Чиракът - магьосник и евразийската пропаганда

Критично ниското доверие в институциите открива огромни пространства за злоупотреба със страховете на хората. През изминалите два месеца от началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз усилията за заглушаване на европейския дневен ред на България все по-често се насочват към манипулирането на страхове и усилването на евразийска пропаганда.

Историята за чирака, който искал да стане магьосник, е била обект на множество интерпретации, но отвъд комичната й страна, в нея се крие и важна поука. В амбицията си да се представи за истински магьосник чиракът най-често посяга към най-страшните магии. Колкото по-неук и амбициозен е, толкова по-вероятно е да се опита да приложи най-разрушителните заклинания. Всичко това свършва, когато майсторът се върне, но дотогава чиракът е в състояние да предизвика стихии, които трудно могат да бъдат овладени отново.

Дори бегъл преглед на събитията от последните седмици в българския политически живот показва, че твърде много чираци решиха да се правят на магьосници. Ако оставим настрана пред-кампанията, която имаше за цел да компрометира подготовката за българското председателство, същинската пропагандна кампания, в чийто разгар се намираме, напомня твърде много за развихрилия се чирак, който вече се вижда в ролята на повелител на всички магии.

Твърде бързо от фалшиви новини преминахме към първични страхове. Насред пропагандната истерия, която се разгоря в България, мнозина прецениха, че фалшивите новини вече не са достатъчни, за да се постигне бърз ефект. И точно като чирака-магьосник решиха, че е за предпочитане да покажат на другите, но най-вече на самите себе си, колко дълго и несправедливо са били подценявани.

По-голямата част от политиците в България изглежда се отказаха напълно от мисълта, че могат да спечелят доверието и уважението на българските граждани. Вместо да се опитват да привлекат вниманието им към собствените си политически проекти и платформи, все по-често политиците у нас се опитват да създадат или поне да увеличат споделеното усещане за несигурност и тревожност в обществото.

Посланието на тази тактика изглежда ясно – след като не ни харесвате, ние пък можем да ви плашим със страшни истории за предстоящи бедствия и катастрофи. Ако към това добавим все по-настойчивите инструкции на про-кремълската и антиевропейска пропаганда, които ни заливат в навечерието на президентските избори в Руската федерация, с получената смес почти всеки амбициозен и некадърен чирак може да изпробва знанията си в магиите.

Завихрянето на всички страхове около Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и противодействие срещу насилието над жени и домашното насилие има всички шансове да попадне в учебниците за чираци в магьосническото изкуство. Тази кампания се превърна в една от най-дълго просъществувалите мистификации, предизвикали нещо наподобяващо масова психоза. Говоренето за конвенцията продължи по-дълго от обичайното и успя да задвижи дълго прикривани и старателно пазени бесове. Преди всичко - показа истинските мащаби на кризата на мъжката сексуална идентичност, която винаги е отзвучавала по-дълбоко и болезнено в балканската и средиземноморска традиционна култура. Тази пропагандна атака предизвика дълбок резонанс, който успя временно да блокира всеки опит за разумен разговор.

Очевидно окуражени от това, българските чираци-магьосници се опитаха многократно да повторят неочаквания си успех, но както по отношение на вота на недоверие за корупцията, така и при опита за предизвикване на скандал около учебните програми по история, останаха по-скоро разочаровани. В пристъп на нездрав ентусиазъм част от българските чираци се опитаха да заличат следите от зле прикритата си неприязън към отдаването на почит към жертвите на тоталитарния режим от съветски тип, като направиха опит да оневинят политическия тероризъм чрез реванш на представата за т.нар. народен съд. Заклинанието се оказа толкова сложно, че импулсът от него се върна към самите тях, но изглежда че въпреки пораженията, нямат никакво намерение да се откажат.

Така стигнахме до сделката за акциите в българското предприятие на ЧЕЗ. Лошата координация е на път да компрометира и този опит за сложна абра-кадабра, но като всеки чирак и нашите политици предпочитат по-скоро да продължат, отколкото да се откажат. Скандализирането на темата се развива по същия сценарий. При всяко следващо повторение на магическата формула чираците добавят по нещо от себе си. Така незнанието се превърна в дълбока убеденост за предстояща катастрофа. Колкото по-малко се знае, толкова по-лесно е всеки да допълва по нещо от себе си към до болка познатите заклинания.

Почти никой вече не е готов да погледне към онова, което всъщност се случва. Вихърът от заклинания отдавна се отдалечи от първоначалната случка. Върху мъглата от не толкова фини частици с различен произход, все по-лесно изглежда да бъдат проектирани страховете от увеличаване на цената на тока, зачестяване на авариите и дори срив на енергийната система. Всички тези страхове вече бяха мобилизирани преди пет години. Чираците много искат да повторят онова, което се случи тогава.

Никой дори и не се пита какво е общото между едно електро-разпределително дружество и националната енергийна система? Какво общо има собствеността върху акции от едно дружество с неговото оперативно управление? По какъв начин новият собственик, който и да е той, би могъл да се отклони от европейската и българска публична регулация върху дейността си? Ако някой лъже за произхода и размера на привлеченото инвестиционно инвестиране, няма нищо по-лесно от това той или тя да бъдат привлечени под отговорност. Но няма отговори на въпроса какво се случва, ако привлеченото финансиране е реално и сделката бъде финализирана според всички правила.

Десетки други въпроси също няма да получат отговор. Важно е да се вслушаме по-добре във все по-гръмогласното призоваване на различни магически сили. Ако го направим, ще чуем, че всъщност голяма част от усилията на чираците са насочени към темата, просто защото енергетиката се възприема като недосегаема територия на руските интереси в България, както и твърде широката и размита представа за „сектор сигурност”. Говорителите на чираците са същите, те използват същите заклинания и се опитват да направят същата магия, която продължава да дава резултати през изминалите почти тридесет години. Всевъзможни чираци се опитват да ни убедят в своето майсторство, особено когато става въпрос в България да бъдат защитавани интересите на вездесъщия Кремъл, които те възприемат като единствена гаранция за собственото си оцеляване.

Нашите чираци много напомнят онези измамници, които тъкали невидими платове, с които обличали царя, който заради собствените си провинциални комплекси за малоценност приел да се довери на техните обещания. Те се опитват да създадат цялостна представа за катастрофа, но - както и художниците-наивисти - отделят прекалено голямо значение на детайла, забравяйки за общата картина. Просто защото са чираци. Във всеки случай нашите чираци биха могли да израснат до калфи само с връзки. Няма друг начин, като се има предвид агресивния примитивизъм, с който ни заливат все така неуморно.

Все пак, от наглостта и самонадеяността на чирака може да има и полза. Най-малкото, при преодоляването на последиците от неговите изстъпления, става ясно кои съставки трябва да бъдат държани отделно, кои врати трябва да останат заключени и колко време могат да бъдат оставени без контрол чираците, а дори и калфите на магьосника.

След края на поредния експеримент пушекът ще се слегне, а може би чираците най-после ще бъдат поставени на мястото им. Може би най-после онези, върху чието съзнание се упражняват чираците на майстора, ще се отърсят от не толкова фините частици и ще престанат да се вслушват в чираците.

Или може би не?!

Прочети цялата новина https://offnews.bg//nashite-avtori/chirakat-magiosnik-i-evrazijskata-propaganda-675846.html

Свързани новини: