Когато миналия октомври Драган Маркович показа няколко танцови стъпки на политика от австрийската Партия на свободата Йохан Гуденус, беше нещо повече от веселба на съвместно тържество. В цяла Сърбия Маркович е смятан за емблема на дивите 90-те години на миналия век. Плешивият депутат от дясната партия Единна Сърбия, бивш боксьор аматьор, който при ерата на Милошевич беше собственик на съмнителна телевия за излъчване на музикални предавания, беше организирал тържество и ангажирал фолкзвездата Цеца, вдовица на съратника на Маркович  Желко Ражнятович – “Аркан”.

Всъщност важното се случи преди празненството. Маркович посети в кметството на Виена тогавашния заместник-кмет Гуденус, припомни сръбската подкрепа за крайнодясната Партия на свободата и изрече:

"Очакваме, че министрите от Партията на свободата в новото австрийско правителство ще продължат да подкрепят Сърбия".

Желанието се сбъдна четири месеца по-късно. Преди визитата си в Белград в началото на февруари т. г. вицеканцлерът Хайнц-Кристиан Щрахе заяви за сръбския в. "Политика":

"Вън от съмнение е, че Косово е част от Сърбия".

Проблемът е, че през 2008 г. Австрия официално призна независимостта на Косово. Когато се надигнаха критични гласове, вицеканцлерът обяви, че се е позовал на сръбското право.

От пролетта на 2007 г., две години, след като Хайнц-Кристиан Щрахе оглави Партията на свободата, тя подкрепя не само сръбските националисти, а демонстрира и симпатии към Владимир Путин. Дори през 2016 г. партията сключи споразумение за сътрудничество с тази на Кремъл  - "Единна Русия". Може да се прояви разбиране към сръбския ангажимент поради голямата диаспора в Австрия. Сближаването с Русия обаче е безсмислено. Партията на свободата непрестанно отрича, че получава пари от Москва. Вън от съмнение е, че за нея авторитарният режим в Русия става все по-привлекателен.

Тъй като различни разузнавателни служби са на подчинение на министри от Партията на свободата, западни спецслужби се опасяват, че Виена изпраща на Москва секретни информации. Във всички случаи не бива да се подценява потенциалната опасност за федералния канцлер Себастиан Курц.

Въодушевлението спрямо Сърбия дойде неочаквано. От XIX век германски националисти в Австрия насадиха дълбока омраза спрямо Сърбия. През 1998 г. Йорг Хайдер - тогавашният лидер на Партията на свободата, призова за военен удар срещу режима в Белград заради политиката му спрямо Косово.

Наследникът на Хайдер Щрахе промени линията. По време на прием в сръбското посолство във Виена през февруари 2007 г. публично разкритикува стремежа на Косово да се отцепи от Сърбия. Три месеца по-късно той окачестви провинцията като "изконна сръбска територия" и започна да повтаря на развален сръбски получило популярност твърдение на Слободан Милошевич:

"Kosovo je srce Srbije" (Косово е сърцето на Сърбия).

Почти по същото време започна и симпатията на Партията на свободата към Владимир Путин. Преди през 2007 г. Путин да пристигне на посещение във Виена, Щрахе припомни за погазване на човешки права в САЩ и обяви, че Путин е добре дошъл в Австрия. Година по-късно Щрахе изрази и разбиране за руската военна офанзива в Грузия, подложена на остра международна критика.

Роля изигра грузинският бизнесмен и проруски настроен политик Леван Пирвели. В родината си той стана известен с нанесения през 2001 г. побой в ресторант на негов политически опонент, след което стреля срещу него. Малко по-късно беше обвинен и в убийство на 21-годишен студент. За да избегне правосъдието, той избяга в Австрия и получи политическо убежище. При президентството на прозападно настроения Михаил Саакашвили Пирвели успя да го убеди Грузя да преведе на австрийска  банка 25 милиона долара неустойка за провален енергиен проект от страна на фирмата на Пирвели "Anglo Oil".

През март 2014 г. заместник-председателят на Партията на свободата Йохан Гуденус и приятелят му по партийна линия Йоханес Хюбнер бяха сред международните "наблюдатели" по време на референдума на окупирания от русия полуостров Крим, които не посочиха нарушения. Гуденус беше верен на Кремъл наблюдател и по време на местни избори в Санкт Петербург.

През 2015 г. при посещение в Москва на ръководена от Гуденус делегация той заклейми санкциите на ЕС срешу Русия като "напълно безсмислени и вредни за икономиката".

Усилията на Партията на свободата дадоха резултати. На 19 декември 2016 г. дружбата стана официална. Месец по-рано прокремълската партия Единна Русия взе решение за сътрудничество. Подписано беше споразумение, в което между другото се посочва, че ще се работи за укрепване на приятелството, както и при възпитанието на младото поколение в дух на патриотизъм и трудолюбие.

След това не се чу нищо за други инициативи.

Но докато напоследък Русия мина на заден план, Гуденус отново привлече Сърбия във фокуса на вниманието. През май 2017 г. той се ожени за Таяна Таджич от Баня Лука (столица на Република Сръбска – б. р.), дъщеря на известна юристка и нотариус. На църковната венчавка пристигна и Милорад Додик, президент на Република Сръбска. Както и Партията на свободата, той също търси близост с Москва. Гуденус и Додик се срещат често. При последната му визита в Баня Лука Гуденус беше помолен от Додик да получи орден, присъден на Хайнц-Кристиан Щрахе и да му го предаде.

Заслугата му – преди да стане вицеканцлер на Австрия по държавната телевизия в Баня Лука миналата есен Щрахе не изключи отцепването на Република Сръбска от Босна и Херцеговина.

И досега Австрия е за запазването цялостта на босненската държава.

Авторът Хервиг Хьолер е писател и журналист. Пише за германския седмичник за политика “Ди Цайт”, откъдето препечатваме публикацията му със съкращения. Преводът е на Клуб Z.