- Г-н Тодоров, как ще коментирате идеята 17-годишни да излизат на пътя и да получават временна книжка? Ще ги направи ли наистина това по-опитни шофьори?

- Има такава европейска и американска практика младежите да получават книжка още преди 18 години. Бих казал, че живеем във време, в което подрастващите са изключително самостоятелни. Да не говорим, че цените на автомобилите са достъпни. Животът е много по-динамичен, отколкото преди 30 години. Така че младежите може спокойно да шофират на пътя на 17 години, въпросът е това да става безопасно и с придружител, който обаче отговаря на определени условия. Защото е важно този човек да има определен стаж, да няма нарушения и т.н. Освен това трябва да има някои рестрикции за младите водачи - да не шофират през нощта, да не превозват повече от двама членове на семейството си, допустимата скорост за тях да е до 110 км/час. Така че тази практика съществува и в други страни и не виждам защо да не бъде въведена и у нас.

- Законът за движение по пътищата всъщност е сред най-променяните през годините. Доколко е добре да е разделен на три части?

- Добре е, защото касае различни неща. Например организацията на техническите прегледи и изискванията за пунктовете нямат нищо общо с правилата за движение по пътищата. Те са устойчиви и рядко се променят. Но когато променяме например изискване за млади водачи, не бива да се променя целият закон. Затова е добре той да е разделен на части.

- Предвижда се за три нарушения на пътя водачите да остават без книжка за цяла година. Професионални шофьори обаче вече се оплакаха, че това може да ги остави без работа за дълго време. Крайна мярка ли е това наистина?

- Нека първо уточним, че у нас най-големият проблем е събираемостта на глобите. Има санкции от по 3000 лева, но в България те не се плащат. И това е така, защото държавата не го позволява. По отношение на свалянето на номера и вземането на книжки бих казал, че това е работеща система. Причината е, че се вземат на момента. Законът в общи линии се промени и ако не си платил застраховка или имаш неплатени глоби, книжката се взема до плащането на санкциите. Тогава книжката се връща на шофьора. По отношение на сваляне на номерата това е крайна мярка - за шофиране в нетрезво състояние, както и без книжка. Така че нещата трябва да се прецизират, но дали периодът ще е една година, няма такова значение. Мярката е предвидена предимно за груби нарушения.

- Какво тогава трябва да се направи, за да има по-голяма събираемост на глобите?

- За целта системата трябва изцяло да се промени. Нека първо глобите да се плащат, а след това до се обжалват. При нас е обратно - обжалваме на три инстанции, водим безсмислени дела, минава време и я няма ефективната санкция от страна на държавата. Навсякъде по света първо се плаща глобата и тогава можеш да обжалваш. И ако съдът прецени, че наистина не е имало нарушение, парите ти се връщат. Но това са много редки случаи. Също така трябва да се даде възможност глобите от камери да се плащат веднага с регистриране на банкови сметки. Защото във всички държави в ЕС ако не платиш санкцията за 14 дни, тя става двойно по-висока. Накрая се изпраща съдия изпълнител, който събира вземанията по улеснена процедура.

- Кои остават най-грубите нарушения у нас? Има ли промяна в това отношение?

- Най-грубите нарушения са превишената скорост и навлизане в насрещното. Но тук вина има и инфраструктурата в някои райони. Така на определени места има концентрация на ПТП-та. Само преди няколко дни загина момиче на Владая. Това е участък, за който ни е отдавна предупреждаваме, тъй като там има опасен завой. Непрекъснато настояваме да се вземат мерки в тази посока, но още няма промяна.

- А намаляват ли произшествията, какво сочат новите данни?

- За 2017 година има 682 загинали, което е с 26 по-малко загинали в сравнение с 2016-та година. 8680 пък са били ранените, което е с 694 по-малко от предходната година. Въпреки това обаче България е на второ място по брой на загинали в страните от Европейския съюз с 95 души на 1 милион население. След нас е Румъния с 98 на 1 милион. Държавите с най-добри практики са Швеция, Англия и Холандия с по 25-27 души на 1 милион население. За съжаление има 36 загинали деца. От тях 27 са били пътници, като те не са били превозвани безопасно. Основният проблем е, че децата не са били в детски седалки и столчета. Жалко е, че няма голям контрол в това отношение. Специално за детски столчета Пътна полиция проверява само кампанийно - на 1 юни и 15 септември. Така че проверките трябва да са постоянни. Освен това 95% от българите се возят без колани на задната седалка на автомобилите. Ако това се промени, би спасило поне 80-100 души. Затова Пътна полиция трябва да извършва и тук проверки. Трябва да се промени системата на пътната безопасност и да има един постоянно действащ орган, който да е с много по-широки правомощия. Сегашната комисия има само консултативни функции и тук се къса връзката между изпълнителна, законодателна и местна власт. Няма орган, който да провежда държавната политика.

- Смятате ли, че е добре колите, внесени на старо у нас, да минават първо на технически преглед и едва тогава да се регистрират?

- Проблемът е, че България се превърна в автоморгата на Европа. Сбъркана е системата ни, защото е недопустимо 20-годишни коли да плащат по-нисък данък, отколкото новите автомобили. Новите отделят много по-малко вредни емисии, а собствениците им плащат по 300-400 лева, а на стари коли - по 40 лева.

- Време ли е това да се промени, често се поставя този въпрос?

- Ами още няма единомислие по него, защото се смята, че промяната ще засегне много хора. Известно е, че българинът няма големи финансови възможности, но промяната трябва да започне от тук. Другото е, че техническите прегледи трябва да се правят наистина на стари автомобили и да са реални - да се връщат колите, да се отнемат лицензи на пунктовете, които вършат нарушения. Това е свързано с екология и с безопасност. Не случайно българските градове са с най-мръсен въздух. Така че трябва да избираме дали искаме да дишаме мръсен въздух, или да приложим непопулярни мерки, които обаче са ефективни.

Визитка:

Роден е на 26 октомври 1972 година

Завършил е английска гимназия в Пловдив, след това право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и застраховане във ВУЗФ

Носител е на голямата награда „Достоен българин” за 2009 година и на голямата награда „Златен ритон”