Нашенски нелепици

 

 

В едно свое предаване Георги Коритаров обяви народния представител Спас Гърневски за интелектуалец на ГЕРБ и го попита какво е мнението му за Закона за защита на нацията.

Интелектуалецът на ГЕРБ Гърневски отговори, че Законът за защита на държавата е насочен против терористите.

Коритаров уточни, че не пита за Закона за защита на държавата, а пита за Закона за защита на нацията.

Тук интелектуалецът на ГЕРБ замълча. След това продължи да мълчи. След това обясни, че законите не бива да преследват невинни. Или нещо такова обясни. Като опровержение на онези, които биха си помислили, че законите бива да преследват невинни.

Коритаров отново зададе въпроса си и отново уточни, че пита за ЗЗН, а не за ЗЗД. И предположи, че като интелектуалец на ГЕРБ, Гърневски несъмнено прави разлика между двата закона. Гърневски отговори нещо и от това нещо веднага си пролича, че той несъмнено не прави разлика между двата закона. Или по-скоро се разбра, че интелектуалецът на ГЕРБ въобще не знае какъв е този Закон за защита на нацията.

Като при чукчата се получи някак си. Човекът е законотворец. Длъжен е да твори закони, не да ги познава.

След това законотворецът на ГЕРБ обяви, че има намерение да сътвори закон, който да преследва онези, които възхваляват престъпния комунистически строй. Това по повод изявленията на червения депутат Жаблянов, че присъдите на Народния съд срещу десетки хиляди невинни хора били военновременна необходимост.

Много отрадно от страна на господин Гърневски. Много достойно. Човек веднага се досеща поне за двама височайши политици, които биха пострадали от един такъв закон. Първият – Корнелия Нинова, която поднесе цветя на гроба на Тодор Живков. Но много повече би пострадал вторият политик. Към него би трябвало да бъде приложена цялата строгост на закона. Този втори политик се нарича не инак, а Бойко Методиев Борисов. Негли същият този Бойко Борисов обяви, че Тодор Живков бил построил две Българии и че всяко правителство, което е построило една стотна от това, което е построил Тодор Живков, би трябвало да се гордее.

Всъщност никой никога не е възхвалявал комунистическия диктатор Тодор Живков така, както го направи Бойко Борисов. И най-тъпият и ограничен партиен или офе деятел, и в най загубената махала или село на социалистическата ни някога рОдина не е хвалил Тошо така, както го похвали сегашният министър-председател на дяснато (sic, че и sictir даже) българско правителство.

И се получава една нелепица. Интелектуалецът на ГЕРБ Спас Гърневски предлага закон, който се стоварва със страшна сила (добре че нямаме смъртно наказание) върху главата на неговия началник, галена от трима папи, незнайно колко патриарси и целувана от Юнкер също.

Заслужава си да бъде потърсен невнятният произход на тази нелепица. Която не се дължи на непохватността или невежеството на един интелектуалец от ГЕРБ. Причините са по-скрити и по-дълбоки. Да вземем лицемерието например.

Лицемерието – осъзнато или неосъзнато (белким има и неосъзнато лицемерие) на онези десни консерватори или християн-демократи, които се препоръчваха и продължават да се препоръчват като привърженици на Нравствената Повеля. На Моралния Императив тоест (по Кант). Според тази Повеля никакви обстоятелства не могат да оправдаят погазването на основните нравствени правила в едно общество.

Чудесно. Великолепно даже. Имаме си нравствено неотстъпчиви консерватори и християни – интелектуалци на ГЕРБ и почитатели на Бойко Борисов. Нещо като фарисеи за Евангелските истини се получава. Като Синедрион в защита на Христос също. И Филистимляни за разцвета на юдаизма.

Предлагат миличките закони срещу социалистическия режим на Тодор Живков и в същото време поддържат правителството на Бойко Борисов. Гласуват за него и участват в него.

Не че не знаят какво представлява Бойко, ама да не дойдели на власт социалистите.

Добре, нека е така е. Вярно е. Има смисъл в това съждение.

Ама къде тогава запратихте християнско-консервативните си убеждения. Къде завряхте Моралния си Императив?

Гиди лицемерци такива!

Консерватори, начи, рийшли. Че има ли нещо по-либерално от управлението на батето ви Бойко Борисов, що се отнася до най-съществените страни на битието ни – стопанството. Да позволиш Пирин да отиде при някакъв си гръцки прошляк и ЧЕЗ при Гинка от Пазарджик – това ако не е свръх, супер, транслиберализъм, тогава какво е. (Е, накрая човекът се съпикяса и заобещава да направи нещо, но не под натиска на консерватори, християни, институции и учреждения, а под натиска на Фейсбук. Пак майтап, нашенска си нелепица.)

Гиди лицемерци такива!

Каква полза от всичките ви закони срещу бившия комунистически режим и срещу ченгетата на Държавна сигурност, ако из широките простонародни маси все повече се утвърждава убеждението, че соцът бил нещо добро, пък после дошли лошите и разпродали България за дребни стотинки. Че каква по-изтънчена, подмолна, може би неосъзната и тъкмо затова по-убедителна възхвала на соца от твърдението на важните клечки Борисов, Цацаров и Плевнелиев, да не говорим за по-дребните клечоря, че Тошо ни завещал тридесет, че и повече милиарда активи.

Ми то щом е така, ченгетата на ДС са вършили добро дело – защитавали са режим, с който всяко правителство можело било да се гордее (по думите на Бойко) и който ни е оставил огромни активи (по изявленията на всякакви уж десни властници и политици).

Че каква по-голяма подкрепа за ченгетата от КДС от твърдението, че преходът бил криминален и провален. Ами че това е тяхно твърдение. Тяхна опорна точка. На ченгетата.

Не, такива като Жаблянов все повече ще се множат и никакви закони няма да спрат множенето им. И ще стават все по-нагли.

Между другото и за Коритаров – да, бил е ченге, да, правил е компромиси, макар и не чак дотам исторически, да, користен е може би. Но той има две предимства, които го отличават от другите медийни звезди. Първо – той е умен и образован – нещо извънредно необикновено за родната ни журналистика. Второ – познава нещата, за които говори.

Нали от известно време насам българските медийни собственици и началници решиха, че разковничето на успеха е в упоителното дърдорене на празноглави и нахакани младежи и младежки с русолява мисловност и умилително невежество, прякоросано на „необремененост“, та ги туриха за водещи по всякакви радиа и телевизори.

В сравнение с тях Коритаров е разтуха за изкушения зрител. А пък онези с Нравствената повеля на Кант си имат Кошлуков.  Журналисти и началник с юнашко минало. Лежал в затвора по Тошово време, заслужил борец против комунизма, железен отвсякъде. Да им е жив и здрав!

Аре.

 

 

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/03/02/%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d1%86%d0%b8/

Свързани новини: