Маленка току-що нахлу при мен с въпроса имам ли кола (временно нямам, защото е цялата в сняг) и с идеята да идем до Шипка. Всяка година иска. Обясних ѝ, че не са добри условията за пътуване в момента, и тя разочаровано ме порица за липсата ми на патриотизъм. А аз точно в този момент си мислех за родината и какво обичам най-много в нея. Сетих за онези възрастни хора, които живеят сами в селце в най-бедния край на Европа – Северозападна България– които видях снощи по телевизията. Знам колко са силни и непреклонни, и колко могат да понесат без да се оплачат. Кръвно съм свързана с една такава прекрасна жена, дете на белоградчишка майка и ломски баща. Това е едната ми баба, родом от Видин, прекарала 3/4-ти от живота си в Южна България и столицата, която си остана корава северозападнячка докрай, преживяла бомбардировките по време на войната, загубила първото си дете заради тях, евакуирана, местена, отгледала двете си деца на юг, далече от родния си дом, и която вече на преклонна възраст, отказваше помощ. Искаше да се справя сама колкото може и докато може в собствения си дом, а не приютена при близки. 

Сетих се защо обичам Родопите. Планината, в която замръкне ли странник в непознато село, има ли сватба в селото, задължително го канят и него да не самотува и да сподели веселието. И това е само една от причините.
Сетих се защо обичам Филибето – заради красотата на града, която върволица некадърни архитекти не успяха да унищожат напълно (не му е писано на този град да е грозен, разберете го и спрете да се напъвате) и за хилядолетното му артистично нехайство, което успява да се пропие и в най-закостенялата новопридошла еснафщина.

Морето с потомците на античните гръцки колонии, причудливите им нрави, и дори проклетите созополски баби и лели са ми мили. Рила и Пирин - с жилавите планинци – горди, достойни, работливи и почтени до болка мъже и жени. Свекър ми е от оня край и е един от хората, които най-дълбоко уважавам и обичам на тоя свят. Брестовишкото вино, добричките кайсии, смолянският пататник, огромните градини и необятните плодородни поля на тракийските села, станимашките сармички, дантелената прелест на Трявна, приказката за житената питка, която още се търкаля из Боженци, величавият Търново, купонджийската за мен Варна, бохемският Бургас, Русе, Стара Загора, Велинград, Хасково, Троян, Габрово...

Не знам дали е патриотизъм, но ми е много хубаво, всеки път като се сетя за всичко това. Много. 

Честита да ни е родината!

Биляна Господарска, фейсбук