Докато и ГЕРБ, и БСП от различни позиции обясняват как ей сега ще напишат промени в Закона за енергетиката, за да защитят националната сигурност насред скандала със сделката с продажбата на ЧЕЗ-България на фирмата на Гинка Върбакова, от Реформаторския блок и "Глас Народен" се обозначиха с... направо готов законопроект. 

Документът е пратен и до медиите, и до Народното събрание, и до всички парламентарни групи. Основната идея на текстовете - за всяко прехвърляне на собственост в предприятия, ключови за сектора да се иска предварително разрешение от ДАНС. Специалната служба, която е на подчинение на министър-председателя по закон, ще трябва да се произнася за всяко намерение за прехвърляне на акции или дялове от капитала на дружество, залагането им срещу кредит, цесия и др., когато придобиването на дял дава възможност да се налагат решения или да се спират решения на общото събрание или изпълнителния орган на дружеството. Въпросното разрешение ще трябва да се иска във всеки случай, когато става дума за предприятие, за което важи някое от условията: 

наличие на естествен монопол;

необходимост от значителен финансов и управленски ресурс;

технологична незаместимост и зависимост на потребителите

екологичен режим и значителни рискове при аварии;

обществено и социално значение;

Кои точно дружества ще влязат в списъка пък ще се реваша с изрично решение на Министерския съвет, в което ще бъдат опоменати писмено засегнатите, предлагат реформаторите и Глас Народен. 

Разписано е как ще става искането и даването на въпросното разрешение от ДАНС - кандидатът да придобиване на дялове ще трябва да поиска от ДАНС разрешението като представи доказателства за намеренията и "годността" си според въпросник, изготвен от ДАНС. Всеки въпросник пък ще се изготвя за всеки конкретен случай, става ясно от текстовете - и ще се предоставя за отговор в срок от 1 месец след подаване на заявление за смяна на собственост или залог на акции или дялове.

Ето пълните текстове в Закона за енергетиката, предложени от Реформаторския блок и Глас Народен, както и мотивите им за исканата промяна:

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Особен режим за прехвърляне на дялове от капитала
Чл. 204а, ал. (1). Прехвърлянето на дялове или акции
от капитала на предприятие (търговско дружество), или залагане на дялове или акции срещу кредит, цесия или др. подобни, което упражнява една или повече дейности по чл. 1 от този закон, става след одобрение от Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) когато в случаите по ал. 2 придобитият дял дава възможност на неговия собственик да налага решения или вето на решения на общото събрание на дружеството, или на неговия изпълнителен орган.

(2) Одобрение от ДАНС по ал. 1 се изисква за всяко предприятие, чиято дейност засяга националната сигурност във връзка с някой от следните елементи:
1. наличие на естествен монопол;
2. необходимост от значителен финансов и управленски ресурс;
3. технологична незаместимост и зависимост на потребителите;
4. екологичен режим и значителни рискове при аварии;
5. обществено и социално значение;
6. друго значение посочено в решението по ал. 3. 

(3) Предприятията се определят поименно с решение на Министерския съвет, в което се дефинира значението им за националната сигурност.

(4) Решението по ал. 1 се издава след като лицето желаещо да придобие капиталов дял предостави информация, включително надеждни доказателства по предварително даден му въпросник от ДАНС. Въпросникът се връчва на лицето в срок от един месец след писмено искане от негова страна до ДАНС, а одобрението или отказа по искането се дават в рамките на три месеца от получаването на отговорите по въпросника.

(5) ДАНС изготвя въпросника по ал 4 след съгласуване на исканата в него информация и доказателства с Министъра на енергетиката и други министри имащи отношение към елементите на националната сигурност посочени в решението на Министерския съвет по ал. 3.

(6) Одобрение от ДАНС по горния ред се изисква и за прехвърлянето на част от предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на Търговския закон, ако предприятието (дружеството) фигурира в списъка по ал. 3. 

Досегашната Глава ХІV става Глава ХV и съответно се увеличава с единица поредния номер на следващите глави. 

МОТИВИ

Законът за енергетиката регулира обществените отношения в една специфична стопанска сфера от която зависят и без която не могат да съществуват всички други стопански дейности, както и обществения, политическия и културния живот в страната. В най-голяма степен това се отнася за електро-енергетиката без чието непрекъснато функциониране за броени дни и часове ще се разпаднат стопанския оборот, образованието, здравеопазването, транспорта, съобщенията, средствата за масова информация и цялата обществена среда. Затова няма съмнение, че от състоянието на енергетиката и електро-енергетиката зависят всички елементи на цивилизования начин на живот, благосъстоянието на гражданите и като цяло националната сигурност. 

Гарантирането на националната сигурност, баланса на частните и обществените интереси, цените и състоянието на предприятията в този отрасъл се контролират от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Нейните правомощия обаче се разпростират само върху самите предприятия, но не и върху собствениците на техния дялов капитал. От друга страна ролята на собствениците на капитала е значителна. От тях зависи не само избора на хората, които пряко управляват предприятията, но стопанските планове, реинвестициите на печалбата и заделянето на средства за развитието и техническата им поддръжка. 

Взимането на некомпетентни и рискови решения от собствениците в преследването на печалби, некомпетентното разпределение на паричните потоци и на финансовите резултати, могат да доведат до бързо физическо износване на енергийните мрежи и производствени технологии, висока аварийност и спиране на енергоподаването, загуби за икономиката като цяло и в крайна сметка до масови недоволства и политическа дестабилизация. За разлика от останалите стопански сфери, некомпетентните решения на собствениците в енергетиката могат да доведат не само до фалит на едно предприятие, чиято пазарна ниша бързо ще бъде заета от неговите конкуренти, но до разстройване и блокиране на незаместими национални инфраструктурни мрежи, базисни енергийни мощности и ресурси които не могат да бъдат компенсирани нито бързо, нито без огромни загуби за огромен брой други предприятия и вторични стопански кризи.

Още по-опасни за икономиката и националната сигурност може да се окажат придобиванията на дялов капитал с решаваща или блокираща квота в управлението на ключови дружества в енергийния сектор, от лица умишлено целящи дестабилизация на страната и предизвикване на мащабни кризи с цел политически въздействия и чужди стратегически изгоди.

При приватизацията на предприятия от енергетиката в договорите бяха заложени изисквания за качествата на купувачите в смисъл на специфичен опит в организацията и управлението, финансови възможности, задължения да осигурят инвестиции, технологично обновление и други неценови (политически) условия. Всичко това купувачите трябваше да осигуряват и поддържат за определен брой години. Днес сроковете на повечето неценови условия по тези договори са изтекли. Собствениците на капитала редица приватизирани енергийни предприятия от ключово значение за националната сигурност могат всеки момент да решат да подадат своя дялов капитал на този, който ще им плати най-висока цена. Те нямат задължения да защитават обществения интерес и националната ни сигурност при продажбите. Това задължение е единствено на държавата в лицето на правителството.

Действащото законодателство обаче не предвижда каквато и да е форма на контрол над възможностите способностите и качествата на инвеститорите в която и да е стопанска сфера. Не съществуват и изисквания за одобрение на лицата придобиващи решаващ дял от капитала на енергийни дружества с национално значение за икономиката и сигурността на страната. Така се стигна до случая с покупката на Електроразпределителното дружество „ЧЕЗ – България“, снабдяващо с електричество 1.8 млн. български домакинства и отчитащо обороти от около 2 млрд. лева годишно. Обществото е скандализирано от факта, че мажоритарния дял от капитала на това предприятие е прехвърлен на фирма с 40 пъти по-малък оборот, липса на всякакъв опит в тази сфера и неясно финансиране. Този пример показва, че е крайно наложително да се въведе режим на одобрение на купувачите на решаващи дялове от капитала в стратегически за страната предприятия от сферата на енергетиката. 

Доколкото единствения държавен орган с подходящ опит, капацитет и правомощия в страната е Държавната агенция за национална сигурност, с настоящия ЗИД на Закона за енергетиката (ЗЕ) предлагаме за определени предприятия в енергетиката, прехвърлянето на решаващ дял от капитала им да става след одобрение на ДАНС.
Смятаме, че влизането в сила на предлаганите допълнения в ЗЕ няма да имат финансови последствия за бизнеса и държавния бюджет.