Още повече електроцентрали се изкарват на борсата за ток

От 1 юли на борсата за ток ще бъдат изкарани повече от първоначално планираните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), когенерации, заводски централи и топлофикациите. На свободния пазар вече ще са принудени да излязат всички тези производители с инсталирана мощност над 4 МВ, а не над 5 МВ, както се предвиждаше. Доставчиците на ток няма да плащат в "Националната електрическа компания" (НЕК) таксата "задължение към обществото", в която влизат надбавките за произведения по екологичен начин ток, за енергията от когенерации и по дългосрочните договори с двете американски въглищни централи. Електроразпределителните дружества и държавният Електроенергиен системен оператор вече ще трябва да купуват от борсата нужната за работата им енергия за технологични разходи, а енергийният регулатор ще може да глобява за пазарни манипулации. Помощите за ток за социално слабите и уязвимите потребители обаче остават за някой друг път. Това стана ясно при представянето в парламента на подготвените от ГЕРБ поправка в Закона за енергетиката по искане на работодателите, които заплашваха с протест заради сътресения на енергийния пазар и манипулативно повишени цени. Измененията, които са и следващата стъпка към дълго забавеното пълно освобождаване на пазара, бяха представени на кръгла маса в парламента във вторник. В началото на януари всички големи електроцентрали бяха принудени да се откажат от собствените платформи за търгове и непрозрачните договори за продажба на ток и да излязат на борсата. "Резултатите са налице", обяви председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев от ГЕРБ. По думите му от началото на годината са проведени 10 търга на борсата за ток и участниците са се увеличили до 40 броя. Цените пък се успокоили и са сравними с тези в региона. Допълнителни над 4 ТВтч от разширения обхват "Сега правим следващата крачка", каза Добрев и обясни, че свалянето на границата за инсталирана мощност, която задължително излиза на пазара, от 5 на 4 МВ, е защото било установено, че има съществена част от ВЕИ-мощности , които са малко под 5 МВ. "Целта им е била спестяване на процедура по лицензира от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и затова има мощност от 4.93 МВ", обясни депутатът. Разширяването на обхвата на борсовата търговия ще изкара на свободния пазар допълнителни 4.3 - 4.5 тераватчаса електроенергия. Той допълни, че въпросът с промяната на плащането на таксата "задължение към обществото" е дискусионен, но идеята е тя да отива във Фонда за сигурност на електроенергийната система, където всички производители на ток и държавните оператори на газовата и енергийната мрежа внасят по 5 процента от приходите си, а държавата - парите от продадени парникови квоти. Промяната, според Добрев, се налага, тъй като нараства проблемът с неплащането на тези такси от страна на търговците в НЕК и това създава проблеми. В момента 15 са длъжниците на НЕК за такива такси, а в същото време те разполагат с малко активи, които не могат да обезпечат вземанията на държавната компания. Затова се обмисля въвеждане на банкова гаранция или депозит в полза на Фонда за сигурност на електроенергийната система. Те ще са в размер, съответстващ приблизително на едномесечното търгувано количество, и при невнясане на дължимата за изтеклия месец такса "задължение към обществото" тази гаранция ще се усвоява, обясни Добрев. Рязко свиване на плащанията към НЕК Фондът, който досега основно покрива дефицитите на НЕК като обществен доставчик, вече ще плаща на държавната компания само компенсации за нейните разходи по изкупуване на енергията от ВЕИ, когенерации, заводски централи и топлофикации с мощност под 4 МВ. Фондът обаче ще поеме плащанията на разликите между цените, постигани на борсата от принудително извежданите там производители, и определените преференциални цени от енергийния регулатор. Вече няма да има преференции за производителите на екологично чист ток в сегашния им вид. Те ще бъдат заменени от премии, посочи председателят на КЕВР Иван Иванов. Реално регулаторът ежегодно ще определя цени на тока по групи производители – за вятърни централи, соларни според вида и мощността на панелите, на биомаса, водни централи, когенерации, топлофикации. На база на средно претеглените цени, постигнати на борсата, отново по групи производители ще се определят въпросните референтни премии – един вид разликата между борсовата и преференциалната цена. Всяка следваща година обаче ще се правят анализи и ако има надвишени приходи от тези премии, това ще се отразява в следващата годишна цена и тя ще е по-ниска. Същото ще е и при обратния случай, обясни Иванов. Според него така ще има справедлив модел за определяне на цените на този вид енергия. В същото време Иванов призна, че разходите в системата няма да се променят. Това означава, че няма да има намаляване на цената на енергията заради конкуренцията, което беше движещ мотив за освобождаването на пазара и цените. Графикът за пълната либерализация и помощите за уязвими клиенти остават назад Регулаторният шеф отбеляза,че е необходимо да се разпишат законово и мерките за подпомагане на уязвимите клиенти, за които Световната банка дава конкретни препоръки да обхванат повече потребители. Това обаче няма да стане със сегашните законови поправки. Представените намерения не включваха и срок за пълно извеждане на всички клиенти на свободния пазар на електроенергия чрез поетапно намаляване на количествата ток, купувани от регулирания пазар за формиране на цената на тока за домакинствата. Според доклад на Световната банка, обявен през февруари 2017 г., до три години КЕВР трябва да спре да определя цените на тока за бита, които в този период трябва да се повишават с по 2 процента всяка година. Правителството обаче смята, че по-скоро периодът на либерализация трябва да е 5 години. От енергийната комисия си измиха ръцете с уязвимите потребители с мотива, че това е въпрос на социалното подпомагане и прехвърлиха топката на съответното министерство. Предлаганите от ГЕРБ законови поправки бяха подкрепени от работодателите. "Това е здравият смисъл – в създаването на пазар със саморегулации, а не на борсата двама производители да предлагат 90 процента от електроенергията", коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, имайки предвид, че досега на борсата играят само държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2". Честна конкуренция, без забогатели от ВЕИ купувачи на ЕРП "Така ще се постигне честна конкуренция в полза на потребителите, а не за да забогатее някой собственик на ВЕИ и да си купи електроразпределително предприятие", каза той, визирайки последния скандал с покупката на активите на ЧЕЗ от малката фирма "Инерком", притежаваща досега само три соларни парка. Велев обаче смята, че следващата законодателна стъпка трябва да е свързана с развалянето на дългосрочните договори с т.нар. американски въглищни електроцентрали. При представянето на планираните законови поправки стана ясно, че КЕВР ще придобие правомощия да разследва пазарни манипулации и да глобява извършителите. За по-малки нарушения наказанието ще е конкретна сума с долен и горен праг, а за такива, довели до сътресения на борсата и нарушаване сигурността на енергийните доставки, санкцията ще е до 10 процента от оборота на сгафилия борсов участник. Според Велев глобите за манупалиции трябва да са по-тежки, за да не се превръщат в един вид такси за злоупотреби. Той дори предложи КЕВР да започне да се самоиздържа от таксите, които плащат енергийните компании за лицензирането си, по примера на Комисията за финансов надзор. Увеличеният бюджет обаче да се ползва за заздравяване капацитета на регулатора, а не за заплати, призова представителят на работодателите.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/oshte-poveche-elektrotsentrali-se-izkarvat-na-borsata-za-tok-news276319.html

Свързани новини: