"Политическата ситуация в Италия е страшна, но не е сериозна."

Това е може би най-доброто описание на политиката в Италия, коментира агенция Bloomberg. То е направено от Енио Флаяно - човекът, по чийто сценарии са заснети редица шедьоври на режисьора Федерико Фелини - от малцината, описали по най-добрия начин пороците и добродетелите на италианците.

Думите на Флаяно звучат със същата сила отпреди 60 години, в навечерието на утрешните парламентарни избори. Презизборната кампания бе комбинация от палячовщина и перчене.

Какво чака Италия след изборите на 4 март?

Луиджи Ди Майо - лидерът на популисткото Движение "5 звезди", представи на президента Серджо Матарела списък с министри, сякаш вече е спечелил вота. Понеже държавният глава отказа поисканата среща, Ди Майо му прати списъка по мейла.

Магнатът и бивш премиер Силвио Берлускони пожела да напише "Берлускони президент" на логото на партията си "Форца Италия", макар да му е забранено да заема публичен пост заради присъда за данъчна измама.

Партиите обещаха минимален доход, плосък данък и еврооблигации, без обаче да обяснят ясно как ще ти постигнат.

Всичко това би трябвало да тревожи италианците - с изключение на факта, че няма никакво значение. Истинската трагедия на утрешните избори е, че в момента, в който изборните секции затворят, цялата кампания ще бъде забравена, отбелязва Блумбърг.

Антонио Таяни ще се бори за премиерския пост в Италия

Циниците биха казали, че това важи за всички избори. Но в Италия разминаването между кампанията и реалността наистина е огромно. Цялата избирателна система на страната - смесица от пропорционално представяне и "победителят печели всичко", окуражава политиците да приказват каквото им скимне. А формиращите се коалиции след вота дават на партиите отличното оправдание да се отказват от обещанията си, щом се окажат във властта.

Това ще важи с особено голяма сила, ако нито една партия или коалиция не спечели мнозинство, както най-вероятно ще се случи. Движение "5 звезди", десноцентристката коалиция начело със Силвио Берлускони и левоцентристите на доскорошния премиер Матео Ренци могат да ... разтроят гласовете приблизително поравно. И единствената възможност ще се окаже крехко правителство на голяма коалиция.

Така например "Форца Италия" е в коалиция с националистическите и ксенофобски формации като Северната лига на Матео Салвини и "Италиански братя" на Джорджа Мелони. Програмите и на трите политически сили обаче са коренно различни.

Берлускони уверява европейските партньори, че излизането от еврозоната не подлежи на обсъждане, тъй като ще бъде много скъпо. Салвини обаче продължава да лансира идеята за Italexit и издига отявлено евроскептични кандидати. Ако десноцентристите влязат в правителството, те ще трябва да забравят редица свои обещания.

Който и да спечели на 4 март, много бързо ще се изправи пред суровата реалност. Италия трябва да спазва правилата на еврозоната и да намали своите дълг и дефицит. През последните месеци Еврокомисията бе снизходителна към Рим, но финансово затягане е неизбежно след изборите.

Проучванията сочат, че Движение "5 звезди" ще стане най-голямата парламентарна сила, макар че едва ли ще си осигури достатъчно места, за да управлява. Подобно на други партии тя също иска да преговаря за повече финансова свобода в Европа. "5 звезди" заплашваше преди да извади Италия от еврозоната, ако исканията му не бъдат чути. Но постепенно смекчи тона.

Такива заплахи нямат голяма тежест. И преди хората са гледали този филм, припомня Блумбърг. Когато Алексис Ципрас и водената от него радикална левица СИРИЗА спечелиха убедително изборите в Гърция, той направи същото с програмата за икономии и дори организира и спечели референдум против нея.

Финансовият му министър Янис Варуфакис бе готов да вади страната от еврозоната, след което бе изтикан встрани и принуден да подаде оставка. А правителството на Ципрас днес стриктно спазва европейската спасителна програма. В момента, в който изглеждаше, че Гърция ще излезе от общата валута, от банките й започнаха да изчезват парите на вложителите, а централната банка бе принудена да наложи контрол върху капиталите. И властите в Атина отстъпиха.

Разбира се, Италия е по-силна и по-развита икономика от  Гърция. Но все пак има нещо общо в динамиката им.

Италианците ще гласуват утре, но чак след това ще им стане ясно към каква политика се придържат хората, които те ще изберат.