Макар и член на Европейския съюз, държавата България днес не е много по-различна от държавата през 90-те години на миналия век, когато през офшорки "Мултигруп", пръкнала се също в офшорна зона, изкупи куп държавни фирми. Българските служби събират информация, която се употребява за неясни цели. Не и за обществените нужди. 

Независимо че в България по времето на мултаците над 80% от инвестициите идваха от офшорни зони, а след това спаднаха на около 50%.

Ако ДАНС наистина работеше за интересите на данъкоплатците, а не на КОЙто-управлява, щяше да се намеси поне в една дузина сделки и бизнес активности. Първо, щеше да попречи на горещите пари, пренасяни в куфарчета през Черно море, да изкупят имоти по българското Черноморие. Второ, можеше да не позволят на карибска офшорка да вземе дял от 9.9% от КТБ, бързо преминал в ръцете на руската Внешторгбанк (ВТБ) - и изобщо можеше да предотврати КТБ и пирамидата от "свързани лица" там, трето, не се размърда за информацията, изтекла през Panama Leaks - освен че пусна съобщение, че "проверява всички съмнения за изпиране на пари от български фирми", чрез офшорни компании, включително и в Панама. 

Не защото "офшор" винаги е мръсна дума. Големите международни компании, които работят чрез офшорки, нямат проблем да обявят, че стоят зад тях. Съмнителните си мълчат.  

И какво, ако ДАНС провери сделката за продажба на българския бизнес на ЧЕЗ? От това няма да произтече нищо. ДАНС трябваше вече да го е направила, процедурата тече от година, а първите съобщения за предпочетения купувач се появиха преди няколко месеца. Това е работата на ДАНС, съгласно закона: "... извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред". Съгласно чл. 4, ал. 1, точка 6 - при "опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата".

Продажбата на един монопол, какъвто е ЧЕЗ-България, снабдяваща с ток най-много домакинства в България - 2 милиона, не просто заслужава, а задължава такава предварителна проверка. А новината, дошла от Чехия с източник Надзорния съвет на ЧЕЗ, че над половината от средствата идват от съмнителни офшорки, е шамар за българските служби. Те това вече трябваше да го знаят - и да са предупредили българските власти в лицето на премиера - защото шефът на ДАНС се предлага от МС, и на президента - защото подписва указа за назначението му. 

От ДАНС разработват кметове, управляващи смешни бюджети от по няколко милиона, но си траят за сделка за над половин милиард лева?!

Агенцията няма правомощия да спира сделки. Законът ѝ позволява да осъществява "информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност със собствена и на други държавни органи информация от значение за националната сигурност". Така че изявлението на Бойко Борисов ДАНС да провери сделката, е абсолютно несъстоятелно. Нима докладът на ДАНС, в който се констатира, че през ВЕИ-проекти се перат пари, спря множенето им...

Работата е там, че българските служби и регулатори са изпразнени откъм съдържание и напълнени с хора, подчинени на интереси, различни от обществените. Но задачата към ДАНС сега лесно може да се дефинира:"Парите, с които ще бъде платена сделката за българския бизнес на ЧЕЗ, чисти ли са?"

Телевизионната изява на бъдещата нова собственичка на българския бизнес на ЧЕЗ Гинка Върбакова беше крайно неубедителна, не само заради затрудненото правилно произнасяне на думата "офшорни", предизвикало зевзеците в социалните мрежи да се посмеят на неин гръб.

Няма как да повярваме, че някой, който е управлявал бизнеси с по двайсетина служители, ще менажира процес от над сто пъти повече хора, с обороти от близо 2 милиарда. В Европа няма нито един монопол - и изобщо бизнес, който засяга близо 3 милиона потребители, придобит от маскирани купувачи.

Но ако ДАНСърите се изгубиха в мрака на информационните масиви, които трупат за нечии интереси, остава ни да се надяваме на регулаторите да спрат сделката - на Комисията за защита на конкуренцията, на Комисията за финансов надзор, и на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която трябва да оцени капацитета на купувача да се справи. 

"Разровиш ли го, ще мирише...", ако караме по Вапцаров. С мръсен въздух в България обаче никого не може да уплашиш.