Кокаинови неволи

 

Една новина, в която са омешани посолството на Русия в Аржентина, близо 400 кг кокаин, склад на дрогата в училището към посолството, заплаши да се превърне в огромен скандал. Мнозина в социалната мрежа я сметнаха за фалшива. Фалшив  обаче се оказа начинът, по който прес секретарката на руското външно министерство Мария Захарова се опита да го замаже по един трогателно наивен начин. Но изглежда донякъде успя, защото в Русия и в България почти нищо не се чу повече за скандала.

 

Иля Милщейн, Грани.ру

Мария Захарова греши. Не трябва да си прес секретар, за да разбереш каква широка гама от емоции е изпитала официалната представителка на външното министерство на Русия, когато в медиите се появи новината за кокаин на територията на руското посолство. Това е по силите на всеки човек, който не е лишен съвсем от способност за съчувствие.

И ние съчувствахме на Мария Захарова, когато разбрахме как се е опитвала да позвъни на „по-старшите другари“, как не успяла, тъй като пречели „входящи позвънявания“ от репортери-лешояди. И как накрая успяла и „въздъхнала с облекчение в слушалката“: спасявайте, наркотици, Аржентина, какво говорят, това не е ли катастрофа? Сърцата ни се обливаха в кръв, като си представихме сърцераздирателната сцена, а в ушите ни зазвуча една тъжна стара песен, съчинена за всички невинни страдалци: „Защо плачеш тук, самотно бедно детенце, блести кокаиновото разпятие по мокрите булеварди на Москва.“ Накратко, ние й съчувствахме.

За щастие на другия край на слушалката вече е приключила мозъчната атака по повод прясната новина от Буенос Айрес, и решението на големите другари не след дълго се появява в ясните и недвусмислени редове на прес рилийза. Във вид на въпрос се споменава „наркотрафик, организиран с участието на сътрудници на руската дипломатическа мисия в Буенос Айрес“. Следва нещо във вид на отговор, от което следва, че „правозащитните органи на Русия и Аржентина са провели съвместна операция по пресичане на канал за доставка на пратки големи количества наркотици… за европейския пазар, при това „товарът… принадлежал на технически сътрудник на учреждението на временен договор в командировка, която по това време приключила“. Спецоперацията пък била осъществена благодарение на посланика на Русия Коронели, който едва ли не лично открил куфарите с наркотиците  в сградата на руското училище към посолството, а успехът бил гарантиран благодарение на „истинско партньорско сътрудничество“ между двете страни, приключили тази година работата около „междудържавен договор за взаимна правна помощ“. И „ако има в този живот моменти на щастие“, ликува в блога си Захарова, разделяйки настроенията си на „преди и след получаване на инструкцията от началството“, то „този е един от тях“.

Вярно, не бива да казваме, че на нас, опиянени от прес съобщението, всичко ни е  станало окончателно ясно. И в детайлите, и като цяло. Някои неща остават непонятни и пречат да се отдадем на неудържим екстаз, умилявайки се от щастието на Захарова и опивайки се от хармонията в отношенията между спецслужбите на Русия и Аржентина.

Ние например не схващаме какво означава думата „предполагаем“ във връзка с един от заподозрените в извършване на престъплението. Очевидно става дума за Али Абянов, бивш технически сътрудник на руската мисия по договор, но нима от това, че договорът е временен, той престава да бъде „сътрудник“? Може ли обикновен гражданин с временен договор да бъде защитен с дипломатически имунитет? Иначе не можем да се доседим как той не се е страхувал да организира в училището цял склад за съхранение на кокаин и как ще поиска от съратниците си да му изпратят пратката вкъщи във вид на лични вещи. Дали това не е добре осигурен канал за транспортиране на кокаин, дали той е подставено лице, дали… и ние не знаем какво да мислим.

Но година и половина, кой знае защо, той бави молбата си за прехвърлянето на куфарите, ако не лъжат източниците. А ако лъжат, то сюжетът изглежда иначе. Кокаинът не се е залежавал в училището. С една дума, фактът, че колегите  отрекли да имат нещо общо със заловения, не буди голяма изненада, това е обичайна практика на взаимодействие на нашата държава с изобличените. Поразително е обаче количеството на куфарите, които се канел да изпрати към родината безстрашният наркобарон.

Другата тайнствена история е свързана с фонда „Руски православни меценати в Латинска Америка“ начело с Чикало и Близнюк, двамата задържани в Аржентина съучастници на Абянов. Не, ние не можем да твърдим, че където е църквата на патриарх Кирил, там непременно е и ФСБ. Обаче можем да твърдим, че това са две братски епархии, и ако с течение на времето се установи, че православното меценатство в Буенос Айрес се основава на висококачествен колумбийски кокаин, няма да се преструваме на шокирани. Нищо ново за този свят няма да научим.

Но черешката на тортата е разказът за „самолета на Патрушев“, който бил използван за пренасяне на куфарите. Не с цел разобличаване на злоумишлениците, а заради други цели. И въпреки че апаратът на Совбез на РФ (Съвет по безопасност на Руската федерация), където работи бившият шеф на ФСБ, тази информация категорично бе опровергана, да се доверим на апарата в дадения случай не е задължително. Още повече че с тази версия добре се връзват сведенията, идващи от Уругвай, откъдето също, по всяка вероятност, са излитали самолети с опиати с директен курс към Москва.

И всичко това рисува една картина, която впечатлява с мащабите си. Става така, че в епохата на санкциите и контрасанкциите едни добри хора се грижат за притока на инвестиции в храма и се стремят да напълнят хазната въпреки всички машинации на нашите многочислени врагове. И когато тези предани хора ги хванат с куфарите и докарат Мария Захарова до нервна криза, те прекрасно знаят как да се извъртят и да съчинят такова съобщение за пресата, че всеки читател е длъжен да осъзнае – по-верни приятели от тези в далечна Аржентина Русия не е имала, няма и няма и да има. С кого друг при един разразяващ се скандал би било възможно така хубаво да се разберем.

Разбира се това не значи, че картната е абсолютно достоверна. Но означава, че официалната ни представителка, преживяла страшни моменти на ужасяващо неведение, е поставена в течение на нещата, за да може успешно да опровергае клеветниците. С което се зае веднага. „Когато научих буквално няколко детайла, моментално си помислих – това е готов сценарий за филм.“ Да, филмът ще се получи класически, но не сме сигурни, че у нас ще го покажат. Е, ние ще видим, отчасти вече го видяхме, и ще оценим по достойнство изумителния образ на една объркана героиня от втория план.

На снимката: Танцуващата Мария Захарова

 

Превод: Рени Нешкова

 

 

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/03/01/%d0%ba%d0%be%d0%ba%d0%b0%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b8/

Свързани новини: