С 13 гласа "за", 7 "против" и без въздържали се парламентарната правна комисия днес очаквано отхвърли ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за банковата несъстоятелност, предложени от ДПС начело с депутата Делян Пеевски.

Румен Радев наложи вето на "Закона Пеевски" за КТБ

Законопроектът бе определен от вносителя като начин да се спре "вторичното разграбване на КТБ" чрез отменяне на сделките за цесии, които много от кредиторите на банката осъществиха след фалита й. Според държавният глава обаче има сериозен проблем със законопроекта, тъй като създава възможност да се разтрогват вече сключени сделки, тоест се въвеждат правила със задна дата - белег на извънредно законодателство, а и в самия проект бе записано името на фалиралата КТБ, което на практика го прави закон за една конкретна банка.

"Предложените от нас текстове са в съзвучие и с действащото законодателство. Ретроактивното действие се прилага по изключение. При такъв тежък обществен проблем и интереса на държавата и обществото, е редно да се направи изключението", заяви депутатът от ДПС Хамид Хамид. "Става въпрос за неразбиране на предложените текстове."

Вторият вносител на законопроекта наравно с Пеевски - Йордан Цонев, отбеляза, че ДПС все пак са си взели бележка от критиката на президента, че не е имала пълна яснота относно обхвата на този обществен интерес. И заяви, че от Движението са направили допитване до министъра на финансите, което ще бъде представено на обсъждане в зала.

Радев обмислял поредното вето - върху закона "Пеевски за КТБ"

"Засега имаме обобщената справка, която дава за целите на това разглеждане в комисията и ни дава яснота относно обхвата. Ще ви дам само три цифри - стойността на заличените обезпечения - 233 млн. лв., материалният интерес на извършените осчетоводени и неосчетоводени прихващания - 1,174 млрд. 205 дела попадат под действието на закона. Правим изрично уточнение - нормите в законопроекта в преходните и заключителните разпоредби имат десйтвие след прозинасяне на санкции от съда. Смятаме, че това е значим обществен интерес."

И отбеляза, че дори според държавния глава депутатите имат право да гласуват закони със задна дата.

"Да, България" зове за вето на закона "Пеевски" за КТБ

От БСП очаквано обявиха, че ще подкрепят ветото, тъй като според тях от една страна законът няма да свърши нужното, а от друга - създава сериозни рискове. 

Йордан Цонев опонира:

"По кой точно закон ще се атакува вземане на КТБ в несъстоятелност при отменена от съда цесия? И откъде са черпили право квесторите при извършване на осчетоводяване или прихващане на цесия, да заличат обезпечението по това вземане на КТБ. Кое точно е това основание? Ако сега съдът не признае една цесия, вие сами разбирате, че синдиците нямат към какъв залог към какво обезпечение да насочат вземането. Не може квесторите да извършат такова действие, при положение, че има обжалване. Цесията не е станала факт."

Според депутата от БСП Крум Зарков, макар Народното събрание да може да приема ретроактивни закони, това не е непременно добра практика.

"По отношение на ретроактивността - да, имаме такава практика, но не съм сигурен, че това е нещо, с което трябва да се гордеем. Понякога тази практика е санкционирана от Конституционния съд, понякога не, но при всички случаи това е практика, която не отговаря на устойчиво и трайно законодателство."

Зарков добави:

"Ако е имало измами, а явно е имало такива, ако е имало превишаване на правомощия на квестори, ако е имало недобросъвестни далавери, те са незаконни и като такива, подлежат на отмяна. Но ако има законни такива и ние ги отменим със задна дата, може да не стигне до Конституционния съд, но до други съдилища от международен характер."

Парламентът обяви за нищожни цесии и прихващания, свързани с КТБ

Според него ветото все пак е постигнало целта си, тъй като се задават повече въпроси и има повече прозрачност. Хамид Хамид (ДПС) обаче отбеляза, че Зарков не е коректен.

"На първо място законопроектът в основната си част е по отношение на всички банки. Това е защита от вашето опасение, ако някой ден се случи нещо подобно. Второ, информацията, която г-н Цонев преди малко предостави, е просто синтезирана информация от публични източници, намира се в докладите на синдиците, те редовно ги казват. Тази информация винаги е била публична, няма как да се осветлява нещо."

Тук в дебата се включи и председателят на комисията от ГЕРБ Данаил Кирилов, който отбеляза:

"В старта на 43-тото Народно събрание ние весохме два законопроекта в Закона за банковата несъстоятелност, именно за да предупредим всички участници, че всяка една цесия ще бъде обявена за недействителна. Принципът е да не се договарят директно страните, защото така ще се предредят едни други. Видя се, че тогава частично сме овладяли процеса, но не напълно. Така че приемам обоснована законодателната инициатива на колегите, внесли този законопроект."

Зарков отбеляза, че не е редно да се прави законопроект за една конкретна банка. Филип Попов, също от левицата, пък разясни според него безспорните негативни последици от това:

"Те водят до правна, политическа несигурност, непрогнозируемост. Инвестиционният риск за българия ще нарастне. Именно в това са моите мотиви, с които аз ще подкрепя ветото."

В края на дебата се включи и един от синдиците на банката - Ангел Донов, който отбеляза:

"Ние трети път се явяваме на комисията във връзка с този закон. И всеки път потвърждаваме нашето становище, че този закон трябва да бъде приет. Той ще ни помогне в масата на несъстоятелността да влязат 1,4 млрд. лева. Досега тази цифра не я бяхме казвали, и мислим, че това е фактически основният мотив, че не е ясно какъв ще е ефекта от този закон. Ако бъде приет, ще ни помогне на нас да съберем тази сума, на вложителите на банката да си получат парите. Ако не бъде приет, ще е в полза на длъжниците на банката, които по всякакъв начин се опитват да не връщат парите."