитация и ми обясни, че съм най-простия и най-несъобразителен човек на света, защото не съм си взела нощничка от София, а съм хукнала с едните дрехи на гърба да спасявам детето, на което едни негови колеги са отказали помощ. Ей затова сме били на това дередже, защото хората като мен не проявявали уважение към професията им. И после сме се чудели защо лекарите бягат в чужбина. А аз гледах виновно надолу, пристъпвах от крак на крак и се чудех как да се извиня на всички доктори в България за причиненото неудобство...

Мога да разкажа и как се плаща за спешен преглед на пищящо от болки в ухото дете, защото някой в спешното е преценил, че спешният случай не е чак толкова спешен и може да се почака до следобеда, за да се вземе направление от джипито. Мога, но едва ли има някой родител, който да не е минал по този път. С няколко майки си бяхме съставили списък – за спукана глава тук, за стомашно неразположение – там. И като се наложи, не обикаляш с таксита из цяла София в най-натоварения трафик, за да те подмятат насам и натам. Пестим пари и нерви, демек. Но и при най-доброто планиране се случва някой да те ошамари ей така пътьом. Ако отвърнеш, току виж влезеш в новините като бияч на доктори. То докторите най-често не са виновни. Мизериите ги правят тези на регистратурата, но нейсе. Извинявам се, бе! На всички се извинявам. Повече няма да се повтаря...