България надгражда наследството на женския си инженерен елит

Когато Саша Безуханова се присъединява към българското звено на „Хюлет Пакард“ (HP) през 1997 г., компютърните специалисти напускат страната на тълпи. Въпреки това тя решава да остане, вярвайки, че ще може да направи кариера в технологичния сектор и да убеди и други специалисти по електроника да направят същото. 15 години по-късно г-жа Безуханова се е издигнала по ранговете до поста да управлява бизнеса на „Хюлет Пакард“ на развиващите се пазари. Като първия български представител на висша ръководна позиция в глобална ИТ компания, тя се превръща в ролеви модел за поколения жени в ИТ сектора. „В момента имаме много жени на най-високи мениджърски позиции в дигиталната индустрия. Те са много видими в технологичната общност и в обществото“, казва тя. „Имаме също все повече жени, които основават стартъпи“, допълва тя. Г-жа Безуханова напуска Хюлет Пакард през 2013 г., за да основе Move.bg – платформа за социални иновации. Второ най-добро постижение след Литва Жените представляват 44.6% от работната сила в растящия технологичен сектор в България – второто най-високо постижение в ЕС след Литва. За сравнение, средният дял на жените в технологичния сектор в ЕС е 32.4% според Евростат. Високият дял на жени в работната сила в технологичния сектор в балканската страна е наследство от съветската ера, когато най-умните студенти идват от специализирани математически гимназии, казва Румяна Тренчева, управляващ директор на германската софтуерна компания SAP за Югоизточна Европа. „Математиката и всички приложните науки винаги са се преподавали според най-високите стандарти в тези училища, които приемат равен брой момчета и момичета. Жените учители правят математиката достъпна и насърчават момичетата да запишат компютърни науки в университета“, допълва тя. По време на комунизма жените инженери и счетоводители са принадлежали към професионален елит, който 30 години по-късно все още има значение, смята Тренчева. „Имали сме силни ролеви модели на работещи майки в тези професии и това оказва влияние върху жените, работещи в технологичния сектор сега. Те са достатъчно самоуверени и нямат съмнение за това дали ще се справят на високи позиции“, смята тя. Все още има известно предубеждение към жените шефове През 2014 г. Светла Симидчиева, бивш мениджър „Човешки ресурси“ в PwC, се сдружава с Екатерина Михайлова, специалист по изкуствен интелект, като двете стартират бизнес за наемането на ИТ специалисти. Техният стартъп, Majio, използва компютърни технологии, за да свърже кандидатите със съответната работа, и има продукти, предназначени за компании в САЩ и Централна и Източна Европа. Компанията бе отличена като най-добрия български стартъп от централноевропейските награди за стартъпи, но въпреки това г-жа Симидчиева посочва, че двете с колежката й са посрещани хладно от колегите си мъже. „Има известно предубеждение в България срещу жените, управляващи технологични компании, но то изчезва с времето. То ще отмине със следващото поколение предприемачи“, смята Симидчиева. Между 10 и 12% от българските стартъпи се основават от жени. Драстичният недостиг на квалифицирани служители в техносектора води до силен ръст на заплатите и подпомага израстването в кариерата на жените, особено в големите компании. Фирмите се конкурират да предлагат бонуси, които са привлекателни за жените служители, казва Албена Манчева, кънтри мениджър на Foryouandyourcustomers, базирана в Цюрих консултантска компания за дигитална трансформация. „Работодателите трябва да предлагат предимства, които позволяват по-добър баланс между работата и личния живот – гъвкаво работно време, работа от дома, по-дълъг платен отпуск, допълнително здравно осигуряване за семейството“, казва тя.Жените се преквалифицират за работа в аутсорсинг сектора заради високите заплати Според Росен Иванов, управляващ партньор в инвестиционния фонд BlackPeak Capital, заплатите в техкомпаниите в момента са толкова привлекателни, че жените в по-нископлатени професии като учителската например се преквалифицират за работа в аутсорсинг компании. „Така се говори, но действително има подобна тенденция“, смята той. По думите му е възможно една жена да направи подобна промяна чисто финансово, защото не трябва да спира да работи и не се налага да прекарва няколко години в университета. Българските жени обаче все още не са прокарали ниша във фондовете за рисков и за частен капитал в София, които инвестират в местни техкомпании. Попитан дали има жени на ръководни позиции във фирмата му, г-н Иванов признава, че засега са едва в началото на подобен процес. Но това може да се промени. BlackPeak, който получи подкрепата на Европейския инвестиционен фонд, планира да наеме първата си жена инвестиционен съветник тази година не само заради разнообразието, но и защото „имаме набор от доста добри кандидатури на жени и това ще е добре за бизнеса“, посочва Иванов.Павел Езекиев, специалист по рисков капитал, който миналата година стартира Neo Ventures – фонд, който се стреми да набере 200 млн. евро за инвестиции в технологичния сектор, търси жени съдружници. „Според моя опит жените могат да помогнат на човек да не се забърква в проблеми, благодарение на ориентираността към детайлите и на разучаването на всички подробности около дадено предложение“, твърди той. Как конопен тампон може да промени развитието на изоставащ регион Валентина Миланова, български предприемач, планира да пусне иновативен дамски тампон – продукт, който, по нейни думи, почти не се е променил от първите си модерни версии при пускането му в САЩ през 30-те години на ХХ век. Нейният стартъп, Anne’s Day, прави клинични проучвания в България на тампон, направен от индустриален коноп вместо от памук или вискоза, и съдържащ конопено масло, което се ползва за облекчаване на силна болка и възпаление при хора, болни от рак или артрит. 23-годишната жена, която е изучавала икономика и бизнес във Великобритания, казва, че идеята й хрумнала по време на Харвардски курс в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност в Софийския университет. Миланова е търсила иновативен начин за стимулиране на бизнеса в Северозападна България, един от най-бедните региони в ЕС, и е открила, че преди Втората световна война регионът е процъфтявал като производител и износител на индустриален коноп. „Започнах да изследвам конопа, прочетох всички научни статии за него, които успях да открия. Две от неговите свойства ме изумиха – подобрява абсорбирането в сравнение със сегашните тампони и облекчава болката, което може да помогне при менструални болки“, казва Миланова. Компанията й е кръстена на Ане Франк, младото еврейско момиче, жертва на Холокоста, която описва в дневника си първата си менструация като „значимо събитие“.Бизнес ангел е осигурил финансирането за сеитбата, докато PBG, производител на конопено масло, е подкрепил клиничните проучвания в струдничество с БАН. Тампонът трябва да бъде пуснат през септември заедно със свободен достъп до приложение за жени, чрез което те могат да следят плодовитостта си, да проследяват менструалния си цикъл и да получават напомняния за преглед на гърдите. „Ще има и още приложения, работим с водещи британски гинеколози. Искам Anne’s Day да бъде правилното място за женското репродуктивно здраве“, казва Миланова.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/bulgaria-nadgrazhda-nasledstvoto-na-zhenskiya-si-inzheneren-elit-news276496.html

Свързани новини: