Българинът е особено същество. Той е придирчив. Специалист е по много въпроси и държи да сподели мнение дори когато няма какво да каже. Има високи изисквания и лесно се разочарова. От друга страна обаче, е много трудно да му угодиш. Рядко е щастлив, редовно е мрънкащ.

Винаги е емоционален и не обича да е реалист. Смята себе си за специален. По-специален от останалите. Че хан Аспарух да не му е дал тая земя едно време, за да бъде тих и смирен, я?

Разбира се, че ще недоволства, ако му се отвори възможност. А възможности много - зиме, лете, денем и нощем. Толкова много талант има българинът в това отношение, че единствено можем да съжалим (и да помрънкаме на свой ред), че тази „дисциплина“ по някаква причина не е олимпийска. Поне състезания по нея се провеждат редовно.

Олимпийските игри в Пьончан приключиха преди няколко дни, но далеч по-интересна е надпреварата по недоволство, която започна още по време на игрите, но която все още продължава. Окей, след като теглим чертата и направим любимата на всички равносметка, не съм сигурен дали българският спорт заслужава топла прегръдка или евтаназия.

Някак между другото изпратихме цели 21 спортисти в Южна Корея - най-много от 2002 година насам. Но като изключим 5-6 от тях, едва ли ще успеете да изброите имената на останалите. И спортовете, в които се състезават. Не искам да звуча пренебрежително към спортисти, които все пак са заслужили квоти за олимпийски игри, но искам да акцентирам върху това, че нямахме право да очакваме каквото и да е от тях.

Радо Янков отпадна още в квалификациите в сноуборда

Няма нужда министърът на спорта да обяснява в сутрешните блокове защо не сме спечелили медали. Няма нужда да подлагаме и самите спортисти на допълнително унижение, задавайки им същия въпрос. По-скоро сами да си отговорим с какво право вдигаме изкуствено летвата?

Но докато съм на вълна въпроси, ще задам няколко помощни. Да се сещате за някой наш сънародник, който да постигнал наскоро забележителни успехи в който и да е зимен спорт на световната (не само европейска) сцена? Освен Радослав Янков, който преди две години спечели Световната купа по сноуборд. Да се сещате за кой да е зимен спорт, който да получава добро финансиране от държавата (не става въпрос за елитното ниво, а за аматьорското, основата) и който да разполага с добра база в България?

Да се сещате какви бяха постиженията на представителите ни на последните две зимни игри? Май въпросите се получиха реторични.

Някой може да каже, че през последните 10-15 години немалко наши представители в различните спортове (и зимни, и летни) постигаха завидни успехи. Без много да му мислите, сигурно ще се сетите за Евгения Раданова, Албена Денкова и Максим Стависки, Екатерина Дафовска, Ирина Никулчина... Но успехите им сякаш дойдоха доста енигматично, като се имат предвид почти нулевите условия за подготовка, с които те са разполагали.

Подобно нещо се случва и с българския волейбол, който все още произвежда таланти на световно ниво, въпреки че почти всички зали в България са в окаяно състояние. В зимните спортове обаче това чудо отмина и трябва да сложим розовите очила с големия диоптър, за да си повярваме, че ни очакват кой знае какви емоции, свързани с тях. Камо ли пък медали... 

В този ред на мисли резултатите от Пьончан са всичко друго, но не и неочаквани. Колкото и да не ми се иска да го призная, спортистите ни в Южна Корея бяха просто симпатичен фон - преки свидетели на действието, застанали удобно на първи ред. По комичен начин е тъжно, че ако класиранията се зачитаха отзад напред, щяхме да имаме бронзов медал в ски бягането.

Както и в Рио преди 2 години, така и сега предвидените държавни бонуси за медал бяха огромни - 250 000 лв. за златен, 200 000 лв. за сребърен и 150 000 лв. за бронзов медал. Чудесно! Макар че със същата охота биха могли да предложат сумите и на всеки от спортистите ни, успял да си направи селфи с извънземно. И в двата случая парите щяха да останат непокътнати.

Нашите 16-и в женската щафета в биатлона

Но нека не се отплесваме - идеята ми беше, че трябва да сме реалисти. Тук-там Господ може и да се окаже българин, но цялостната картина е различна. В държава, в която повече се взема, отколкото се дава, няма как да имаме огромни очаквания. Манталитетът тук е такъв, че ако могат да бъдат откраднати дори 2 лева, те ще бъдат откраднати. Особено що се онася до пари за спорт. За да не виси твърдението във въздуха, ще ви дам конкретен пример.

Преди няколко години бе сформирана Българска кърлинг федерация на мястото на предишната организация - Български кърлинг съюз, след като последната (с председател Любомир Велинов) бе разформирована заради злоупотреби. По дяволите - що за хора трябва да сте, за да извършвате злоупотреби с българския кърлинг?! Единственото по-ниско ниво, на което човек би могъл да падне, е да краде от федерациите по главоблъсканици и судоку.

Българинът наистина е особено същество.

Ще ви оставя да помислите по въпроса, докато си нахлузвам ските и ще отида да покарам навън. Може да нямаме толкова много писти, но в това време, за щастие, и улиците са подходящи. За разлика от игрите в Пьончан зимата успя да ни изненада (отново).

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Теодоси Тончев: любителят на футбол, кърлинг и петанка