На 77 години почина Николай Николаев, познат на хиляди деца като Бате Николай от предаването „Сладкарница Захарно петле“, а в последните години и като клоуна професор Коко, който усмихваше най-малките пациенти в „Пирогов“.

Николаев бе тъжен клоун, особено в последните месеци, когато изгуби дъщеря си. Актьорът бе огорчен и от безпътицата на съвременна България. Преди три години, когато за Деня на будителите получи наградата „Златен век“, той използва случая, за да сподели тъгата си, че днес страната ни прилича на „Биг Брадър“, тиражиращ човешката простотия и незнание, че живеем във фалшива демокрация. Тогава Николаев предложи да се издигне паметник на криворазбраната свобода, като припомни „конституцията на живота“, която според него се състои от три думи, казани от Христос: „благодаря“, „прости“ и „обичай“.

Николай Стефанов Николаев е роден в Силистра на 18 октомври 1940 г. Внук на поп Никола, свещеник от Русе и родственик на Васил Левски. Брат е на илюзиониста Васил Николаев-Орфи, баща на художника Стефан Николаев.

През 1947 г. семейството му се премества да живее в София. Баща му става директор на Музикалния театър.

Николаев завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1965 г., в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски. Заедно с актьора Марин Неделчев влизат в трупата на италианския цирк „Нандо Орфей” като клоуни-фокусници. Участва в коледната телевизионна програма „Манежът на сънищата“, с участието на Елизабет Тейлър. Дълги години актьор в трупата на Народния театър.

В последните години той бе професор Коко, завеждащ „Клиника по психо- и смехотерапия” в Института „Пирогов”.

Ще цитираме част от думите на Николай Николаев, изречени в Деня на будителите в Министерството на културата през октомври 2015-а:

„Аз навърших 75 години и на купчинката от годините нещата се виждат от друг ракурс и не ми пука дали от това, което ще кажа сега, ще следва наказание или самосезиране на прокуратурата. Ако си спомняте митинга след 10 ноември пред „Александър Невски“, хиляди, десетки хиляди се бяхме струпали с разчекнати пръстчета и викахме „СДС“ и „Победа“, надявайки се, че нещо ще се промени. Аз също бях на този митинг и се бях случил до онзи черен камък, на който е написано „Иван Вазов“. На него се беше качил един млад изрод с руси коси, който също беше разчекнал ръчичка и викаше „СДС“, а с другата си помагаше и пикаеше на гроба на Вазов. Защото беше дошла свободата. Защото беше дошла демокрацията и вече всичко може.

На този изрод, в четири телевизии като са ми правени интервюта, съм предлагал да се издигне паметник – на криворазбраната демокрация и свобода. Сега предлагам не на министъра на културата Вежди Рашидов, а на големия скулптор Вежди Рашидов да сътвори такъв паметник, защото това поколенията трябва да го знаят – че ние 25 години живеем във фалшива демокрация, която доведе до това, че сме най-бедната страна в Европа, най-корумпираната страна, трета по раждаемост, първа по смъртност и, забележете, първа в света по детски самоубийства. Говоря ви като медицинско лице.

Ако аз днес заставам и коленича пред вас, това е защото вие и аз в по-малка степен сте изорали доста голяма бразда в духовната нива на нашата нация. Аз се радвам, че също съм удостоен с тази награда, но мисля най-вече за това, което правя в „Пирогов“. Преди шест години създадох единствената в Европа детска клиника по смехо- и психотерапия. Разбира се, с помощта на работещите лекари. Но приоритет, и това го разбра и директорът на „Пирогов“ доц. Миланов, в детските клиники трябва да е грижата на духовното здраве на болното и на здравото дете. Защото болното духовно дете води до разболяване на физическото тяло, а когато физическото тяло се разболее, идват двете най-страшни болести на века. Това са неврозата и депресията. Днес 80%, не говоря глупости, от българския народ са болни от депресия, най-трудно лечимото заболяване, това всъщност е СПИН-ът на ХХI век.

Разбира се, правят се и ще се правят много програми за овладяване на уличната престъпност, за борбата срещу наркоманията, но лечението на душата ще бъде и е задача номер едно не само в България, но и в чужбина. Това се мъчим да правим и ние в „Пирогов“, защото моята система на лечение е не просто да правя смешки, а да им внушавам, че освен че са вече здрави и господари на съдбата, и други морални и етически стойности, които в последните 25 години се забравиха.

И още нещо – Христос има три думи, които са всъщност конституцията на живота. Те са благодаря, прости и обичам. Благодаря ви, че ви има. Простете, ако съм сбъркал нещо спрямо вас или спрямо народа си. Обичам ви.

Ние забравяме често, че животът е едно пристигане и отпътуване, че ние за много кратко време сме се видели на гарите „Любов“ и „Смърт“. Аз вече съм на 75 години и бавно отивам към втората гара. На всички вас желая от цялата си душа никога да не напускате първата гара.“

Площад Славейков