В търсене на баланса

 За втори път от началото на века ще правим прекрояване на районите за планиране. Публична тайна е, че реформата я правим, за да запазим шансовете за повече средства от кохезионните фондове на ЕС. Оставането на София например като част от по-голям район от страната дава възможност и столичани да продължаваме да ползваме субсидии за обновяване на града ни. В Братислава сега ни завиждали, че имаме метро. Навремето словаците направили грешката да отделят столицата си в отделен район за планиране и заради по-високите му икономически показатели, като на всеки по-голям град в Европа, не могли да се вредят с пари от ЕС за подземна железница. Излиза, че ние сме излезли по-хитри от някои по-богатите ни събратя от бившия соцблок.

Сега обаче родни университетски преподаватели и кметове искат София да се отдели в самостоятелен район за планиране. Логиката им - не лишена от основание, е че главният град на страната генерира 40% от брутния продукт на страната и има всички възможности сам да финансира обновяването си. Случи ли се това, ще останат повече пари за най-бедните места в провинцията. Хора от същата тази академична общност също с право припомнят обаче как само на десетина километра от центъра на столицата има типично селски райони, имащи също нужда от обновяване на инфраструктурата или направо от строеж на нова. Дори в столичен квартал, известен с промишлената си зона, пълна с чужди инвеститори, все още има улици без никаква настилка - яка кал до глезена. А и не само там е така. Дори мечтата на софийските имотни брокери за сделка - кварталите по северните склонове на Витоша (също бивши села) почти нямат канализация, електроснабдяването при всяко влошаване на времето става проблематично, а улиците са като след бомбардировка.

Та с какво, ако не с пари от кохезионните фондове ще може дори и големите ни градове да станат като тези в богатите страни от ЕС. България не е виновна, че след края на Втората световна война попада в съветската сфера на влияние и изостава в развитието си. За забавянето с влизането ни в ЕС отговорността си е почти изцяло наша и това сега го разбираме с пълна сила, защото проекти много, а финансирането все не достига. Друг е въпросът, че част от исканията за субсидия са за некачествени начинания и логично не се подпомагат.

В следващата около година ще се търси балансът на интереси в прекрояването на районите за планиране. От намирането на оптималния му вариант в максимална степен зависи доколко от началото на следващото десетилетие ще можем да разчитаме на достатъчно еврофинансиране за регионално развитие.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/284987_%D0%92+%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B0

Свързани новини: