Държавният пай в сделката "ЧЕЗ" под въпрос заради арбитража

Допускането на българската държава в сделката между "Инерком" и ЧЕЗ за придобиването на активите на чешкото дружество у нас изцяло зависи от извънсъдебно споразумение по заведеното от компанията арбитражно дело срещу България за стотици милиони евро заради незащитени инвестиции. Това става ясно от публикации в чешки медии, които следят изкъсо започналите преди ден в Прага преговори между собственичката на купувача Гинка Върбакова по действията за финализиране на сделката и евентуалното допускане на българската държава в нея. Във вторник Върбакова е представила пред партньорите си от ЧЕЗ желанието на правителството на Бойко Борисов да придобие контрол върху придобиваните от нея активи. Запознати представители на българския кабинет твърдят, че това ще стане като държавна фирма купи 34 на сто от самата "Инерком", но официална информация за начина на промяната на параметрите по сделката няма. Коментираната от дни пречка за допускане на държавата в активите на ЧЕЗ – заведеното срещу нея арбитражно дело, вече бе артикулирана и от чешката компания. Нейните адвокати ще трябва да се убедят, че промените няма да навредят на интересите на "ЧЕЗ груп" по арбитражното дело, което водят срещу България, заявиха от компанията цитирани от бТВ в сряда. Същия ден местното издание "Хосподарски новини" съобщи, че в договора за продажба на българските активи на ЧЕЗ на "Инерком" има клауза, която изисква от дружеството купувач да окаже сътрудничество по делото срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове. Ако искът на ЧЕЗ срещу българската държава в базирания във Вашингтон арбитраж бъде удовлетворен, обезщетението може да достигне близо 600 млн. евро, посочва изданието. Според него това е основната причина чешката компания да не желае да продаде бизнеса си в България на правителството в София. "Сега си представете как ще се съгласим собственик на българската ни компания да стане някой, срещу когото водим арбитражен спор за такава сума - просто не можем да го позволим", посочва източникът на чешката медия. Според "Хосподарски новини" в момента от ЧЕЗ подготвят нов стратегически вариант – да се съгласят на продажба на контролен пакет от акции на българското правителство, ако то приеме да плати определено обезщетение по делото в арбитражния съд. В повечето случаи дори подобен иск да бъде удовлетворен, отсъдените обезщетения са много по-ниски от максималните размери, така че от чешкото дружество не рискуват нищо. Делото на ЧЕЗ срещу България бе заведено през юли 2016 г. "след редица интервенции на българските институции, които вредят на дейността на ЧЕЗ в България и в дългосрочен план поради критичната ситуация на местния енергиен пазар, която не се подобрява". При обявяването на сделката с Върбакова от компанията изрично посочиха, че тя няма да повлияе арбитражното дело и то ще продължи. Влизането на българската държава в собствеността на ЧЕЗ при това положение е невъзможно и затова първо трябва да се уреди този проблем. Eвентуална промяна във вече уточнения с "Инерком" договор ще е дълъг процес, обясниха от ЧЕЗ, цитирани от бТВ. От пресофиса на компанията уточниха още, че "Инерком" има 9 месеца да плати договорената цена на сделката за купуването на седемте нейни дружества в България. По неофициална информация стойността е 340 млн. евро, за основната част от които Върбакова все още не е осигурили финансирането, стана ясно миналата седмица при изслушването й в парламента. В този срок трябва да се получи и одобрението от българската Комисия за защита на конкуренцията. Ако до девет месеца парите не бъдат платени, договорът ще бъде развален, а продавачът ще усвои банковата гаранция от 5 млн. евро, представена от купувача. От финансовото министерство в Чехия обясниха пред бТВ, че са получили сериозни уверения за прозрачността и финансирането на сделката, но също така са загрижени да разсеят всички съмнения около прозрачността на сделката. Междувременно чешкият зам.-министър на финансите Ондрей Ланда, който е член на надзорния съвет на ЧЕЗ и за когото от Министерския съвет у нас твърдяха, че е пратил на българския премиер Бойко Борисов данни за източниците на финансиране на сделката с "Инерком България", категорично отрече да е правил такова нещо. "Не знам какво пишат българските медии, не комуникирам с българското правителство", посочи Ланда. Според приписваната му информация, финансирането на "Инерком" за сделката идва от офшорни компании, зад които стоят руско-грузински капитали, и три банки – държавната Българска банка за развитие и Първа инвестиционна банка, които официално отрекоха да участват, и "Уникредит Булбанк". Държабвана банка все пак накрая призна, че е дала писмо за възможно финансиране при подаване на заявление от страна на "Инерком", което бе определено от шефа й Стоян Мавродиев като "едно голямо правно нищо". Преговорите на Върбакова в Прага ще продължат и в петък.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/darzhavniyat-pai-v-sdelkata-chez-pod-vapros-zaradi-arbitrazha-news276357.html

Свързани новини: