(Почти) Накратко: 

1) Институтът на неизбежната отбрана и превишаването на нейните предели се развива 140 години в България и още няколкостотин в Европа. Не можем да пренебрегнем труда на доста поколения учени и съдии, защото има престъпност. Винаги е имало.

2) Право на съда е да прецени налице ли е неизбежна отбрана и превишени ли са нейните предели. Всеки случай е различен, ключова е "субективната страна" - мотивацията на дееца. В конкретния случай, на база на наличните данни, тя не изглежда твърде отбранителна, но е много малко информацията.

Машалла, патреоте!

3) Да, човешкият живот е по-висша ценност от собствеността. И животът на престъпника също. Който не го разбира, не е част от християнската цивилизация, а от някоя друга. Лошо нема.

4) Не, цивилизацията, в която живеем - европейска, християнска, основана на наследството на Римската империя, Църквата и Просвещението, меко казано не насърчава упражняването на възмездие от жертвата. Ако извършителят действа със съзнание за наказание, а не за отбрана, той се наказва по основния състав на убийство, а не превишаване на пределите.

5) Знам, че тази позиция е непопулярна и разсъждавам като юрист, а не "като човек". Не ме интересува - правото се е развивало хилядолетия като сечение на "доброто и справедливото", на човещината и възмездието, не за да бъде популярно. 

Тотално озверяване и оглупяване

Тук става дума за принципи от висш порядък, които не могат да бъдат загърбвани за малко аплодисменти.

6) Ако нашето общество насърчи упражняването на възмездие от жертвата или от лица, които смятат себе си за жертви, ще настане нещо страшно. И победители няма да бъдат "здравите сили", които днес зоват за правото да пуцат в дворовете и гаражите си. 

Показателно е, че при действащата законова уредба, отбранителната мотивация на дееца е доста съмнителна. Представете си, ако законът му дава безсуловното право да стреля...

...

Коментарът е от профила на Радан Кънев във фейсбук.