02/26/18 11:51
(transmedia.bg)

Финландци също са воювали за освобождението на България

 

 

140-годишнината от освобождението на България от османско владичество е прекрасен повод да си припомним финландското участие в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. По това време Финландия била със статут на Велико княжество в Руската империя и имала право да поддържа автономна войска – Финландска гвардия, която влизала в състава на руската императорска армия

В Руско-турската война участвал Трети стрелкови батальон, който бил най-боеспособната част от Финландската гвардия. Той наброявал близо хиляда души – офицери, войници, лекари и санитари, оркестър и невоенен персонал. Командири на батальона били полковник Георг Рамзай (1834-1918), а по-късно лейтенант – полковник Джулиус Сундман и полковник Виктор Прокопе. На 25 август / 6 септември 1877 г. финландският батальон бил ентусиазирано изпратен от жителите на Хелзинки. След преход от две хиляди километра през територията на Русия и Румъния, на 24 септември / 3 октомври финландските войници пресекли Дунав при град Свищов и стъпили на българска земя.

Оттам батальонът се отправил към Плевен и заел позиция близо до село Горни Дъбник, където на 12 / 24 октомври 1877 г. участвал в първото си сражение на българска земя. В битката край Горни Дъбник той бил в състава на настъпващата в три колони 15-хилядна руска армия. Целта на руските войски била да завладеят отбраняваните от турски гарнизон два редута покрай преминаващия през този район път, по който била снабдявана с боеприпаси и подкрепления обсадената в град Плевен турска армия под командването на Осман паша. Ожесточената битка край Горни Дъбник завършила с победа на руските войски, която допринесла за по-бързото освобождаване на град Плевен. В нея финландските войници проявили изключителен героизъм. Това било най-голямата битка с финландско участие във войната. В сражението загинали 23-ма, а около сто финландски войници били ранени.

След битката край Горни Дъбник финландският батальон бил включен в Западния отряд на руските войски под командването на генерал Гурко и се отправил в посока към София. Следващото сражение се състояло през ноември край Правец. През декември 1877 г. Западният отряд прекосил Стара планина в тежки зимни условия – снежни виелици и температури, достигащи до минус 20 – 25 градуса. Финландските войници проявили истински героизъм, тъй като били облечени във вече износените си летни униформи. Когато мръзнели в студа и не можели да запалят огън, те поддържали своя дух като пеели патриотични песни. По пътя към София финландският батальон участвал в още три сражения – край село Саранци, където била последната турска отбранителна позиция по пътя към София, а след това край селата Долно Камарци и Враждебна. На 23 декември 1877 / 4 януари 1878 г. той бил в състава на руските войски, които освободили в София, чиито жители им устроили вълнуващо посрещане.

 

 

 

 

 

Бойният път на Трети стрелкови финландски батальон на българска територия в Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.

 

 

След едноседмичен отдих, финландският батальон се отправил към Филибе (днешния Пловдив). Привечер на 15 / 27януари 1878 г. финландските войници прекосили река Марица, а след това участвали в атаката на руските войски срещу турските позиции кай Пловдив. Битката продължила три дни и била последната на батальона във войната. След освобождението на Пловдив той се отправил към Едирне (днес Одрин), където станало известно, че Русия и Турция подписали примирие. Последният пункт във военния поход на финландския батальон бил Сан Стефано (днес Йешилкьой), където на 19 февруари / 3 март 1878 г. бил подписан мирният договор между Русия и Турция.

На 11 / 23 април 1878 г. финландският батальон напуснал Сан Стефано на борда на руски кораб, който три дни по-късно пристигнал в Одеса. Оттам заедно с други руски военни части финландските войници заминали с влак за Санкт Петербург, където на 25 април / 7 май бил проведен военен парад. След осеммесечно участие в Руско-турската война, на 28 април / 10 май 1878 г. финландският батальон пристигнал в Хелзинки, където бил възторжено посрещнат от хиляди жители на града.

Във войната за освобождението на България от османско владичество загинали  около 40 финландски войници. Много по-голям бил броят на ранените и особено починалите войници от различни заболявания, главно тиф. Общата численост на убитите, починалите и ранените финландски войници в Руско-турската освободителна война възлиза на около 280 души или повече от една пета от числения състав на Трети финландски стрелкови батальон. Повече от 100 финландски войници и офицери били наградени с ордени, медали и други отличия, а с императорски указ Трети финландски стрелкови батальон получил лейбгвардейски статут, какъвто притежавали елитните подразделения на Руската императорска армия.

В Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. воювали също офицери и войници от финландски произход, които били в различни подразделения на руската императорска армия. Техният брой бил около две, а може би три хиляди, включително 200-250 офицери, сред които шестима с чин генерал. Те командвали роти, батальони, бригади, полкове и дори дивизии. Най-известен е генерал-лейтенант Казимир Ернрот (1833-1913), който командвал XI пехотна дивизия, освободила градовете Омуртаг и Търговище. По-късно К. Ернрот бил назначен за военен министър и министър-председател на България и има голям принос в изграждането на българската армия и държава.

Финландското участие в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. е паметно събитие във военната история на Финландия и българо-финландските отношения. Един от неговите символи е издигнатият през 1881 г. в центъра на финландската столица паметник, който носи името Горни Дъбник. Всяка година по случай трети март – освобождението на България от османско владичество, и 24 октомври – денят, на който се състояла битката край Горни Дъбник, пред паметника в Хелзинки се провежда тържествена церемония с участието на представители на българското посолство в Хелзинки, министерството на отбраната, армията и организации на военните ветерани във Финландия.

През 1881 г. в България също е построен паметник на загиналите финландски войници във войната за освобождението на България от османско владичество. Той се намира в мемориалния парк „Ген. В. Н. Лавров” на около 25 километра от Плевен и е издигнат на мястото, където са погребани загиналите в битката край Горни Дъбник през октомври 1877 г. войници от Трети финландски стрелкови батальон. През 2015 г. паметникът бе ремонтиран, а пред него бе поставена мемориална плоча, на която са изписани имената на финландските войници. На редица места в България по бойния път на финландския батальон – Пловдив, Хисаря, Брезово, Скобелево и Белащица, също са поставени мемориални плочи. През 2013 г. в Търговище бе открит паметник на освободителя на града – генерал Казимир Ернрот. В историческия музей на град Омуртаг има експозиция на генерал Казимир Ернрот, а в София на негово име е наименувана улица и поставена мемориална плоча.

Финландското участие в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. завинаги ще остане паметно събитие в отношенията между българи и финландци – два географски отдалечени, но приятелски един към друг народи. В съвременните условия България и Финландия развиват ползотворно взаимноизгодно сътрудничество, което е основано на ценностите на демокрацията, и допринасят за укрепването на международното разбирателство, мира и сигурността в Европа и света.

 

 

 

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване