Само САЩ спират Турция и Гърция от война

И сякаш в потвърждение на думите на Ципрас турският президент Реджеп Ердоган в коментар за вкарването на свои войски в Африн ги наговори такива, че за главата се хванаха не само гърците. "Предупреждаваме онези, които тръгват срещу нас в Егейско море и Кипър, че ще изгубят решимостта си веднага, щом видят решимостта на нашата армия, флота и военната авиация", заяви турският президент, без да се притеснява от думите си. "Нека не смятат, че търсенето на природен газ около Кипър и опортюнизмът в Егейско море остават незабелязани от нас. Както провеждаме военни операции в Сирия, така няма да оставим без внимание и тези територии... Бъркат онези, които смятат, че сърцата ни са претръпнали за земите, които бяхме принудени със сълзи на очи да напуснем преди 100 години. Сирия, Ирак и други части са неотделими от картата на нашата родина. Ние се сражаваме така, че да няма флаг на чужда държава там, където звучи призив за молитва."
Нека се опитаме да разберем за какво толкова патетично е говорил Ердоган.

Когато газът не е за вас

Да започнем с Кипър - островна държава, населена предимно с гърци, 40% от която е окупирана от Турция, създала там марионетна турска република, която не е призната от никого, освен от самата нея и от Абхазия. Ясно е, че Анкара има свои планове за този остров и прилягащите към него води на Средиземно море. Но именно в началото на тази година турците започнаха да демонстрират това агресивно. Така на 9 февруари турски военни кораби блокираха сондажни платформи в кипърския шелф, наети от островната държава (или от признатата гръцка част) за изследване на газови находища от италианци.
В отговор на закономерното възмущение от представители на Кипър, Гърция и Италия турският министър на енергетиката Берат Албайрак, който е и зет на президента Ердоган, заяви в изказването си на консултативния съвет на Южния газов коридор в Баку, че европейските компании за проучване на газ е по-добре за използват минаващите през Турция тръбопроводи, за което трябва просто да спечелят съответните търгове и "да не засилват напрежението". И доколкото природните богатства на Кипър принадлежат не само на кипърските гърци, но и на кипърските турци, грижовната Анкара не смята да загърби интересите на вторите.
Но много скоро турските официални лица трябваше да озаптят апетитите си. Това стана веднага след посещението в Турция на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън, който е бивш изпълнителен директор на "ЕксънМобил" (ExxonMobil). А тази компания от САЩ заедно с "Катар петролиум" (Qatar Petroleum) контролира солидна част от кипърските териториални води, обединени в изключителната икономическа зона. В крайна сметка след тричасови преговори Турция сне блокадата на сондажните платформи.

Островът на раздора

Но ако "кипърският въпрос" (да си припомним пламенното изявление на турския лидер) бе решен благодарение на американските икономически интереси, напрежението в Егейско море се запазва и до днес. Най-забавното е, че става дума за две малки островчета, които гърците наричан Имия, а турците Кардак. Страстите около тях обаче съвсем не са на шега. И дори гинат хора. Всъщност Турция се нервира от факта, че съгласно историческия Лозански договор повечето острови, които са близо до крайбрежието й, принадлежат на Гърция - става дума за архипелага Додеканес, а също за островите Лесбос, Хиос и Самос. Това не позволява на Турция пълноценно да присъства в Егейско море. В същото време Турция има уговорените в международните споразумения 12 мили териториални води, каквито обаче няма Гърция, която се задоволява с 6-милна зона. И всичко започна в момента, когато тя поиска права върху 12-те мили.
През 1996 г. едва не се стигна до истински конфликт, когато в последните дни на януари двете страни се редуваха да вдигат и свалят своите национални флагове на островите. В един момент турският флаг бе издигнат от спецчасти, а в отговор гръцката страна изпрати вертолет с  войници, които накрая загинаха - всичките трима. В региона спешно пристигна представител на САЩ. В крайна сметка турската страна отстъпи зад границата си, като при това без притеснения обяви, че нейните воини са свалили гръцки вертолет, докато гърците официално съобщаваха за техническа неизправност, довела до катастрофата.
Най-интересното е, че в сегашната годишнина от гибелта на трима гръцки военнослужещи министърът на отбраната Панос Каменос се опита да отиде на островите, за да почете паметта им. Но два турски кораба пресякоха пътя на гръцкия плавателен съд към мястото на трагедията отпреди повече от 20 години. Накрая турските медии съобщиха, че Каменос не е бил допуснат на острова, а гръцките - че той е хвърлил венец на мястото, където вертолетът е паднал във водата. След това турската и гръцката страна си размениха войнствени фрази, макар първите да бяха по-усърдни в това отношение.

Кой ще каже нещо по-страховито

"Ще потрошим ръцете и краката на всеки гръцки офицер, министър или дори премиер, ако той дръзне да стъпи на Кардак. Атина ще почувства гнева на Турция, който ще бъде по-силен от този, който сега чувстват кюрдите в Африн", заяви директно по турската телевизия президентският съветник Йигит Булут.
На свой ред лидерът на опозиционната Републиканска народна партия Кемал Кълъчдароглу обеща на избирателите, че ако победи на президентските избори през 2019 година, тогава "ще нахлуе и ще отвоюва" над 18 гръцки острова в Егейско море така, като премиерът Еджевит през 1974 година "нахлу и отвоюва" турската част на Кипър.
На подобни заплахи реагира гръцкият президент Прокопис Павлопулос, който на честванията в Янина по повод 105-годишнината от освобождението на града от турско владичество се качи върху нов натовски танк и провъзгласи: "Гръцкият народ е народ на мира и демокрацията. Той знае как да се защитава и може да се вдигне, когато е необходимо за защита на своите граници, териториална цялост и суверенитет".
На свой ред бившият външен министър и вицепремиер Теодорос Пангалос бе по-малко политкоректен в ефира на една радиостанция: "Единственият добър турчин е мъртвият турчин. Знам за какво говоря, защото нито веднъж в живота си не съм се сблъскал с добър турчин. За съжаление представителите на  този народ нямат понятие за справедливост."
Но докато гръцките политици разтърсват въздуха, турците сериозно се подготвят за възможен въоръжен конфликт с Гърция. Поради което в района Дидим Айдън и между Бодрум и Дача се вдигат, по данни на турските медии, крайбрежни укрепления с ширина от 300 и дълбочина от 70 метра. При това е планирано изграждането да приключи в следващите седмици. 
Създава се усещането, че Анкара е захапала въдицата и иска да реши "гръцкия проблем" окончателно по сирийския сценарий. И в  тази връзка възниква въпросът: а какво иска Вашингтон? За пореден път да разреши конфликта между вечно дърлящите се съседи, както бе през 1996 година и буквално преди дни в Кипър? Или пък в хода на тричасовата среща пазарлъкът между Тилърсън и Ердоган бе по-малко едностранен и повече наситен с допълнителни задължения? Последните десетилетия Вашингтон и Брюксел бяха единствените гаранти, че враждуващите съюзници Анкара и Атина няма отново да се сграбчат за шията. Но сега европейците малко се интересуват от турския бряг. Отвъдокеанският партньор е все така силен, но... Времената се променят, променя се и конюнктурата, и на света му остана само да следи за развитието на събитията в този взривоопасен регион.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител