България ще избира между 4 варианта за нова карта на икономическите райони за планиране на страната. Това стана ясно в понеделник по време на дискусия, организирана от столичен ежедневник. На нея първоначално бяха представени 3 варианта, но по врече на обсъжданията от Института за пазарна икономика (ИПИ) предложиха четвърти. Силвия Георгиева, изп. директор на сдружението, припомни, че в работната група са били обявени 10 варианта. Първият от представените днес предвижда в страната да има 5 района от ниво 2 - Югозападен, включващ областите София-град, Софийска, Благоевград, Кюстендил и Перник; Южен Централен - областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян, Югоизточен - областите Стара Загора, Сливен, Бургас и Ямбол, Североизточен - областите Търговище, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна и Шумен; Северозападен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.

Според втория вариант районите от ниво 2 ще бъдат четири. Министърът изрази личното си мнение, според което този вариант е най-обективен и се най-много се доближава до търсената дългосрочна устойчивост. В Югозападния ще бъдат включени Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник. Тракийско-Родопският район ще обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян. В Черноморския район ще влязат областите Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен. Областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра ще формират Дунавския район.

Третият вариант предвижда запазване на броя на районите - шест, но с променен обхват. В Западния район ще се включват областите Софийска, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца. Северният централен район ще обхване областите Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра. В границите на Североизточния район ще попадат областите Добрич, Варна, Шумен и Търговище. Югоизточния район ще включва областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас. Южният централен район ще обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян. Според този вариант област София-град ще бъде обособена в самостоятелен район.

Столичният кмет Йорданка Фандъкова посочи на форума, че и трите варианта трябва да се разгледат внимателно.

От ИПИ препоръчаха преди да се премине към избор да се направи оценка за достъпа до ресурс за Югозападния район и съответно столицата в третия вариант. Десислава Николова от института предложи четвърти вариант. Той предвижда деление на Западна България - като един голям район, Черноморски район - Североизточен или Дунавски район, и Тракийско-Родопски район. В Западния район ще се включва и част от сегашната Северозападна България. Според министър Николай Нанков минусът на предложения по време на дискусията вариант е, че се къса връзката между районите разположени по поречието на Дунав, един от които е и Северозападният. Той съобщи още, че до края на годината ще бъдат приети промени в Закона за регионалното развитие.

Експерти искат София

да е самостоятелна зона

На дискусията кметове и експерти предложиха София да стане самостоятелен район за планиране и по този начин ще останат повече средства от кохезионните фондове на ЕСК за останалите райони в страната.

Според преподавателят от СУ „Св. Климент Охридски“ Боян Кулов София има възможности за собствено развитие и не е необходимо да е част от друг район. „Не бива да забравяме, че става въпрос за балансирано развитие на цялата страна“, обясни той и добави, че ЕС не поставя изискване за ново райониране. По думите на зам.-министъра на МРРБ Деница Николова обаче има необходимост от ново райониране, защото за първи програмен период то е било направено набързо и това е лишило страната от гъвкавост по време на преговорите.

Кметът на Кюстендил Петър Паунов припомни, че 71 населени места от общината нямат достъп до еврофинансиране. „Бях изпратен на дискусията с радикално послание – да подкрепим райониране, което изключва София“, каза той. По думите му не бива обаче да се увреждат интересите на столичани, но да позволи запазването на финансирането на бедните райони.

„България не е само София и не бива да разсъждаваме само откъм еврофондовете, а да мислим какво ще оставим на следващите поколения“, каза доц. Стилян Димитров от СУ „Св. Климент Охридски“. Според него трябва да има баланс в развитието отделните части на страната.

Цвета Наньова член на работната група за изготвяне на жилищната стратегия призова да се помисли повече за финансова децентрализация. По думите в София се произвежда от 40% от БВП на страната и сигурно може да си намери средства за развитието си и да няма нужда да разчита основно на еврофинансирането. Д-р Петър Чанов от СУ пък припомни, че само на 10 км от центъра на София има изостанали селски райони, където има типично селски начин на живот.

Кметът на столицата Йорданка Фандъкова припомни, че основните инфраструктурни проекти в града са реализира благодарение на средства от ЕС. Десислава Николова от ИПИ сподели, че Словакия е направила грешката столицата Братислава да е отделен район и сега там нямат метро.