Дали отравянето на Скрипал е предупреждение на Кремъл към западните шпионски агенции, пита се днес лондонският "Гардиън" по повод мистериозното нападение в неделя срещу бившия съветски шпионин Сергей Скрипал и неговата дъщеря. 

Според вестника има теория, според която руската държава атакува предатели, за да демонстрира риска от обвързване със западни разузнавателни агенции. А големият въпрос от покушението в град Солсбъри е моментът на демонстративното му извършване.

Предположенията, че това може да е тактика за спечелване на гласове две седмици преди президентските избори в Русия са неубедителни, Владимир Путин със сигурност ще бъде преизбран. Мнозина руснаци са патриотично настроени и приемат новата агресивна външна политика на Кремъл, но едва ли убийството на бивш шпионин, за когото малцина са чували, ще предизвика народно въодушевление, пише изданието.

По-вероятно е това да е възпиращ ход, който цели да напомни на руските агенти на оперативна работа за потенциалния риск от сътрудничество със западни служби, продължава "Гардиън". Всяка година руски топразузнавачи говорят за активни опити на ЦРУ и други западни агенции да вербуват руснаци. Част от тази пропаганда е за вътрешна употреба, но няма съмнение, че западните шпионски централи са активни в Русия. 

По-нататък в коментара си вестникът припомня, че през януари двама изтъкнати руски експерти по кибернетична сигурност бяха арестувани и обвинени в сътрудничество с ЦРУ и според някои този случай е свързан с твърденията за кибератаки срещу изборите в САЩ. За разлика от съветско време, сега има по-малко основания за преминаване в другия лагер по идеологически причини, защото западните централи могат да предложат финансови стимули. А руски медии писаха, че на процеса срещу Скрипал руската прокуратура е твърдяла, че той е вербуван срещу пари. 

Но все пак е необичайно, да се атакуват шпиони, след като те са били пуснати на свобода вследствие на размяна между разузнавателни централи, пише лондонското издание. То цитира експерт, според когото е възможно Скрипал да е наказан, защото "все още работи за британското или друго западно разузнаване, а не е просто пенсионер". "Гардиън" признава, че много покушения срещу руснаци в чужбина са част от финансови войни и не са поръчани непременно от Кремъл (като примери са посочени убийствата на банкера Герман Горбунцов в Лондон през 2012 г и на руския депутат Денис Вороненков в Киев миналата година). Обаче нападението срещу Сергей Скрипал по-вероятно спада към категорията на покушения, одобрени и организирани от руската държава, заключава британският вестник "Гардиън".

Многотиражният таблоид "Дейли мейл" констатира, че Великобритания може да вини сама себе си за "гангстерите на Путин" по нейните улици. Сергей Скрипал и дъщеря му са в критично състояние в болница и случаят все още е забулен в тайна, но едно е сигурно - че Владимир Путин възнамерява да укрепи позициите си у дома, като сее смут и раздори на Запада. Преследвайки целите си, продължава вестникът, руският президент се възползва от всичко - кибервойна, фалшива информация в интернет, агресивни военни нашествия в други страни като Украйна, финансови изгоди, отрова, - при което не се замесва в открита конфронтация със Запада. 

В много отношения желанието на Путин да се изяви на световната сцена е следствие от миналото му като дете на западащия Съветски съюз. Като малко момче той е бил малтретиран (това обяснява защо се е захванал с джудо) и помръкващата слава на старата имперска конструкция заедно с мрачната действителност на съветските улици в Санкт Петербург са оставили върху него траен отпечатък. Комплексът за малоценност доказано е потенциална движеща сила, пише коментаторът на "Дейли мейл" и припомня, че миналата седмица в речта си за "състоянието на Русия" Путин каза, че са разработени нови руски ядрени оръжия, вкл. крилата ракета, която може да достигне "навсякъде по света". 

Руският президент неуморно търси навсякъде съюзници в стремежа си да дестабилизира големи западни институции като ЕС, НАТО и САЩ, прави го с пълното съзнание, че Западът ще се въздържа от влизането в конфликт, пише авторът Марк Алмънд, директор на Института за изследване на кризи в Оксфордския университет. И тъй като никой не иска война с Русия, много е важно Западът да използва достъпните средства и да даде ясен знак на Путин, че това поведение няма да му се размине. Дали ще бъдат санкции върху руски активи в Лондон или отказ от нашето влечение към мръсните пари на олигарси, но ние трябва да действаме. Защото ако не направим нищо, отговорът на Путин ще бъде продължаване на същото ганстерство и ще има още отравяния, пише авторът на коментара в "Дейли мейл", цитиран от БТА.