Исковете срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон надхвърлят 1 милиард евро, съобщи онлайн изданието economix.bg.

В средата на февруари четвърта енергийна компания заведе дело срещу българската държава в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон, след искове на трите фирми, които снабдяват с ток българските граждани - ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про.

ДПС след сбирката в Сарая: Институциите да се произнесат за ЧЕЗ, тогава ще имаме оценка

Заведеният на 14 февруари т.г. иск е на регистрираното в Малта дружество ACF Renewable Energy Ltd. Размерът на иска не се посочва. Той се основава на Енергийната харта. Общата сума  на трите иска на електроразпределителните предприятия пред съда във Вашингтон е от порядъка на 1 млрд. евро (виж тук). Не е известен размерът на иска на ЧЕЗ.

Румен Овчаров за ЧЕЗ: Някои хора искаха кеш, КЕВР може да прекрати сделката

Инвеститорът е по-познат у нас като ЗБЕ Партнерс, но през юли 2012 г. Фотоволтаичната електрическа централа (ФтТЕЦ), една от най-големите у нас, бе продадена от американските си собственици Sun Edison на ACF Renewable Energy Ltd.

Сега дружеството се нарича АКВА Пауър Си Еф Карад Пи Ви Парк ЕАД и държи соларния парк край първомайското село Караджалово с инсталирана мощност 60 мегавата.

Централата всъщност е собственост на големия холдинг от Саудитска Арабия AKWA Power International. Последното се притежава от AKWA Holding и редица други инвеститори, сред които Международната финансова корпорация (част от Световната банка) и Пенсионната агенция на Саудитска Арабия, съобщава economix.bg.

Според информацията на AKWA инвестицията в България е 272 млн. долара.

95% от продажбите на соларната централа или 29 млн. лева през 2016 г. са към НЕК. Дружеството се управлява от директори с индийски, пакистански и американски паспорти.

Аква Пауър (ЗБЕ) е ползвало финансиране от МФИ, американската Корпорация за задгранични частни инвестиции (OPIC) и Уникредит Булбанк, както и договор за хеджиране. На 9 март 2012 г. то договаря дългосрочни заеми съответно с МФИ и КЗЧИ, по които на 28 март 2012 г. са получени 87.236 млн. eвро от МФИ и $50 милиона от КЗЧИ.

Успоредно с договорите за кредит, дружеството сключва и суапови договори за хеджиране на валутен и лихвен риск с Уникредит Булбанк АД.Този заем е обезпечен със залог върху предприятието с балансова стойност към 31 декември 2016 г. 234.628 хил. лeва. През декември 2017 г. е сключен анекс към договора за залог.

От годишния отчет за 2016 г. става ясно, че е констатирано неспазването на условията по заема (т.нар. ковенанти). Това е свързано с въведени ограничения за изкупуване на електрическа енергия, таксата за достъп и фонд Сигурност на енергийната система.

Справка в сайта на съда във Вашингтон показва, че по делото на ЧЕЗ срещу Бълтария, заведено през есента на 2016 г., няма развитие, след като компанията обяви за продажба бизнеса си в България преди година.

Интересен факт е, че "Спасов и Братанов", които според купувача на активите на ЧЕЗ Гинка Върбакова са я представлявали при преговорите с чешката компания, е и юридически представител на Корпорацията за задгранични частни инвестиции. Делото във Вашингтон обаче се води от адвокататите на ищеца "Камерън Маккена".

"Висящите дела срещу българската държава заради хаотичните опити да се балансира енергийния пазар след кризата през 2013 г. са сериозен инвеститорски риск в сектор енергетика", коментира онлайн изданието.

Очаква се и развитие по иска на Оманския фонд срещу България, който е в същия съд във Вашингтон. Фондът на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман държеше 30% в четвъртата по големина банка в България и настоява да получи най-малко 150 милиона евро. Оманският фонд твърди, че България е нарушила ключови принципи за равно третиране и защита на инвеститорите при фалита на КТБ.

Междувременно агенция Ройтерс съобщи, че чешката държавна компания ЧЕЗ ще получи 100 милиона евро от Албания. Така приключва спорът между албанската държавата и чешката публична компания, започнал след като Тирана отне лиценза на дъщерното дружество на ЧЕЗ, което доставяше ток на населението.

ЧЕЗ започна арбитражно производство срещу Албания, а чешкото правителство заплаши да блокира предоставянето на статут на кандидат за членство в ЕС на Албания, ако спорът не бъде решен. ЧЕЗ ще получи парите, които приблизително съответстват на първоначалната инвестиция на фирмата в страната, на годишни вноски, разпределени в следващите четири години.